Решение № 10213 от 30.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4022/2009 г.

Решение № 10213 от 30.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4022/2009 г., I о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на юрисконсулт Живка Иванова Динева, в качеството й на процесуален представител на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Бургас срещу решение № 26 от 10.01.2009 г., постановено по адм. дело № 665 по описа за 2008 г. на административния съд - Бургас, в частта, с която е изменен РА № 2000398 от 15.02.2008 г. на органа по приходите при ТД на НАП - гр. Сливен, потвърден с решение № РД-10-119 от 8.04.2008 г. на директора на дирекция "ОУИ" - гр. Бургас. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушаване на материалния и процесуалния закон, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответната страна по касационната жалба - Елена Георгиева Златанова-Събева я оспорва в подадена писмена защита от 19.5.2009 г. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховен административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание и с оглед разпоредбата на чл. 218 от АПК, преценява за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. Предмет на касационен контрол пред настоящата инстанция е частта от съдебното решение, с което е изменен РА № 2000398 от 15.02.2008 г. на ТД на НАП-Сливен, потвърден с решение № РД-10-119 от 8.04.2008 г. на директора на дирекция "ОУИ" - гр. Бургас. С него на Елена Събева е било определено задължение по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за данък върху доходите за 2006 г. в размер на 470.00 лв. главница и лихва за забава. За да отмени акта за сумата над 302.00 лв. и този на съответната на нея лихва, съдът е приел, че неправилно е било определено данъчното задължение по размер, понеже лицето действително упражнява свободна професия, но неговите възнаграждения спадат към т. н. авторски и лицензионни възнаграждения с оглед определението за тях по § 1, т. 10 от ДР на ЗОДФЛ (отм.). и предвид разпоредбите на Закона за авторското право и сродните му права, поради което облагаемият доход следва да бъде намален с 50 на сто нормативно признати разходи, а не с 35 на сто, както е приел органа по приходите, на основание чл. 22, ал. 1, т. 1, б. "в" от ЗОДФЛ (отм.). Решението е правилно, съобразено е с материалния закон и не са допуснати процесуални нарушения. Лицето е архитект и е регистрирано като такова със свободна професия по смисъла на § 1, т. 6 от ДР на ЗОДФЛ (отм.). Същото е получавало възнаграждения за дейността си. Тези възнаграждения правилно са определени като авторски и лицензионни не само с оглед разпоредбата на § 1, т. 10 от ДР на ЗОДФЛ (отм.), където е формулирано подробно легалното определение за тях, включително и изброяване на плащанията от всякакъв вид, както и за план, но и с оглед разпоредбата на чл. 3 т. 6 и т. 8 от Закона за авторското право и сродните му права. В нея е дадено определение за обект на авторско право, чрез изброяване сферите, в които следва да е създаден той като резултат от творческа дейност. Прието е също, че може да е изразено по какъвто и да е начин и в каквато и да е обективна форма, като според т. 6 това са произведения на архитектурата и според т. 8 това са проекти, карти, схеми, планове и други, отнасящи се до архитектурата, териториалното устройство, географията и т. н. Следователно нормативно признатите разходи следва да бъдат в размер на 50 на сто от облагаемия доход от съответната дейност, както правило е приел и съда. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Следва да се отбележи, че между същите страни е постановено решение № 7465 от 8.06.2009 г. по адм. дело № 3141 по описа за 2009 г. на Върховния административен съд, първо А отделение, в което са изложени същите съображения относно тълкуването при прилагането й на разпоредбата на чл. 22, ал. 1, т. 1, б. "в" от ЗОДФЛ (отм.). В това производство е преценявано постановено съдебно решение на същия административен съд във връзка с обжалван пред него РА, предшестващ във времето процесния РА, съставен на същото лице, по повод облагането му за реализирани доходи по реда на ЗОДФЛ (отм.) за същата осъществявана от него дейност като архитект, но за отчетната 2004 г. При този изход от спора съдебни разноски не следва да се присъждат. По изложените съображения и на основание чл. 221 ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение