Решение № 8482 от 22.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6762/2017 г.

Решение № 8482 от 22.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6762/2017 г., III о., докладчик съдията Светлана Борисова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК. Образувано е по касационна жалба от кмета на СО-район "Връбница" против решение № 2587/19.04.2017 г. по адм. д. № 11362/2016 г. на Административен съд - С.-град. В касационната жалба поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Възразява, че съдът се е позовал на влязла в сила заповед № РД-09-45/08.03.2011 г., но тя не е приложена по делото и съдът, и страните по делото не са се запознали с нея. Възразява, че съдът не е проверил дали тази заповед не е изменена или отменена поради погасяване на задълженията. Моли да бъде отменено обжалваното решение. По делото е подадена касационна жалба и от В. Б. М., с която моли да се отмени решението на съда. Възразява, че съдът не и е присъдил обезщетение в размер на 300 000 лв. за претърпените от нея неимуществени вреди. Твърди, че няма влязла в сила заповед за прекратяване на наемното правоотношение по отношение на процесното общинско жилище. В съдебно заседание, редовно призована, не се явява и не се представлява. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е допустима, но по същество е неоснователна. Съдебното решение е правилно. Обоснован е изводът на съда, че при влязла в сила предходна заповед за изземване на общинския имот, настоящата заповед се явява без правно основание и е нищожна. При разглеждане на делото не са допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, поради което същото следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, Трето отделение, в настоящия състав, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, и е процесуално допустима. Производството пред Административен съд - С.-град е образувано по жалба на В. Б. М. от гр. С. срещу Заповед № РД-09-89/06.04.2016 г. на кмета на район "Връбница", Столична община, с която е отменена заповед за настаняване № ЖН-04-02/13.02.2009 г. на кмета на район "Връбница", СО и е прекратено възникналото въз основа на нея наемно правоотношение между район "Връбница" и домакинството на В. М. по отношение на посоченото по-горе общинско жилище. В жалбата са изложени доводи за нищожност на оспорената заповед. С обжалваното решение АССГ е прогласил за нищожна Заповед № РД-09-89/06.04.2016 г. на кмета на район "Връбница", Столична община. Приел е за безспорно установено, че имотът, предмет на процесната заповед, е общинска собственост. Наемните правоотношения между страните по делото са прекратени с влязла в сила Заповед № РД-09-45 от 08.03.2011 г. на кмета на район "Връбница", СО. Поради това съдът е приел, че липсва правно основание за издаване на нов индивидуален административен акт със същото съдържание с това на предходната заповед за отмяна на настанителната заповед. Въз основа на горното, съдът приема, че с издаването на процесната заповед, административният орган е постановил един нищожен административен акт. Като такъв той не поражда никакви правни последици за адресатите си и за да не създава правна привидност, че съществува, при констатиране на основание за нищожност, съдът следва да го отстрани от правния мир, чрез прогласяване на неговата нищожност. Решението е валидно, допустимо и правилно. От фактическа страна по делото е установено, че със Заповед № ЖН-04-02/13.02.2009 г. на кмета на район "Връбница", Столична община, В. Б. М. и членовете на домакинството й са настанени в общинско жилище, находящо се в гр. С., ЖК "О. .....", бл. ..., вх. ..., ап. .... С. З. № РД-09-45 от 08.03.2011 г. на кмета на район "Връбница", СО, на основание чл. 46, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от ЗОС е отменена заповед за настаняване № ЖН-04-02/13.02.2009 г. на кмета на район "Връбница", СО и са прекратени възникналите въз основа на нея наемни правоотношения между район "Връбница" и домакинството на В. М.. По жалба на М. срещу тази заповед е образувано адм. д. № 10999/2012 г. по описа на АССГ. С определение № 2137 от 25.02.2013 г. по адм. д. № 10999/2012 г. по описа на АССГ, жалбата й е оставена без разглеждане. След обжалване на определението по адм. д. № 9486/2013 г. на ВАС, Трето отделение, определението е влязло в сила на 11.07.2013 г. Независимо от това М. е подала други жалби срещу определение № 2137 от 25.02.2013 г. по адм. д. № 10999/2012 г. по описа на АССГ, по които са образувани адм. д. № 11771/2016 г. на ВАС, Трето отделение и адм. д. № 3159/2017 г. на Петчленен състав, Първа колегия на ВАС. При така изложените факти правилен се явява изводът на съда, че въпреки наличието на годно изпълнително основание, кметът на район "Връбница" е издал оспорваната в настоящето производство заповед, с която също се отменя заповед за настаняване № ЖН-04-02/13.02.2009 г. Безспорно е, че към момента на издаване на заповед № РД-09-89/06.04.2016 г. на кмета на район "Връбница", Столична община за прекратяване на наемното правоотношение с Миронова, възникнало по силата на настанителна заповед № ЖН-04-02/13.02.2009 г., това наемно правоотношение вече е било прекратено с влязъл в сила административен акт. Нещо повече - била е издадена от кмета на район "Връбница" СО и заповед № РД-09-118/04.06.2012 г., с която е наредено да се изземе общинското жилище от наемателите, след влизане в сила на заповедта за прекратяване на наемното правоотношение. По жалба срещу тази заповед от В. М. е образувано адм. д. № 7139/2012 г. на АССГ, по което с решение № 5913/08.10.2015 г. е отхвърлена жалбата й. Налице са данни по делото, че с протокол от 21.06.2012 г. заповедта за изземване е била изпълнена и жилището е било запечатано. Неоснователни са възраженията в касационната жалба на кмета на община "Връбница", СО, че е възможно първата заповед за прекратяване на наемното правоотношение да е била отменена, изменена и това не е пречка да се издаде нова заповед. Тези възможни хипотези е следвало да бъдат доказани от административния орган с представянето на съответните писмени доказателства. При липсата на доказателства в този смисъл, повторно издадената заповед се явява без предмет и правилно е прогласена за нищожна от административния съд. Следва да се посочи, че при наличните данни по делото не става ясно как и по какъв ред М. е обитавала жилището през периода 2012 г. -2016 г., след като през 2012 г. жилището е било иззето от владението й, и е било запечатано. Приложени са много протоколи, от които е видно, че процесното общинско жилище е било отново иззето от нея и членовете на домакинството и през 2016 г. Тези факти са неотносими към настоящия спор, поради което те не подлежат на установяване и доказване. Касационната жалба на В. Б. М., подадена срещу решението, е недопустима поради липсата на правен интерес. П. от нея жалба срещу заповед № РД-09-89/06.04.2016 г. на кмета на район "Връбница" Столична община е изцяло уважена. Твърдението й, че съдът не е присъдил обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди, не следва да се обсъжда, поради това че иск по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ не е бил предмет на първоинстанционното производство пред АССГ. С оглед на изложеното, обжалваното решение следва да бъде оставено в сила, а производството по настоящото дело по отношение на касационната жалба на В. М., следва да бъде прекратено. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Трето отделение,