Решение № 1974 от 20.2.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7639/2023 г.

Производството е образувано по касационна жалба на В. Борисов, с [ЕГН], вписан като ЕТ "ВИБО - 71 - В. БОРИСОВ", притежаващ [ЕИК], с адрес за призоваване гр. София, [улица], против Решение 4090/19.06.2023 г. на Административен съд София - Град, Трето отделение, 46 състав, постановено по адм. д. 5334 по описа за 2022 г. на този съд. Със съдебното решение е отхвърлена жалбата на В. Борисов, представляващ ЕТ "ВИБО - 71 - В. БОРИСОВ" с [ЕИК], против РА Р - 22220520008333 - 091 - 001/21.02.2022 г., издаден от М. Хаджийска - началник сектор "Ревизии" в Дирекция "Контрол" при ТД на НАП София, възложила ревизията и М. Вълева - главен инспектор по приходите, ръководител на ревизията, която РА е потвърден с Решение 685/04.05.2022 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" София при ЦУ на НАП. В полза на дирекцията са присъдени разноски в размер на 9365,98 лева. Касаторът твърди, че съдебното решение е неправилно по смисъла на чл.209, т.3 АПК, защото е постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано, доколкото са събрани доказателства за действителното осъществяване на процесните доставки. Административният съд възприел незаконосъобразните констатации, съдържащи се в РД и в РА, формирани във връзка с непризнатото право на приспадане на данъчен кредит по доставките, изпълнени от "МАРЖЕ" ЕООД, "Топливо - 2" ЕООД, "СИБАХ - ПРОМ.ОБОРУДВАНЕ" ЕООД (предишно наименование "ЛЕКСИ 2013" ЕООД), "Венера 5005" ЕООД BG202610463, "Ронас" ООД, "Венера - 05" ООД BG131393855. Заключението по ССчЕ е прието без оспорване от страните, налице са разплащания по спорните фактури. Доставките са използвани в независимата икономическа дейност на жалбоподателя. Доказано е предоставянето от ЕТ "ВИБО - 71 - В. БОРИСОВ" на хранителни продукти на следните търговци: 1. Кауфланд България, съгласно Спогодба за рамкови условия от 01.01.2017 г., 01.01.2019 г.; 2. "КОМЕ" ООД, съгласно Договор за доставка от 01.01.2016 г.; 3. "Малвис Трейд" ООД, съгласно Договор за доставка от 02.02.2020 г.; 4. "Ван Холдинг" ЕООД, съгласно Договор за покупка на стоки за търговска верига "Фантастико" от 30.11.2015 г.; 5."Делта Трейд" ООД, съгласно Договор за доставка от 02.04.2015 г.; 6. "Ротер" ООД, съгласно Договор за доставка от 02.04.2018 г.; 7. "Стивъни" ООД, съгласно Договор за доставка от 02.07.2019 г.; 8. ""Съни Комерс - Димо Пенев" ООД, съгласно Догово рза доставка от 02.01.2018 г.; 9. "Феникс Дистрибуторс" ООД, съгласно Договор за доставка от 30.04.2019 г.; 10. "Кънвиниънс" АД, съгласно Рамков договор за покупко - продажба на стоки за платформа ЕБАГ от 23.01.2019 година. Налице са последващи продажби по доставките, извършени от "МАРЖЕ" ЕООД, "ПРОДЖЕКТ БЪЛГАРИЯ - М" ООД. Касаторът счита, че неспазването на изискванията на осигурителното и на трудовото законодателство, е неотносимо в случая към разрешаването на спора. Обобщава, че административният съд не е обсъдил доказателствата и фактите по доставките в пълнотата им и с тяхната взаимовръзка. Моли за отмяна на решението, отмяна на РА и присъждане направените разноски. Ответникът по касация - Диреткторът на Д "ОДОП" София при ЦУ на НАП я е оспорил в съдебно заседание, чрез процесуалния си представител. Аргументира се с несъбирането на доказателства, опровергаващи костатациите от РА, който е издаден в съответствие с материалния закон. Претендира разноски. Представителят на ВАП дава заключение за неоснователност на КЖ. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на КЖ, валидността, допустимостта и правилността на съдебното решение на предявеното основание и след служебна проверка по чл.218, ал.2 АПК прецени КЖ като процесуално допустима, а разгледана по същество тя е основателна. Ревизираното лице е ползвало правото на приспадане на данъчен кредит по доставки с предмет: шпакловка, гипс, замазка, гипсокартон, стоки, транспортни услуги, по авансово плащане, дизайн на етикети, печат на етикети, дизайн, предпечат и отпечатване на рекламни флаери, улуга. Събрани са по време на ревизията фактури, фискални бонове, приемо - предавателни протоколи, товарителници за обществен автомобилен превоз, писмено обяснение, нотариално заверено пълномощно, договор за превоз на товари, фактура за авансово плащане. Правото на данъчен кредит е отказано на основание чл.68, ал.1, т.1 ЗДДС и на РЛ са установени допълнителни задължения - ДДС в общ размер на 61090,16 лв. и е начислена лихва в размер на 20608,51 лв. за отделните данъчни периоди от м.01.2015 г. до м.11.2015 г.; м.04.2016 г. до м.06.2017 г., от м.09.2017 г. до м.04.2018 г.; от м.09.2018 г. до м.07.2019 г., м.09.2019 г., м.12.2019 г.; от м.02.2020 г. до м.10.2020 година. На основание чл.26, т.2 ЗКПО и чл.16, ал.2, т.4 от този закон, е направено преобразуване на ФР в посока на увеличение, вследствие на което е определен дължим данък по чл.48, ал.2 ЗДДФЛ в общ размер на 25842,97 лева и лихва - 10357,46 лева за отделни данъчни периоди от 2015 г. до 2019 година. Според приходните органи в счетоводството на търговеца са направени неверни счетоводни записвания, в резултат на неправомерно завишени отчетени разходи с данъчна основа по процесните фактури. Изслушано е заключение по ССчЕ. Административният съд е направил извод, че РА е издаден от компетентен орган и при спазване на процесуалните правила за извършване на ревизията, като основният спор по делото е относно реалността на доставките. Съдът е приел, че притежаването на фактури, тяхното включване в СД и в отчетните регистри не е достатъчно за да се признае ПДК. Цитирал е практика на СЕС, разпоредбите на чл.71, чл.6, ал.1 и чл.9 ЗДДС. Като недостатъчни са преценени писмените доказателства, включващи договори и протоколи, защото са формално съставени. Липсвали и данни за разплащане между страните. Решението на административния съд е валидно и допустимо, но неправилно, защото е постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано. Основният спор по делото касае действителното извършване на процесните доставки. За неговото изясняване са събрани не само спорните фактури, издадени от преките доставчици, но и други писмени документи като договори, протоколи, товарителници, пълномощно. Несъществените разминавания в тяхното съдържание не опровергават извода, че документираните доставки са реално осъществени в полза на ЕТ "ВИБО - 71 - В. БОРИСОВ". Ревизираното лице ги е извършвало въз основа на рамкови споразумения и договори с други търговци. Неспазване на норми на осигурителното и трудово законодателство от работници и служители на преките доставчици, както и липсата на кадрова и техническа обезпеченост, не са в случая основание за отказване правото на данъчен кредит, при положение, че приемо - предавателните протоколи не са опровергани чрез успешно оспорване. Изслушано е заключение по ССчЕ, като в.л. Е. Ковачева е проверило надлежното отразяване на документите в проверените от експерта счетоводства, както и стопанисваните от ЕТ обекти - складове и парцели. В т.3 от заключението е записано, че по процесните фактури са извършени разплащания. Установено е извършването на последващи доставки по фактурите, издадени от "МАРЖЕ" ЕООД, "ПРОДЖЕКТ БЪЛГАРИЯ - М" ООД. В частта, касаеща преобразуването на ФР, неправилно е преценено, че то е незаконосъобразно предвид документирането на нереални доставки. В мотивите на настоящото решение касационната инстанция изложи доводи за правомерното документиране на стопанските операции, липсват данни за участие в данъчна измама, поради което РА трябва да бъде отменен и в тази му част. Разноски: В двете съдебни производства жалбоподателят е направил разноски общо в размер на 18550 лева, включващи адвокатски хонорари, държавна такса и депозит за вещо лице. За направените разноски са приложени писмени доказателства и същите не са оспорени по размер, поради което следва да бъдат присъдени на страната, чиято жалба е уважена. Водим от гореизложеното и в този смисъл, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение