Решение № 14268 от 4.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1261/2011 г.

Решение № 14268 от 4.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1261/2011 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс във вр. с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на "Сервиз хигиена" ЕООД, гр. Ловеч против решение № 521/8.12.2010 г., постановено по адм. дело № 509 по описа за 2010 г. на Административен съд /АС/ Велико Търново. Касаторът е предявил отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК - неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Твърди се, че при правилно установена фактическа обстановка съдът не е приложил правилно материалноправните норми. Твърди се, че е налице нереализирана доставка по фактура № 1/30.09.2008 г., поради което резултатите по нея подлежат на сторниране чрез издаване на кредитно известие, а оттам за дружеството възниква правото на данъчен кредит. Искането е за отмяна на обжалваното решение и постановяване вместо него на друго по съществото на спора, с което да се отмени ревизионния акт и да се признае правото на данъчен кредит по издадените данъчно-кредитни известия. Претендира се и присъждане на направените разноски. Ответникът по касационната жалба - Директор на Дирекция "ОУИ" Велико Търново, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Стефанова, в писмен отговор взема становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, след преценка на допустимостта на жалбата, правилността на решението на релевираните основания и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на "Сервиз хигиена" ЕООД гр. Ловеч срещу ревизионен акт /РА/ № 110900442/11.03.2010 г. на орган по приходите при ТД на НАП Велико Търново, потвърден в обжалваната част с решение № 255/14.06.2010 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" /"ОУИ"/ гр. Велико Търново при ЦУ на НАП, с който за данъчен период на м. септември 2009 г. е извършена корекция в декларирания резултат по ЗДДС за периода със сумата 27 049,57 лв., представляващи размера на данъка по кредитно известие № 11/30.09.2009 г., при което резултатът за периода е променен от ДДС за възстановяване в размер на 33 708,20 лв. на ДДС за възстановяване в размер на 6658,63 лв. За да постанови обжалвания съдебен акт АС Велико Търново е установил пълно фактическата обстановка и е направил въз основа на нея следните фактически и правни изводи: РА № 110900442/11.03.2010 г. на орган по приходите при ТД на НАП Велико Търново е издаден от компетентен орган при спазване на процедурните правила. С РА е извършена корекция на данъчната основа на извършените доставки и на начисления данък за м. септември 2009 г. поради приета липса на основание за издаване на кредитно известие /КИ/ № 11/30.09.2009 г. на стойност 135247,70 лв. и ДДС в размер на 27049,54 лв., с предмет - "разходи за строителство на обект "Заведение за обществено хранене-ресторант до 30.06.2008 г." КИ известие е издадено към фактура № 1/30.09.2008 г., издадена за същия предмет, по която доставчик е касаторът, а получател - Михаил Дочев като физическо лице. Последният е и управител и собственик на дружеството-касатор. Описаната във фактурата доставка на СМР и направените разходи са извършени в периода до 30.06.2008 г. от други доставчици, за което са издадени фактури, по които получател е дружеството - касатор. За тези разходи и услуги дружеството -касатор като техен получател е упражнило правото си на приспадане на данъчен кредит в същия размер /27 049,57 лв./. и е префактурирало разходите на физическото лице Михаил Дочев по фактура № 1/30.09.2008 г. Правото на приспадане на данъчен кредит е признато от приходните органи предвид отразеното във влезлия в сила ревизионен акт № 1100800245/4.11.2008 г., издаден по развило се спрямо дружеството-касатор ревизионно производство, имащо за предмет и задължения по ЗДДС. Едновременно с това е прихваната сумата за дължимия ДДС по фактура № 1/30.09.2008 г. По фактура № 1/30.09.2008 г. между дружеството и М. Дочев не е извършена доставка, между тях не се е развило правоотношение във връзка с изпълнение на услугите, посочени във фактурата, налице е единствено и само префактуриране на вече извършената доставка, по която дружеството е било получател. По тази причина - липса на доставка- на физическото лице М. Дочев, регистрирано по ЗДДС, е отказано право на приспадане на данъчен кредит по същата фактура. Процесното КИ № 11/30.09.2009 г. е издадено към фактура № 1/30.09.2008 г., сторнирана е доставката по същата фактура, поради което дружеството като доставчик съгласно чл. 82 ЗДДС и съответно - платец на ДДС по фактурата, е декларирало за м. септември 2009 г. възстановяване на начисления ДДС по сторнираната фактура, в размер на 27 049,54 лв. С процесния РА е извършена корекция на декларирания ДДС за възстановяване като е прието от приходните органи, че по КИ № 11 не се дължи възстановяване на ДДС. Първоинстанционният съд е възприел, че крайният акт на приходните органи е законосъобразен, като инстанция по същество е коригирал и допълнил мотивите за това, поради което е отхвърлил жалбата срещу РА. Според съда кредитното известие не следва да се съобразява, не представлява годно основание за възстановяване на ДДС, тъй като е неправомерно издадено предвид липсата на законовите предпоставки за това, предвидени в чл. 115 ЗДДС. Съдът правилно е тълкувал и приложил материалния закон. Съгласно чл. 115, ал. 1 ЗДДС при изменение на данъчната основа на доставката или при разваляне на доставката, за която е издадена фактура, доставчикът е длъжен да издаде известие към фактурата, като съгласно ал. 3 при увеличение на данъчната основа се издава дебитно известие, а при намаление на данъчната основа или при разваляне на доставки - кредитно известие, което задължително съдържа и: 1. номера и датата на фактурата, към която е издадено известието; 2. основанието за издаване на известието. Съгласно чл. 115, ал. 2 от ЗДДС известието се издава задължително не по-късно от 5 дни от възникване на едно от двете обстоятелства - изменение на данъчната основа или разваляне на доставката. В процесния случая кредитното известие е издадено след изтичане на преклузивния срок за това. Същото е издадено без основание, тъй като не е налице нито една от двете хипотези за това - изменение на данъчната основа на доставката или при разваляне на доставката, за която е издадена фактурата. Това е така, защото по фактура № 1/30.09.2008 г. не е осъществена доставка. При липса на доставка не е налице данъчна основа, съответно не е възможно намалението й, а при липса на договорни отношения във връзка с доставка не е възможно развалянето им. По фактура № 1/30.09.09 г. е извършено само префактуриране на вече осъществена доставка между други лица, обективирана в други данъчни документи, по които е ползван данъчен кредит, налице е влязъл в сила ревизионен акт за същия период по отношение на доставчика. Ирелевантно за спора е причината, поради която е извършено префактурирането, както и дали данъчният кредит по осъществените доставки е ползван реално или е прихванат с начисленото ДДС по фактура № 1/30.09.2008 г. От значение е, че по същата фактура не е извършвана доставка, което обстоятелство е установено, не е било спорно между страните, няма данни дружеството да е извършвало услуги, вкл. и СМР в полза на М. Дочев. Изводът е, че издаденото КИ е без основание. За издаване на КИ следва да са налице законосъобразно развили се отношения, при които счетоводното отразяване на стопанските операции отговаря на реално извършени такива, при възникване впоследствие на обстоятелства, водещи до разваляне на доставката или намаление на данъчната основа по нея. В процесния случай не се доказва наличие на такива обстоятелства. Не са налице и предпоставки по реда на чл. 116 ЗДДС - коригиране/анулиране на погрешно издадени фактури. При наличие на влязъл в сила РА, включващ периода, в който е издадена фактурата, подлежаща на коригиране, корекции на установените задължения са допустими само по реда на чл. 133 ДОПК. В случая няма молба на ревизираното лице за изменение на установени задължения, не е проведено производство по този ред. Предвид изложеното касационната жалба се явява неоснователна. Обжалваното съдебно решение, с което е отхвърлена жалбата срещу РА № 110900442/11.03.2010 г. на органи по приходите при ТД на НАП Велико Търново е законосъобразно и обосновано и следва да се остави в сила. С оглед неоснователността на касационната жалба в тежест на касатора са направените разноски от ответната страна за юрисконсултско възнаграждение, чието заплащане е изрично претендирано в постъпилия писмен отговор на жалбата. Възнаграждението се определя на 743 лв. предвид защитавания материален интерес, в минимален размер на основание чл. 228 и чл. 144 АПК вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК и чл. 7, ал. 2, т. 4 и чл. 8 и по аналогия на чл. 9 6 ") AND ("9".TEXT.);ALL;NORM> от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатски възнаграждения. Водим от гореизложеното и в този смисъл, на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на първо А отделение