Решение № 7046 от 18.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1866/2012 г.

Решение № 7046 от 18.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1866/2012 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на Яне Георгиев Янев, в качеството му на председател на политическа партия "Ред, законност и справедливост", срещу решение № 14311 от 7.11.2011 г. по адм. дело № 5614 по описа за 2011 г. на Върховния административен съд, четвърто отделение. С него е отхвърлена жалбата му срещу заповед № ЗМФ-236 от 4.03.2010 г. на заместник министър- председателя и министър на финансите, изменена с негова заповед № ЗМФ-969 от 4.08.2010 г. в частите й по т. 3, б. "г", т. 6.1, т. 6.2, т. 6.3, т. 6.4 и т. 8 в частта "или във връзка с промяна на членския състав на парламентарните групи на политическите партии или коалициите". В касационната жалба са развити доводи, които могат да бъдат квалифицирани като такива за нарушаване на материалния закон, както и за необоснованост на съдебното решение, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Поради естеството си на касационна инстанция, същата има за предмет произнасяне по допустимостта, респ. правилността на обжалвания съдебен акт, а не по законосъобразността на оспорения административен акт, към която са насочени преобладаващите аргументи в касационната жалба. По тях не се дължи произнасяне. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, както и присъждане на съдебни разноски. Ответната страна по касационната жалба - министърът на финансите оспорва същата като неоснователна чрез процесуалния представител юрисконсулт Марияна Цветанова и чрез депозирано писмено становище по реда на чл. 163, във връзка с чл. 228 от АПК. Претендира присъждане на съдебни разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, I колегия, петчленен състав, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. Върховният административен съд, четвърто отделение е бил сезиран с жалба от председателя на политическа партия "Ред, законност и справедливост" срещу заповед № ЗМФ-236 от 4.03.2010 г. на заместник министър-председателя и министър на финансите, изменена с негова заповед № ЗМФ-969 от 4.08.2010 г. в частите й по т. 3, б. "г", т. 6.1, т. 6.2, т. 6.3, т. 6.4 и т. 8 в частта "или във връзка с промяна на членския състав на парламентарните групи на политическите партии или коалициите". Тя е издадена на основание чл. 27, ал. 2 от Закона за политическите партии (ЗПП) и е във връзка с определяне начина на предоставяне на средствата за субсидиране на политическите партии и коалиции. С нея, съгласно т. 1.1 е разпределен размерът на годишната държавна субсидия, определена със Закона за държавния бюджет на Република България за 2010 г., предвидена за субсидиране на политическите партии и коалиции и за предоставянето на субсидията. Определен е срокът, до който партиите писмено трябва да заявят пред МФ получаването на субсидия, както и какви документи следва да представят, като те са посочени в нея и са за установяване на правно значими за субсидирането юридически факти. Оспорените части визират съответно: т. 3, б. "г" - част от съдържанието на декларация от независимите народни представители за принадлежност към политическата партия; тези по т. 6.1 - т. 6.4, определят разпределението на средствата на парламентарно представените партии съобразно процесите, настъпили в парламентарните им групи и начина на разпределение на средствата на държавната субсидия. Последната оспорена част - т. 8 от нея предвижда непревеждане на сумата за субсидиране на партията в случаите на спор относно промяната в членския състав на парламентарните групи. При преценка на допустимостта на жалбата, с която е бил сезиран, съдът е приел, че тя е подадена от активно легитимиран субект, понеже той се явява адресат на административния акт, но след като срокът за обжалване по чл. 179 от АПК е пропуснат, по аргумент от чл. 149, ал. 5 от АПК, трябва да се произнесе само относно нищожността му в посочените части, което е и направил. По повод основателността на жалбата първоинстанционният съд е направил извод за нейната неоснователност, понеже оспореният административен акт в посочените части не се явява нищожен. За да се обоснове съдът се позовал на чл. 21 от ЗПП, според която норма дейността на политическите партии се финансира от собствени приходи и от държавна субсидия, като е обсъдил и разпоредбите на чл. 25 до чл. 28, включително от Глава трета от ЗПП. В тези разпоредби от посочената глава са уредени правоотношенията във връзка с имуществото, финансирането и разходването на средства от страна на политическите партии. Съгласно чл. 23, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от ЗПП политическите партии формират приходи включително и от държавната субсидия, които отчитат в Сметната палата, като конкретно в чл. 25, ал. 2 от ЗПП е уреден общият принцип относно разпределяне на общата сума, която се отпуска ежегодно на партиите от централния бюджет за финансиране на политическите партии и коалиции. Този принцип е разпределяне пропорционално на получените действителни гласове от всяка партия или коалиция. Според чл. 27, ал. 1 от ЗПП, (ред. ДВ, бр. 6/2009 г.) тази обща сума се определя ежегодно в Закона за държавния бюджет на Р България и е в зависимост от броя на получените действителни гласове на последните парламентарни избори, като за един получен глас се предвижда субсидия в размер 5 на сто от минималната работна заплата за страната за текущата календарна година. В ал. 2 от тази разпоредба е предвидено, че начинът за предоставянето на средствата за субсидиране на партиите и коалициите се определя от министъра на финансите. Именно в изпълнение на същата е издадена процесната заповед, като това е направено от компетентен орган в пределите на така нормативно предоставената му компетентност. Обжалваното решение е правилно постановено. Основният спорен въпрос по делото е дали административният акт е нищожен, като отговорът на същия се обосновава от това дали е издаден в кръга на законово определените правомощия на съответния административен орган, в случая на министъра на финансите. Настоящият съдебен състав не споделя изложените в касационната жалба съображения, че са допуснати такива съществени нарушения на административнопроизводствени правила, което води до нищожност на издадения административен акт в резултат на тяхното неточно изпълнение. Както е посочил и в мотивите на акта си съдът, административният акт е нищожен, когато е издаден при пълна липса на предпоставките, визирани в хипотезиса на правната норма, когато актът е лишен изцяло от правно основание или когато акт със същото съдържание не може да бъде издаден въз основа на никакъв закон или от нито един орган. От фактическите и правните основания за издаването на процесната заповед се установява, че тя не попада в нито една от хипотезите за нищожност, възприети от правната доктрина. Така повдигнатият спор се обуславя и от друг спорен момент дали процесният акт е общ такъв или индивидуален административен акт. Следва да се приеме, че същият е общ административен акт, който съответства на критериите, посочени в чл. 65 от АПК, а именно има еднократно правно действие, понеже се отнася за 2010 г., както е записано в него. Той създава права на неопределен брой лица, но определим, съгласно правилата в ЗПП, като ги задължава да представят изискващите се документи, с които да установяват правно значими за реализация на правото им обстоятелства (обжалваното решение и решение № 6534 от 11.05.2011 г. по адм. дело № 2653 по описа за 2011 г. на ВАС, четвърто отделение). Така приетото и от настоящия съдебен състав дава отговор на следващото възражение относно допустимостта на първоинстанционната жалба и обхвата на съдебния контрол. По делото не се установява нарушаване на чл. 72, ал. 1 от АПК, а именно относно правилата за съобщаване на акта, като очевидно жалбата се явява просрочена, поради което и контролът е само за неговата нищожност. Както беше посочено по-горе, настоящата съдебна инстанция няма да се произнася по наведените доводи за незаконосъобразност на същия този административен акт. По повод твърдяната нищожност, поради допуснато нарушаване на материалноправни разпоредби, съдът е направил правилни и съответни на фактическата страна по спора изводи. За точност следва да се отбележи, че за да бъде квалифициран като нищожен актът, материалната му незаконосъобразност трябва да е в такава степен, че именно тя, в тази й форма, представлява разграничителният критерий между тази категория актове и унищожаемите административни актове. В нито една от оспорените части на заповедта административният орган не е нарушил пределите на установените от закона правомощия, както и няма такива нарушения, които да обосноват тази му характеристика на нищожен акт. Правилни са изводите на съда по повод възражение по отношение на т. 3, б. "г" от заповедта. Посочването на документите, задължителни за представяне от заявителите за субсидиране отговаря на необходимостта от установяване на правно значими факти, като в нейно изпълнение не се създава задължение на народните представители да декларират принадлежност към парламентарна група. Законосъобразно е предписан и начинът за разпределяне на субсидията, дължима на народните представители, представляващи определена партия и коалиция, но впоследствие напуснали парламентарната група. Декларацията има единствено доказателствена функция и представлява база за законосъобразно разпределение на дължимата субсидия, като е регламентирана в чл. 25, ал. 3 от ЗПП. Твърдението за незаконосъобразност на т. 6.1 от заповедта е неоснователно. Тя възпроизвежда разпоредбата на чл. 25, ал. 3 от ЗПП. Останалите възражения по отношение на т. 6.2, т. 6.3 и т. 6.4, както и оспорената част от т. 8, по същество касаят начина на определяне на субсидията, полагаща се на парламентарно представените партии и коалиции. Общият принцип е, че размерът на субсидията е зависим от резултатите от изборите, съответно от получените действителни гласове над определен процент, а към него се прилагат и правилата на ЗПП, свързани с наличието на парламентарно представена партия, сформирана парламентарна група, и брой на съответните депутати в нея, или промяната в състава й. Промяната в членския състав на парламентарните групи се отразява и на дължимата субсидия, каквато е и правната уредба, съгласно чл. 25, ал. 3, изр. 2-ро от ЗПП. По тези причини и законодателят е овластил министърът на финансите да определи конкретно начинът на предоставяне на средствата за субсидии съобразно разпоредбите на ЗПП. Обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход от спора на ответната страна следва да се присъдят съдебни разноски, на основание чл. 143 от АПК и Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, чл. 8, във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4, в размер на 150.00 лв. Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав, първа колегия,