Решение № 8111 от 18.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4003/2009 г.

Решение № 8111 от 18.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4003/2009 г., II о., докладчик председателят Георги Ангелов Касаторите са обжалвали решението от 4.02.2009 г. по адм. д. № 433/08 г. на Монтанския административен съд, с което е отхвърлена жалбата им срещу отказ от 25.06.2008 г. на началника на служба по геодезия, картография и кадастър за изменение на кадастъра на поземлен имот с нанасянето в неговите граници на три новообразувани имота на тяхно име. ПРОИЗВОДСТВОТО е по чл. 208 и сл. АПК. ОТВЕТНИЦИТЕ не са взели становища по касационната жалба, прокурорът дава заключение, че е основателна. КАСАЦИОННАТА жалба, подадена в срок, е основателна. Право да участват в производството по искане за изменение на кадастъра имат лицата, които черпят права от последния, т. е. тези, записани по него като собственици или носители на вещни права върху имотите, които биха били засегнати от изменението - чл. 15, ал. 1 АПК вр. чл. 53, ал. 3 и ал. 1 и § 1, т. 13 ЗКИР . Съществуващи, но неотразени в кадастъра вещни права не се ползват с присъщата му по чл. 2, ал. 5 ЗКИР доказателствена сила, ето защо носителите им не биха могли да бъдат засегнати от исканото му изменение. По тази причина при определяне на лицата, чието съгласие е необходимо по чл. 53, ал. 3 ЗКИР за изменението, трябва да се изхожда единствено от записванията по действащия кадастър, не и от други доказателства за вещни права. В случая имотът, чието изменение е искано, не е бил записан по кадастралния регистър на определен собственик, поради което незаконосъобразно съдът е счел за изискуемо съгласието на общината за изменението въз основа на актове за общинска собственост. Касационното оплакване в тази насока е основателно. Потвърждавайки отказа на това основание, съдът не е извършил установяване по правнозначимите обстоятелства 1) обосновават ли се границите на новите имоти от данни по чл. 43, ал. 1, т. 5 ЗКИР и чл. 14 от Наредба № 3/05 г. МРРБ , и 2) обосновава ли се собствеността на заявителите от данни по чл. 41, ал. 2 ЗКИР . При липсата на тези установявания делото не може да бъде решено по същество от настоящата инстанция, ето защо решението следва да бъде отменено, а делото върнато за ново разглеждане, при което на оспорващите да се дадат съответните указания съобразно чл. 170, ал. 2 АПК. Воден от горното и на осн. чл. 222, ал. 2, т. 1 вр. чл. 218 АПК Върховният административен съд