Решение № 4902 от 14.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 741/2009 г.

Решение № 4902 от 14.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 741/2009 г., VI о., докладчик председателят Иван Трендафилов С решение от 3.12.2008 г. по адм. д. № 552 от 2008 г. Русенският административен съд е отменил заповед № РД-09-947 от 26.09.2008 г. на Директора на РЗОК - Р., с която на "ДКЦ 1 - Р." ЕООД - Р. е наложена финансова неустойка по чл. 238, ал. 1, т. 2, б. "а" от НРД 2006 в размер на 135 лв. за неспазване на графика за обслужване на пациенти съгласно финансов протокол № 6031 от 6.08.2008 г. Против това решение на административния съд РЗОК е подала касационна жалба, с която е поискано отменяването му. Върховният административен съд не уважи касационната жалба. В оплакването, така както е изложено и формулирано в касационната жалба, не са посочени закононарушения, а се излагат само обстоятелства по същество на делото, но направената по този въпрос преценка от административния съд не подлежи на касационен контрол. Тази преценка би могла да бъде проверена само при оплакване за игнориране или изопачаване на преценените доказателства. Такова оплакване в случая не е формулирано. От обстоятелството, че след преценка на доказателствата са направени едни, а не други изводи, без да са изопачени доказателствата и без да се е стигнало до логично противоречие в обосновката, не може да се направи извод в смисъл, че решението е неправилно. Ако оплакването е за нарушение на чл. 238, ал. 1, т. 2, б. "а" от НРД 2006, който текст предвижда налагането на финансова неустойка в размер 135 лв. при неспазване на графика за обслужване на пациентите от ДКЦ, МЦ, МСЦ, СМДЛ и НЦПОЗ, то е неоснователно, защото не се оправдава фактически и от правна страна. Административният съд след като не е установил неспазване на графика за обслужване на пациентите, представен на основание чл. 100, ал. 1, т. 3 от НРД 2006 при сключване на индивидуалния договор и графика за обслужване на пациентите, обявен в ДКЦ съгласно изискването на чл. 122 от НРД 2006 г., е приел за недоказано основанието за прилагане на санкция по чл. 238, ал. 1, т. 2 от НРД 2006. Това становище на административния съд е правилно. Обстоятелството, че амбулаторен прием е бил извършен в часове извън седмичния график не следва друго. Задължението за поставяне на график на видно място в амбулаторията има един единствен смисъл - неговото спазване. Това задължение изрично е предписано в 122 от НРД 2006. Лекарите от ДКЦ са били на разположение през часовете на обявения седмичен график за извършване на амбулаторен прием. След като няма нарушение на графика за обслужване на пациентите, представен при сключване на индивидуалния договор с РЗОК, то не е налице основание за прилагане на санкцията по чл. 238, ал. 1, т. 2 от НРД 2006 г. Извършването на амбулаторен прием в часове извън седмичния график не съставлява нарушение по смисъла на чл. 114, ал. 3 от НРД - 2006 г. Останалите доводи са неотносими към възникналия спор. Ето защо решението на административния съд поради това, че е правилно следва да се остави в сила. По изложените съображения, Върховният административен съд,