Решение № 4181 от 26.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1304/2013 г.

Решение № 4181 от 26.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1304/2013 г., VII о., докладчик съдията Лозан Панов Производството е по реда на чл. 208 и сл. Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от ЕТ "Далила - Пламен Василев", със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, район Тракия, бл. 48, вх. Б, ет. 3, ап. 9, против решение № 2795 от 18.12.2012 г., постановено по адм. дело № 2766/2012 г. по описа на Административния съд - Пловдив. Касаторът поддържа, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Моли се решението да бъде отменено, в оспорената част. Ответникът по касационната жалба - началникът на отдел "Местни приходи и контрол" при община Садово, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото, намира следното: Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК (съобщение за оспореното решение е връчено на 27.12.2012 г., а жалбата е депозирана в деловодството на Административния съд - Пловдив на 9.01.2012 г.) и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. С обжалваното решение на Административен съд - Пловдив е отменил Акт за установяване на задължение по декларация № 1113 от 16.02.2012 г., издаден от Светлана Георгиева - главен специалист "МДТ" при община Садово, потвърден с Решение № 5 от 6.08.2012 г. на началника на отдел "Местни приходи и контрол" при община Садово, в частта, с която на ЕТ "Далила - Пламен Василев са вменени задължения за ТБО в общ размер от 244,21 лв. и лихви в размер 51,60 лв., за разликата над 204,62 лв. до пълния размер на задължението и за сумата на определените лихви над 35,27 лв. до пълния им размер. За да постанови този акт съдът е приел, че обжалваният акт е издаден от компетентен орган по чл. 9б, ал. 2 Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ), при спазване на изискването за форма. Обосновал е извода, че имотът на търговеца се намира в строителните граници на с. Караджово, община Садово, където община Садово предоставя услугата сметосъбиране и сметоизвозване, както и поддържане чистотата на териториите за обществено ползване. Решаващият съд е приел също така, че видно от договорите за депониране на битови отпадъци на депо в с. Цалапица и Асеновград (местност "Каспида") с възложител община Садово, последната предоставя услугата по обезвреждане на битови отпадъци в депа. Съдът е приел, че е установено по безспорен начин предоставянето на услугата по поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване и не е налице условието по чл. 71 ЗМДТ за освобождаване на касатора от заплащане на тази услуга. Въз основа на съображения в посочения смисъл съдът е формирал краен извод за частична отмяна на Акт за установяване на задължение по декларация № 1113 от 16.02.2012 г. за 2007, 2008 и 2009 г. Решение е правилно. Касаторът е ЕТ "Далила - Пламен Василев е собственик на недвижим имот, представляващ имот с № 021035 по картата на възстановената собственост на с. Караджово, община Садово, местност "Дългана", с площ от 2,276 кв. м, ведно с постройка - метален навес, с площ 720 кв. м, видно от нотариален акт № 88, т. 2, рег. № 2836, нот. д. № 257/2002 г. и в това качество е задължено лице по смисъла на чл. 64 ЗМДТ. Съгласно разпоредбата на чл. 62 ЗМДТ за услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места се заплаща такса, размерът на която се определя по реда на чл. 66 от с. з. за всяка услуга поотделно - сметосъбиране и сметоизвозване; обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения; чистота на териториите за обществено ползване. Таксата се определя в годишен размер за всяко населено място с решение на общинския съвет въз основа на одобрена план-сметка за всяка дейност, включваща необходимите разходи за посочените в същата разпоредба дейности. Относно таксата за услугата по поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в чл. 71, т. 2 ЗМДТ е предвидено, че не се дължи, когато услугата не се предоставя. Неоснователно е твърдението в касационната жалба, че услугите не са предоставяни. Районът, в който се намира имота на касатора, попада в териториите, в които услугите се предоставят реално, видно от приложените заповеди № № 415/27.10.2006 г., 404А/30.10.2007 г., 426/30.10.2008 г., 431А/27.10.2009 г., 385/19.10.2010 г., 1673/31.10.2011 г. и 540/10.01.2012 г. на кмета на община Садово, издадени на осн. чл. 63, ал. 2 ЗМДТ за определяне на границите на тези райони, вкл. застроително-регулационните граници на населеното място - с. Караджово. Правилно първоинстанционният съд, съобразно изискванията на нормата на чл. 168, ал. 1 АПК да провери служебно изцяло законосъобразността на акта на всички основания по чл. 146 АПК, както и на изискването по чл. 160, ал. 2 ДОПК, приложим на основание чл. 4, ал. 1, вр. чл. 9б ЗМДТ, е изследвал въпросите, които имат съществено значение както за преценката дали таксата за битови отпадъци се дължи за трите услуги, или за някои от тях, така и за конкретния размер на задължението. Относно сметосъбирането и сметоизвозване, както и поддържането на чистота на териториите за обществено ползване, първоинстанционният съд е обсъдил в мотивите на съдебния акт събраните по делото писмени доказателства, както и показанията на св. Димитър Димитров и Иван Запрянов, като е достигнал до правилни изводи относно спорния въпрос дали при установената фактическа обстановка търговецът дължи такса за предоставяните услуги. Обстоятелството, че в района на стопанския двор, където се намира и процесния имот на касатора, е поставен един съд за битови отпадъци, както и че ЕТ "Далила - Пламен Василев няма самостоятелен по местоположение съд за битови отпадъци, не води до заключение за непредоставяне на услугите. Несъмнено е, че поставянето на съдове за събиране и временно съхранение на битовите отпадъци от страна на общината по начин, вид и количество, което да осигури възможност за събиране на цялото количество битови отпадъци, отделени за определен период от време (в зависимост от честотата на сметоизвозване) представлява част от обезпечаването на сметосъбирането и сметоизвозването. Поставянето на отделен и самостоятелен контейнер или друг вид съд за битови отпадъци за всеки недвижим имот обаче, освен, че не е предвидено като изискване в закона, не може да се приеме като безусловен критерий за предоставяне на услугата. Наличието на съдове за битови отпадъци несъмнено е обективно условие за предоставяне на услугата сметосъбиране и сметоизвозване, но при преценката дали услугата се предоставя от значение е дали на съответното задължено лице по смисъла на чл. 64 ЗМДТ е осигурена обективна възможност да изхвърля отпадъците в такъв съд. При извършване тази преценка следва да бъде отчетено отстоянието от имота до съд за битови отпадъци, вкл. вместимостта на този съд и вида на ползвателите на услугата, като изводът дали е осигурена възможност на съответния ползвател да ползва услугата следва да бъде формиран след преценка на конкретните обстоятелства. Именно такава преценка Административен съд - Пловдив е извършил и след анализ на събрания доказателствен материал обосновано е приел, че общината Садово е осигурила обективна възможност на касатора да ползва услугата по сметосъбиране и сметоизвозване, която общината предоставя. Във връзка с релевирания довод на касатора, че такива дейности не са извършвани на територията на неговите имоти, следва да се отбележи, че таксата за услугата се дължи за извършени дейности на териториите за обществено ползване в населеното място, а не конкретно на територията на предприятието или в непосредствена близост до него, именно защото се касае за територии за обществено ползване, които по презумпция се ползват или могат да се ползват от всички лицата, притежаващи имоти на територията на цялото населено място, а не само в определен район от него. По отношение на твърденията за недължимост на услугата обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения, поради неосъществяването й (повтарящи доводите в жалбата пред първоинстанционния съд), решаващият съд е изложил подробни мотиви, които напълно се споделят от настоящия касационен състав, вкл. наличието на писмени доказателства (договори за депониране битови отпадъци) и относимостта им към процесния данъчен период 2007 г. - 2011 г. По изложените съображения касационната жалба е неоснователна. Първоинстанционният съд правилно е достигнал до извода, че търговецът дължи ТБО в размера, в който са определени с решението на Административен съд - Пловдив. Обжалваното решение като правилно, законосъобразно и обосновано, постановено без допуснати процесуални нарушения следва да бъде оставено в сила. Разноски по делото на началника на отдел "Местни приходи и контрол" при община Садово за командировъчни и пътни разходи не следва да се присъждат предвид нормата на чл. 143 АПК и чл. 78 и сл. ГПК, приложим по силата на препращаща норма на чл. 144 АПК. Под "разноски" в процеса следва да се разбират тези парични средства, които са изразходени от страната във връзка с извършването на определени процесуални действия (депозит за призоваване на свидетел, възнаграждение за вещо лице, разходи за извършване на оглед и др., адвокатски хонорар за представителство в процеса). Следователно разноските включват всички суми, които страната е заплатила във връзка с извършването на правните действия в процеса или за оказаната й правна защита. Липсват данни за такива разноски от страна на ответника в касационното производство. Фактическите действия на страните по събиране на доказателствата, които да представят по делото, командировки, пътни разноски и пр., както и всички последващи приключилото производство плащания, не представляват такива разноски. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,