Решение № 2728 от 26.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 14506/2008 г.

Решение № 2728 от 26.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 14506/2008 г., VI о., докладчик съдията Маргарита Славова Производството е по реда на чл. 225 от АПК, във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по жалба на Ангел Александров Алексов от гр. Монтана, против Решение от 22.10.2008 г., постановено по адм. д. № 367/08 г. на Административен съд гр. Монтана, с което е отхвърлено оспорването на Решение № 42/30.05.08 г. на директора на РУ "СО" гр. Монтана, отхвърлящо жалба на касатора против Разпореждане № 515/13.04.07 г. на ръководител "ПО" при РУ"СО". Поддържа се оплакване за неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 209 т. 3 АПК. Жалбоподателят счита, че то е постановено при неправилно тълкуване и прилагане на нормата на т. 67 от Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране (обн. ДВ, бр. 102/29.12.67 г.) - отменен, считано от 1.01.2000 г., но приложим към релевантния период по силата на § 2 на Постановление № 75/31.03.98 г. на МС (обн. ДВ, бр. 39/7.04.98 г.), с което е отменен ПКТП. Настоява за отмяна на обжалваното решение и уважаване на искането му по същество, след като бъдат отменени първоначално оспорените административни актове с отказано съдържание и се признае положения от него труд през периода: 16.06.80 г.-08.06.99 г. като "арматурист" за II категория, което ще обоснове извод за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст по претендирания ред. Ответникът по касация - Директорът на Районно управление "Социално осигуряване" гр. Монтана не изразява становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното обжалване. Върховният административен съд, Шесто отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, съответства на изискванията на чл. 212 АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Предмет на касационното производство е обжалваното съдебно решение, а не спорното материално право, в какъвто смисъл основно са развитите доводи в настоящата жалба. Последната е подадена срещу повторно постановено решение от първоинстанционния съд по административния спор, след отмяна на предходното Решение от 31.10.07 г. по адм. д. № 349/07 г. на АС гр. Монтана и на Решение № 63/29.06.07 г. на Директора на РУ"СО" гр. Монтана, с Решение № 4096/7.04.08 г. на ВАС, VI отделение и връщане на делото като преписка на органа по чл. 117 ал. I т. 2 б. "а" КСО, за разрешаване на въпроса по същество, при съобразяване задължителните указания на ВАС по тълкуването и прилагането на т. 67 ПКТП (отм.), както и на чл. 9 и чл. 36 от АПК. В изпълнение на указанията по приложението на материалния закон, административният орган, преди повторното произнасяне с оспореното пред АС гр. Монтана Решение № 42/30.05.08 г., е възложил на главен финансов ревизор при РУ"СО" гр. Монтана, извършване на проверка по съхраняваните в Община гр. Монтана документи, относно следните правнозначими обстоятелства-при какви условия е полаган труда от касатора като "арматурист" в машиностроителния завод "Аврам Стоянов" и съответстват ли те по тежест и вредност на тези в отрасъл "Строителство". Въз основа на изготвения Констативен протокол от 27.05.2008 г. от проверката и приложените към него две писмени доказателства, ответният по касация орган е постановил оспорения административен акт, с който отново е отхвърлена жалбата на касатора срещу отказаното Разпореждане № 515/13.04.07 г. на ръководител "ПО" при РУ"СО" гр. Монтана. В развилото се производство пред АС гр. Монтана е била допусната и приета съдебно-икономическа експертиза относно същите главни доказателствени факти, чието заключение правилно е кредитирано от съда и е легнало в основата на обжалвания резултат. АС е приел, че пенсионните органи законосъобразно са преценили отсъствието на част от кумулативно изискуемите предпоставки (основания) за упражняване на правото на ранно пенсиониране, тъй като към момента на подаване на заявление № 4490/1.03.07 г. жалбоподателят е бил навършил 57 години и 6м. възраст и е удостоверил осигурителен стаж, както следва: II категория - 7 г. 1м. 14 дни, а III категория - 26 г. 6м. 18 дни. Общият осигурителен стаж, превърнат по чл. 104 ал. II КСО, възлиза на 35 години, 5 месеца и 13 дни. Поради недостатъчния осигурителен стаж от втора категория труд в предпоставения от § 4 ал. I ПЗР КСО размер от 15 години, както и поради отсъствието на законоустановения сбор от осигурителен стаж и възраст, с нормата на чл. 68 ал. II КСО от 100, е постановен и отказа за отпускане на пенсия за ОСВ от ръководителя на "ПО" при РУ"СО" гр. Монтана. Спорен между страните е въпроса от II или от III категория е положения труд от жалбоподателя през периода: 16.06.80 г.-08.06.99 г. като "арматурист" в завод "Аврам Стоянов", чиито правоприемник е "ПИМА" ЕАД (н) гр. Монтана. Този именно въпрос има значение за формиращия се сбор от осигурителен стаж и възраст. Към датата на подаване на заявлението за пенсиониране, касаторът е имал изискуемата възраст от 57 години и недостатъчен стаж от II категория за ранното пенсиониране по преференциалния ред, като не е притежавал и изискуемия сбор по чл. 68 ал. II КСО. Горните обстоятелства са обосновали постановения отказ от пенсионния орган за отпускане на пенсия за ОСВ. Недостатъчният стаж от II категория е бил предмет на установяване в производствата и пред органа по чл. 117 ал. I т. 2 б. "а" от КСО, и пред АС гр. Монтана. Преценката на съда, която почива на събраните пред него доказателства, не подлежи на касационен контрол. Тя би могла да бъде проверена при оплакване за изопачаване на обсъжданите от съда доказателства, каквото няма в настоящата жалба. Независимо от това и при хипотезата на чл. 218 ал. II АПК, извършвайки служебно проверка за съответствието на обжалвания съдебен акт с материалния закон, настоящият състав го намира за правилен. Завод "Аврам Стоянов" не е специализирано строително, монтажно или ремонтно предприятие по смисъла на т. 26 ПКТП (отм.), но съгласно т. 67 ПКТП (отм.) отрасловата принадлежност на предприятието не е критерий за определяне категорията на труда. Ето защо, при новото разглеждане на спора, правилно доказателствените усилия на страните са били насочени към установяване на предпоставките за приложението на тази разпоредба. При липса на годни и достатъчно доказателства за установяване на правнозначимия факт - трудът, полаган от касатора като арматурист в МК"Аврам Стоянов" по вредност и тежест бил ли е равностоен на труда на работниците със същата професия в отрасъл "Строителство", законосъобразно АС гр. Монтана е приел, че не са изпълнени нормираните условия за прилагане на нормата на т. 67 ПКТП (отм.). При положение, че лицето не е било заето непрекъснато непосредствено в строителството на нови обекти, респ. тяхното ремонтиране и реконструкция, правилно е преценено, че работата, която е изпълнявало през релевирания период: 16.06.80 г.-08.06.99 г., не е била свързана със същата вредност и тежест на труда, полаган непосредствено на обектите на строително-монтажните дейности, т. е. от строително-монтажните работници в специализираните предприятия. Съгласно чл. 40 ал. I от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС), осигурителният стаж се установява с трудови, служебни и осигурителни книжки или документи по утвърден образец, издадени от осигурителя. Такива именно се явяват обсъжданите от СИЕ ведомости за работни заплати. След като тези писмени доказателства - ведомости за работни заплати и кредитираната експертиза, не са били оспорени от жалбоподателя, правилно са ценени от съда. Нещо повече, точно от тях се извлича довод в касационната жалба, че след като е било изплащано допълнително възнаграждение за безплатна храна и витамини на касатора, то това несъмнено установявало твърдените от него тежки и вредни условия на труд, съответстващи на вредността и тежестта на труда на арматуристите в отрасъл "Строителство". Доводът е неоснователен и самото твърдение е лишено от доказателствена основа. Експертизата е установила по този въпрос, че епизодично, само през някои периоди от време, е получавал допълнителни възнаграждения, посочени в колона 22 на лявата половина на разплащателните ведомости, но тази колона показва допълнителни възнаграждения както за вредни, така и за специфични условия на труд. Следователно, не само е останала неустановена "непрекъснатостта" на причината, по която са били изплащани допълнителните възнаграждения на жалбоподателя, но и самата тя, тъй като специфични условия на труд не е равнозначно на вредни и тежки такива. След като по делото не е установено строителните работници към Дирекция "Капитално строителство" на МК"Аврам Стоянов"гр. Монтана, който категорично е извън отрасъл "Строителство", да са извършвали целогодишно ново строителство, респ. ремонт и реконструкция на сгради и дейността им да се е отчитала в отрасъл "Строителство", те не могат да ползват правата по т. 26 ПКТП (отм.) Не е налице, с оглед конкретните доказателства по делото, и приложното поле на т. 67 ПКТП (отм.), която поначало е приложима към труда на работниците и служителите, посочени в раздели I и II от отменения ПКТП. Правилен е извода, че щом през всичките процесни 18 години и 11 месеца, трудовите функции на длъжността "арматурист" в машиностроителния завод не са били винаги и само тези-работа на строителни обекти (каквото твърдение жалбоподателят дори няма), е неприложима и нормата на т. 67 ПКТП (отм.) Предвид изложеното, настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за неговата отмяна. По тези съображения, Върховният административен съд, Шесто отделение