Решение № 14691 от 1.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7931/2017 г.

Решение № 14691 от 1.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7931/2017 г., I о., докладчик съдията Стефка Кемалова Производството е по реда на чл. 208 АПК, във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на Държавно предприятие "Национална компания железопътна инфраструктура" гр. С., представлявано от К. П. против Решение № 2845/26.04.2017 г., постановено по административно дело № 6446/2015 г. по описа на Административен съд - С. град, в частта, с която е отхвърлена жалбата на предприятието против Ревизионен акт № Р-29-1400097-091-01/10.12.2014 г. на органи по приходите при ТД на НАП гр. С., частично потвърден с Решение № 817/3.06.2015 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" гр. С.. В касационната жалба са изложени съображения за неправилност и необоснованост на съдебното решение по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК, като се твърди че съдът неправилно е анализирал събраните доказателства, поради което е достигнал и до неправилни изводи. На следващо място се твърди, че в съдебното решение липсват мотиви относно една от спорните доставки, а именно доставката на СМР по фактури № 610/18.10.2010 г. и № 611/26.11.2010 г., издадени от "И. С. П. 07" ЕООД. Иска се отмяна на съдебното решение, след което да се постанови друго, с което да се отмени изцяло ревизионния акт. Претендира се присъждане на сторените съдебно деловодни разноски пред двете съдебни инстанции по представен списък. Подадена е и втора касационна жалба от и. д. Директор на Дирекция "ОДОП" гр. С. против съдебното решение, в частта, с която е отменен Ревизионен акт № Р-29-1400097-091-01/10.12.2014 г. на органи по приходите при ТД на НАП гр. С., като се сочат основанията по чл. 209, т. 3 АПК - неправилност на съдебното решение като постановено в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила, както и неправилна преценка на събраните по делото доказателства. Претендира се отмяна на решението в оспорената част, след което да се потвърди процесния ревизионен акт, както и се присъди съответното юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. От приходната администрация е подадена и частна жалба против Определение № 3645/5.06.2017 г., постановено по административно дело № 6446/2015 г. по описа на Административен съд - С. град, с което в производство по реда на чл. 248 ГПК, съдът е оставил без уважение искането на Директора на Дирекция "ОДОП" гр. С. за допълване на решението в частта на разноските, като се присъди юрисконсултско възнаграждение съобразно изхода на спора. На проведеното по делото открито съдебно заседание, двете касационни жалби, както и частната жалба се поддържат от процесуални представители на страните, които молят да бъдат уважени със съответните от това последици. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационните жалби и предлага съдебното решение да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на Първо отделение съобрази, че касационните жалби като подадена от надлежни страни и в срок, са процесуално допустими. Разгледани по същество, касационните жалби са частично основателни. С процесния ревизионен акт са установени задължения по ЗДДС в тежест на Държавно предприятие "Национална компания железопътна инфраструктура" /НКЖИ/, произтичащи от непризнат данъчен кредит по фактури за доставка на стоки и услуги - ремонтни и строително-монтажни дейности, издадени от 15 доставчика. Съдът е отменил ревизионния акт относно фактурите, издадени от 5 - ма доставчици - ЕТ "Т. Б. Г.", ЕТ "П. - Т. Т. - С. Г.", "Е. р. г." ЕООД, "И. 1" ЕООД и "Е. 2005" ЕООД, развивайки мотиви за наличие на доказателства, установяващи реалност на спорните доставки. Настоящата съдебна инстанция споделя изводите на съда относно доставките по фактурите, издадени от първия и втория доставчик. ЕТ "Т. Б. Г." е издал фактура с предмет - аванс по договор за доставка на материали за изработка на въжета за релсови вериги, към която фактура са представени следните придружаващи я документи: сключен договор, в който дължимата престация е ясно определена, в това число и плащането на авансова сума за доставката на материалите; издадена окончателна фактура; приемо-предавателни протоколи; платежни нареждания за заплащане на сумите по фактурата по банков път. При така представените документи, чието съдържание не е оборено по съответния ред, правилно съдът е приел, че е възникнало данъчно събитие по смисъла на чл. 25, ал. 6 ЗДДС, във връзка с извършеното авансово плащане. Решението в тази част е правилно и следва да бъде оставено в сила. ЕТ "П. Т. Т. - С. Г." е издал фактура за доставка на изпитателен апарат за високо напрежение, към която са представени договор, сключен между доставчика и получателя, приемо-предавателен протокол, платежно нареждане за плащане на сумата по фактурата по банков път. Доставеният апарат е заведен счетоводно като актив в предприятието - получател. Посочените документи установяват реалност на доставката, поради което отменяйки ревизионния акт в тази част, съдът е постановил правилно решение. Относно доставчиците "Е. р. г." ЕООД, "И. 1" ЕООД и "Е. 2005" ЕООД, настоящата съдебна инстанция, счита, че касационната жалба на приходната администрация е основателна, респективно, че съдебното решение е неправилно, тъй като е постановено при неизясняване на релевантните за спора факти. Фактурите, издадени от тези доставчици са с предмет строително-монтажни и ремонтни дейности на различни обекти, стопанисвани от държавното предприятие. Съдът е отменил ревизионния акт, развивайки мотиви, че към фактурите са представени придружаващи ги документи, които установяват реално извършени от доставчиците услуги. От своя страна ревизиращите органи са отказали да признаят правото на приспадане на данъчен кредит по тези фактури с мотива, че доставчиците не са били в състояние да изпълнят договорените строителни и ремонтни дейности. Действително доказателствената тежест за установяване на материалните предпоставки за реализиране правото на данъчен кредит лежи върху ревизираното предприятие, което е следвало да докаже наличието на доставка (данъчно събитие) по фактурите, която доставка да е осъществена от нейния издател. От съществено значение относно преценката за настъпило данъчно събитие по тези доставки е бил въпросът дали строителните и ремонтни услуги са реално осъществени на мястото на съответните обекти. Този факт обаче не е установен по делото чрез допускането и приемането на заключение по съдебно-техническа експертиза, каквато съдът е бил длъжен да допусне служебно с оглед разпоредбата на чл. 171, ал. 2, изр. 2 АПК, във връзка с § 2 от ДР на ДОПК. Това налага решението в тази част да се отмени и да се върне за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, на основание чл. 222, ал. 2, т. 2 АПК, тъй като трябва да се установят факти, за които събирането на писмени доказателства не е достатъчно. При новото разглеждане на спора по тези доставки, в случай, че не се отправи искане от страна на ревизираното дружество за допускане на съдебно-техническа експертиза, съдът следва да назначи служебно такава, която да установи налице ли са реално осъществени на място фактурираните дейности. Освен това при новото разглеждане на делото в тази му част, съдът следва да съобрази и практиката на СЕС по сходни казуси, така например Решение от 6 септември 2012 г. по дело С-324/11, както и Решение от 21 юни 2012 г. по съединени дела С-80/11 и С-142/11/, съгласно която добросъвестният получател по облагаема с ДДС доставка на стоки или услуги, не следва да бъде санкциониран с отказ на право на данъчен кредит поради нарушения или недобросъвестност на неговия доставчик, като непредставянето на доказателства за обезпеченост за изпълнение на доставката от страна на преките доставчици, при наличието на данни за безспорно изпълнени услуги, не следва да лишава ревизираното дружество от предоставеното му от закона право на данъчен кредит в размер на начисления ДДС по издадената фактура. Мотивите, изложени до тук важат и за следните доставки на СМР по: фактура № 113/9.03.2010 г., издадена от "С. К." ЕООД и фактурите, издадени от "Е. р. г." ЕООД, "М. С" ЕООД, Консорциум "Б. ОМАКС ДЗЗД" и "И. БГ" ЕООД. Ревизионният акт в тази част е потвърден от съда, отново без да е установено дали строително-ремонтните дейности са действително извършени на място. Съответно касационната жалба на НКЖИ в тази част се явява основателна и съдебното решение като постановено при неизяснена фактическа обстановка следва да се отмени и да се върне за ново разглеждане от друг съдебен състав на административния съд, при спазване на указанията, дадени по-горе. По фактури № 610/18.10.2010 г. и № 611/26.11.2010 г., издадени от "И. С. п. 07" ЕООД с предмет почистване на корозирали повърхности и покриване с грунд и боя на стоманен мост, е основателно възражението на държавното предприятие, че липсват изложени мотиви в съдебното решение по преценка законосъобразността на ревизионния акт, а има само произнасяне в диспозитива на решението. Липсата на мотиви защо ревизионния акт е приет за законосъобразен по тези две фактури, представлява съществено процесуално нарушение, което налага отмяна на решението в тази част и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав и на това допълнително основание, освен гореизложеното. По фактура № 114/1.04.2010 г., издадена от "С. К." ЕООД, съдът е развил мотиви за законосъобразност на ревизионния акт, но няма изрично произнасяне в отхвърлителния диспозитив на решението. Видно от същия, съдът е отхвърлил жалбата против ревизионния акт само по отношение на фактурата, издадена от този доставчик за данъчен период м. 03.2010 г., тоест фактура № 113/9.03.2010 г. Следователно, в тази част касационната жалба на НКЖИ се явява лишена от предмет и следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по нея в тази част да се прекрати. Делото в тази част следва да се върне на същия съд за постановяване на допълнително решение по жалбата против ревизионния акт относно установените с него задължения по тази фактура. Касационната жалба на държавното предприятие се явява основателна досежно доставките на стоки, по фактури № 1102/10.05.2012 г. и № 1099/6.04.2012 г., издадени от "И. С. п. 07" ЕООД, както и по фактурите, издадени от "Д. ДС" ЕООД, "Л. - СИ" ЕООД, "Х. Т. К." ЕООД, "С. Р. и. - 63" ЕООД и "К." ЕООД. Решението в тази част се явява необосновано, тъй като съдът е потвърдил ревизионния акт, достигайки до изводи, които не съответстват на събраните по делото писмени доказателства. Административен съд - С. е възприел изводите на ревизиращите органи относно нереалност на процесните доставки, въпреки представените документи, придружаващи процесните фактури и установяващи факта на предаване на стоките в разпореждане на получателя, както и тяхното използване в стопанската дейност на предприятието. Към посочените по-горе фактури са представени приемо-предавателни протоколи, складови разписки, документи за плащане на стоките, както и документи, установяващи надлежното им осчетоводяване при получателя. Съдът не е признал реалност на тези доставки с мотива, че в приемо-предавателните протоколи като място на доставката не е посочено конкретно място на предаване на стоките в гр. С., а складовите разписки, в които вече е налице конкретизиране на мястото, били едностранно съставени само от получателя документи. Този извод на съдебният състав е неправилен. Към всяка от фактурите е представен двустранно подписан приемо-предавателен протокол, удостоверяващ предаване на стоките от съответния доставчик на получателя. Неоснователно съдът не е ценил тези протоколи, които макар и без посочено конкретно място на предаване на стоките, е следвало да бъдат преценени с оглед на останалите събрани доказателства по делото. Именно съотнесени към останалите доказателства по делото /складови разписки, счетоводни регистри, документи за плащане на сумите по фактурите/, тези частни документи установяват истинност на обективираните в тях доставки. Установяването на фактите, отразени в приемо-предавателните протоколи, би следвало да бъдат преценени като действително настъпили, предвид факта, че същите са били представени още в хода на ревизионното производство и предвид неоспорването им по съответния ред пред съда. Освен това по делото не е било спорно обстоятелството, че стоките по спорните доставки са необходими, респективно са вложени в стопанската дейност на ревизираното предприятие. При тези факти, следва изводът за наличие на всички елементи от фактическия състав, обуславящ признаване право на данъчен кредит по спорните доставки на стоки. Условията, при наличието на които правото на приспадане по принцип не може да се откаже, са ясно дефинирани в Решение на Съда на ЕС по дело С-285/11 и те са: да се установи, че доставките са реално осъществени и предметът им е използван впоследствие в извършваната от данъчнозадълженото лице стопанска дейност. Относно доставката на стоки по процесните фактури, следва да се има предвид легалната дефиниция на понятието "доставка на стоки", дадено в Директива 2006/112/ЕО, съгласно която това е прехвърлянето на правото на разпореждане с материалната вещ като собственик. За целите на Общата система на ДДС от значение е овластяване на получателя на доставката да се разпорежда със съответната стока като собственик. Въпросът дали това овластяване е резултат от прехвърляне право на собственост, на друго вещно право или е резултат от предаване на стоката от името и за сметка на доставчика на получателя, е въпрос на конкретен механизъм на всяка доставка. В този смисъл, това дали доставчикът е бил собственик на стоките към момента на тяхното предаване, респективно дали е упражнявал фактическата власт върху стоките, не е от съществено значение в случая, предвид установения факт на получаване на стоките от получателя в съответните му поделения и складове. Воден от горните мотиви, настоящият съдебен състав на Върховния административен съд счита, че оспореното съдебно решение, в частта, с която е отхвърлена жалбата против ревизионния акт относно отказания на НКЖИ данъчен кредит по фактурите, издадени от "Д. ДС" ЕООД, "Л. - СИ" ЕООД, "Х. Т. К." ЕООД, "С. Р. и. - 63" ЕООД, "К." ЕООД и фактури № 1102/10.05.2012 г. и № 1099/6.04.2012 г., издадени от "И. С. п. 07" ЕООД, следва да се отмени, като вместо него се постанови друго решение, с което да се отмени ревизионния акт в посочената част. При този изход на спора, на отмяна подлежи съдебното решение и в частта на присъдените разноски. Тъй като с настоящия съдебен акт спорът се решава по същество само в една част, в която ревизионния акт е отменен или се отменя като незаконосъобразен, разноски се дължат единствено в полза на Държавно предприятие "Национална компания железопътна инфраструктура". Предприятието претендира разноски, сторени пред двете съдебни инстанции съгласно представен списък в доказан размер на 16 441,27 лева, от които пропорционално на уважената част от жалбата против ревизионния акт, следва да се присъди сума в размер на 5 480,42 лева. Предвид изложеното по-горе относно разноските, частната жалба на приходната администрация против определението, с което съдът е оставил без уважение искането на директора на Дирекция "ОДОП" за допълване на решението в частта на разноските, остава без предмет, тъй като разноски на приходната администрация не се дължат с оглед изхода на спора до момента. Следователно частна жалба на и. д. Директор на Дирекция "ОДОП" гр. С. против Определение № 3645/5.06.2017 г., постановено по административно дело № 6446/2015 г. по описа на Административен съд - С. град, следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по нея да се прекрати. Воден от горното, Върховният административен съд, състав на Първо отделение,