Решение № 10299 от 3.08.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7573/2009 г.

Решение № 10299 от 3.08.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7573/2009 г., VII о., докладчик председателят Ваня Анчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Началник сектор "Пътна полиция" при Областна дирекция на МВР - гр. Шумен, чрез юрисконсулт Ивалина Иванова, против решение № 30 от 27.04.2009 г. по адм. дело № 90/2009 г. по описа на Административен съд - гр. Шумен, в частта, с която съдът е отказал присъждането на разноски в полза на административния орган. Жалбоподателят развива подробни съображения за неправилност на решението в оспорената му част, като постановено при наличие на касационни основания по чл. 209, т. 3, предл. 1-во и 2-ро от АПК. Моли решението да бъде отменено и жалбоподателят в първоинстанционното производство бъде осъден да заплати разноски за юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - Саами Хасанов Юмеров от гр. Шумен, не изразява становище. Представителят на Върховна административна прокуратура излага подробни съображения за основателност на касационната жалба, акцентирайки на факта, че след като издателят на административния акт е представляван от юрисконсулт, в полза на юридическото лице към което се числи оглавяваното от него структурно звено в системата на МВР, се дължи възнаграждение по силата на препращащата правна норма на чл. 144 от АПК към чл. 78, ал. 8 от ГПК. Върховният административен съд, седмо отделение, като обсъди данните по делото, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването. Разгледана по същество е основателна. За да отхвърли искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в първоинстанционното съдебно-административно производство, Административен съд - гр. Шумен е приел, че същото е неоснователно. Тълкувайки разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК е достигнал до извода, че административният орган - издател на акта не е нито юридическо лице, нито едноличен търговец и следователно не е от кръга на визираните в цитираната норма субекти. Изложил е и аргумент, че юрисконсултите са представители по пълномощие въз основа на чл. 32, т. 3 от ГПК и за осъществяваното от тях процесуално представителство получават месечно възнаграждение по трудов договор. В крайна сметка е достигнал до извода, че след законодателната промяна формулировката на разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК изключва възможността за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на административния орган, който е представляван от юрисконсулт, а не от адвокат. Решението в оспорената част е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон. Отговорността за деловодните разноски в съдебно-административното производство е невиновна, произтича от факта на неоснователно повдигнатия правен спор и се носи от страната, чието правно твърдение е отречено с решението. Тя има санкционен характер срещу субектът, неоснователно предизвикал правния спор и може да бъде осъществена по висящия процес. Когато в резултат на административното оспорване съдът установи, че актът е незаконосъобразен, неговият адресат - гражданин или юридическо лице получава защита от съда, а разноските се поемат от органа, издал незаконосъобразния акт (Арг.: чл. 143, ал. 1 от АПК). Поначало разноските не се вменяват в задължение на подписалото акта длъжностно лице, а се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт. Т. е. независимо от качеството на издателя на акта, разноските на адресата по повод на делото се дължат от бюджета на органа, а не персонално от ръководителя му. Съгласно чл. 143, ал. 4 от АПК, когато съдът отхвърли оспорването или оспорващият оттегли жалбата, подателят на жалбата заплаща всички направени по делото разноски, включително минималното възнаграждение за един адвокат, определено съгласно Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения по чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата, ако другата страна е ползвала такъв. Посочените лица с право на разноски са ответници по оспорването, какъвто е и административният орган, поради което няма основание да се счита, че за него разрешението е различно. При отхвърляне на жалбата и признаване на административния акт за законосъобразен или отказ на жалбоподателя да продължи процеса именно той, а не държавният орган дължи разноските. В противен случай, в противоречие с принципа на социалната справедливост излиза, че при всички обстоятелства, дори и при издаване на законосъобразни актове разноските за тяхното оспорване се дължат от административните органи. На второ място: присъждането на адвокатско възнаграждение в полза на административния орган, когато е защитаван от юрисконсулт, беше уредено в чл. 64, ал. 5 от отменения ГПК. Според действащият чл. 78, ал. 8 ГПК в полза на юридически лица и еднолични търговци се присъжда адвокатско възнаграждение, ако те са били защитавани от юрисконсулт. С цитираната разпоредба законодателят е регламентирал правото в полза на всяко едно юридическо лице да бъде присъдено адвокатско възнаграждение, ако юридическото лице е било защитавано от юрисконсулт. Щом административният акт, предмет на съдебен контрол е признат за законосъобразен и след като издателят му е защитаван от юрисконсулт, съдебно-деловодни разноски да му бъдат присъдени, щом са били поискани до приключване на устните състезания по делото. Допълнителен аргумент е разпоредбата на чл. 144 АПК, предвиждаща субсидиарно прилагане на ГПК, което означава равенство на страните по отношение на разноските. Граматическото, функционално и систематично тълкуване на относимата уредба налагат извод, че правото на съдебни разноски възниква при наличие на хипотезите, визирани с разпоредбите на чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. с чл. 143, ал. 4 от АПК, с оглед изхода на производството и от факта, че юридическото лице е защитавано от юрисконсулт. За възникване на това право е ирелевантно обстоятелството, че юрисконсултът осъществява процесуалното представителство по реда на чл. 32, т. 3 от ГПК и получава трудово възнаграждение от юридическото лице. Възникналото между юридическото лице и юрисконсулта правоотношение (трудово или служебно) е неотносимо към правото на присъждане на разноски. Отговорността за разноски е гражданско облигационно правоотношение, което произтича от процесуалния закон и е уредено в него. Съдът присъжда адвокатско възнаграждение не в полза на юрисконсулта, а в полза на юридическото лице, което е защитавано от юрисконсулт. След като в случаите на чл. 143, ал. 1 от АПК се осъжда юридическото лице, т. к. издателят не може да бъде ангажиран с пряка и лична имуществена отговорност за разноски във връзка с отменените му актове, то в хипотезите на отхвърлена жалба разноските се присъждат в полза на юридическото лице, към което се числи органът - издател на оспорения административен акт. За разлика от исковите съдебни производства, при които ответник по жалба е юридическото лице, административното производство не въвежда като процесуална предпоставка изискването за качество на юридическо лице на участващата като ответник страна. За да могат да влизат в административнопроцесуални правоотношения, административните органи трябва да притежават административна правосубектност, т. е. нормативно призната способност да имат административни правомощия, да бъдат носители на административнопроцесуални права и адресати на административнопроцесуални задължения. За встъпване в административнопроцесуални отношения е достатъчно наличието на административна правосубектност, не е необходимо и качеството на юридическо лице. Тази специфика на административните правоотношения налага възстановяването или присъждането на разноски да се съобрази с бюджета на юридическото лице, към което е ситуиран издателят на акта, а не с правния статут на последния. В контекста на изложеното, незаконосъобразен е изводът на решаващия съд, че на административния орган не се дължат разноски, т. к. не е юридическо лице или едноличен търговец. Жалбоподателят в настоящото касационно производство и съответно ответник пред първата инстанция разполага с административна правосубектност и е представляван от юрисконсулт. Условие за настъпване на последицата от ангажиране на отговорността за разноските, освен изходът на делото е страната да е направила своевременно искане за това до съда. При настоящия изход на развилото се съдебно-административно производство тези предпоставки са били налице. Производството пред Административен съд - гр. Шумен е приключило с решение в полза на административния орган и процесуалният му представител е поискал присъждане на юрисконсултско възнаграждение до приключване на устните състезания пред инстанцията по същество. Ето защо страната - издател на акта има право на присъждане на разноските, осъществени в рамките на приключилия административно-правен спор, т. к. отговорността за разноски е субсидиарна и обусловена от изхода на този спор. Областните дирекции на МВР са юридически лица, чието структурно звено е сектор "Пътна полиция" (Арг.: чл. 14, ал. 2 от ЗМВР), следователно възнаграждението за осъщественото процесуално представителство следва да бъде присъдено в полза на ОДМВР, Шумен. Дори и да се присъдят в полза на издателя, сумите постъпват в бюджета на ОДМВР, т. к. сектор "Пътна полиция" не разполага със собствен такъв. След като се дължи присъждане на адвокатско възнаграждение, то сумата, която следва да бъде присъдена в полза на юридическото лице, се определя по размер съобразно с нормите, приложими по отношение определяне размера на адвокатското възнаграждение. Това е Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, с чиито чл. 1 законодателят е забранил да се договаря адвокатско възнаграждение в размер, по-малък от определения в Наредбата. Противно на възприетото от решаващия съд, изменената законодателна уредба не изключва възможността за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на административния орган. Правото на издателя на преценения като законосъобразен административен акт да получи претендираните разноски произтича от закона и не зависи от волята или преценката на съда. Обратното тълкуване води до юридическо неравенство на страните в съдебния процес (В този смисъл Виж: Решение № 5/17.04.2007 г. по к. д. № 11/2006 г. на Конституционния съд). Аналогична е и съдебната практика на Върховен административен съд по адм. д № 8414/2005 г.; 8315/2005 г.; № 7304/2005 г.; 6330/2005 г., 6329/2005 г., 6332/2005 г., 6333/2005 г., 6335/2005 г.; 6334/2005 г., всичките на петчленни състави на II-ра колегия, която независимо, че е постановена по отменения ЗВАС, съдържа принципни положения и поради това не е изгубила правното си значение. С оглед изложеното, налице са наведените в касационната жалба оплаквания, обосноваващи твърдяното отменително основание по чл. 209, т. 3, предл. 1-во от АПК, поради което решението на Административен съд - гр. Шумен, в оспорената му част следва да бъде отменено и на основание чл. 36, ал. 2 и ал. 3 от Закона за адвокатурата, във връзка с чл. 8 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, препращаш към чл. 7, ал. 1, т. 4 и ал. 2 от същата Наредба, следва да се определи предвиденото от законодателя минимално възнаграждение, възлизащо на 150 (сто и петдесет) лева - възнаграждение за юрисконсулт за една съдебна инстанция. Така дължимата сума следва да се присъди в полза на ОДМВР Шумен и да се възложи в тежест на Саами Хасанов Юмеров от гр. Шумен. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ от АПК, Върховен административен съд, седмо отделение,