Решение № 2206 от 5.3.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11027/2024 г.

Производството по делото е по реда на чл. 237 и сл. от АПК. Образувано е по искане (наимeнавано молба) от "Осогово Лес" ЕООД - гр. Ботевград, Софийска област, чрез процесуалния си представител адв. В. Хорозова за отмяна по чл. 239, т. 5 АПК на влязло в сила решение 137/05.02.2024 г. по адм. дело 1258/2022 г. по описа на Административен съд - София област, оставено в сила с решение 7967/26.06.2024 г. по адм. дело 4124/2024 г. по описа на Върховния административен съд, Четвърто отделение. В искането за отмяна се сочи, че както пред първоинстанционния съд, така и пред касационния съд, дружеството - жалбоподател е било лишено от правото на пълноценно участие в процеса поради недопускане събиране на доказателства и изключване (връщане) на доказателства. Твърди се, че първоинстанционният съд въобще не е разгледал извършеното оспорване от представените от ответната страна протоколи за извършени проверки, както и не бил разгледал направеното оспорване на частни документи, представени във връзка с административната преписка. Твърди се, че съдът не се е произнесъл по направените от жалбоподателя възражения, не е указал на страната, че електронното изявление трябва да бъде по някакъв допълнителен начин удостоверено. На следващо място се твърди в искането, че първоинстанционният съд не е приел и оспорването на всички представени доказателства, което жалбоподателят изрично е заявил, че поддържа в открито съдебно заседание на 28.11.2023 г., като без да извърши проверка, съдът е оставил искането без уважение. Според искателя съдът не се е произнесъл по направените оспорвания, нито защо не се допускат, нито е мотивирал неразглеждането на исканията, съдържащи се в извлечение от имейл кореспонденцията със съда от 13.10.2023 г., а също и посочените в искането 2 бр. товарителници. Направен е извод от искателя, че неправилно съдът не е допуснал производство по оспорване. Същото е сторено според искателя от съда и с оглед искането му на разпит на свидетел и такъв не е бил допуснат. Твърди се, че съдът не е дал възможност на жалбоподателя да вземе становище по доказателствата и твърденията на ответника, като при непопълнена преписка, съдът се е произнесъл с решение по спора, вкл. и по доказателства, които според него са представени в електронна форма, без да спази изискванията на чл. 184 ГПК във връзка с чл. 144 АПК. Излагат се и възражения, че съдът не е допуснал допълнителни задачи на вещото лице за изясняване на изпълнението по проекта, като е отказал и допускане на икономическа експертиза по поставени от жалбоподателя задачи във връзка с опровергаване на съдържащите се в оспорвания административен акт твърдения за свързаност на предприятия и за изкуствено създадени условия за получаване на помощ. Нарушението от съда на процесуалните правила искателят счита, че го е довело до лишаване от право на адекватно участие в процеса. Неразглеждането и непроизнасянето по всички направени възражения, недопускането на оспорване на документи, както и недопускането на доказателства, вкл. експертизи, без да се допусне оспорване на частни документи, съдът неправилно според искателя се е произнсъл по жалбата, като е потвърдил административният акт и е отказал да приеме и доказателства, които е върнал на жалбоподателя. Относно касационната инстанция, която е разгледала спора по същество, без пред нея да стои процесуалната възможност да бъдат повторно направени и допуснати онези искания по доказателствата, които са оставени без уважение от първоинстанционния съд, с искането за отмяна се иска отмяна на първоинстанционното решение, оставено в сила с решението на ВАС, Четвърто отделение.. В искането е налице позоваване на чл. 239, т. 5 АПК, по което е направено тълкуване на тази разпоредба - решение по адм. дело 2656/2023 г., петчленен състав на Втора колегия на ВАС. По подробни съображения в искането, се иска отмяна на влязлото в сила решение на АССГ, посочено по - горе и връщане на делото на посочения съд за ново разглеждане от друг състав, тъй като по този начин ще се гарантира спазването на чл. 131 АПК. Ответникът по искането изпълнителен директор на Държавен фонд "Земеделие" - гр. София, чрез юриск. Й. Тренчева, я оспорва, тъй като счита, че е неоснователна по подробни изложения в писмения отговор. Претендира се присъждане на разноски за осъществената по делото юрисконсултска защита в размер на 200 лв., като в тази част твърди, че писменият отговор представлява и списък по реда на чл. 80 ГПК. Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия счита, че искането е подадено от надлежна страна и в срока по чл. 240, ал.3 АПК и е процесуално допустимо, но следва да бъде отхвърлено поради следните съображения: С решение 137/05.02.2024 г. по адм. дело 1258/2022 г. по описа на Административен съд - София област е отхвърлена жалбата на "Осогово Лес" ЕООД срещу оспореното от него решение 23/04/1/0/02354/3/01/04/1 за отказ на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" за изплащане на дружеството на финансова помощ по заявка за плащане 23/04/1/0/02354/3/01 от 12.11.2020 в размер на 1 143 738,10 лв. С решение 7967/26.06.2024 г. по адм. дело 4124/2024 г. ВАС, Четвърто отделение е оставено в сила първоинстанционното решение. Разпоредбата на чл. 239 АПК е в Глава четиринадесета, озаглавена "Отмяна на влезли в сила съдебни актове" и представлява извънинстанционен способ предвиежда отмяна на влезли в сила решения само при лимитативно посочени от законодателя основания в чл. 239, т.1 - 6 АПК и е различен от инстанционния съдебен контрол за правилността на решенията. Това е така защото влязлото в сила решение се ползва със сила на пресъдено нешо и сами при наличие на някои от изрично посочените основания в чл. 239 АПК, може да се разруши неговия стабилитет. Това означава, че в в извънинстанционото производство не се разглежда правилността на решението. В този смисъл това производство е извънинстанционно, тъй като на изрично посочените основания може да се отмени един влязъл в сила съдебен акт. Както се посочи правилността на решението се проверява от касационната съдебна инстанция и при наличие на някое от основанията по чл. 209, т. 3 АПК при допуснато от съда нарушение на материалния закон, на съществени съдопроизводствени правила и/или необоснованост, обжалваното решение се отменя и касационната инстанция или решава спора по същество и постановява друго решение - чл. 222, ал.1 АПК, или при необходимост отменя решението и връща делото за ново разглеждане от друг съдебен състав съобразно дадените указания - чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК. В искането за отмяна се сочат допуснати от съда процесуални нарушения относно събраните по делото доказателства, недопускане на допълнителни задачи на вещо лице, неразглеждане от съда на предприето оспорване на протоколи за извършени проверки и на частни документи, недопускане събиране на доказателства и изключване на такива от доказателствения материал. Решението на първоинстанционния съд, с което е отхвърлена жалбата на "ОсоговоЛес" ЕООД срещу решение за отказ на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" за изплащане на финансова помощ по подмярка 4.1 "Инвестиции в земеделски стопанства" от мярка 4 "Инвестиции в материални активи" в сектор "Животновъдство", е обжалвано пред ВАС, Четвърто отделение по реда на чл. 208 и сл. от АПК, а това е инстанционен касационен контрол, в което дружеството е обжалвало решението на всички отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК - нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизовдствените правила и необоснованост. Касационната инстанция е отхвърила като неоснователна касационната жалба и е оставил в сила обжалваното пъровинстанционно решение - чл. 221, ал. 2, предл.1 АПК. Отговорил е на всички оплаквания, като по отношение на твърдяното съществено нарушение на съдопроизводствените правила, каквото се сочи и в настоящето извънинстанционно производство. Касационният съдебен състав е приел тези оплаквания за неоснователни по отношение на събирането на допълнителни доказателства и назначаването на допълнителни експертизи. Относно констативните протоколи за извършени проверки, при проверката касационната инстанция е счела, че тези доказателства са били приети в първото по делото заседание и не са били оспорени от "Осогово Лес" ЕООД, а оспорване е направено едва на 28.02. 2023 г. и първостепенният съд според касационната инстанция правилно е оставил без уважение искането за откриване на производство по оспорване на документите по реда на чл. 193, ал.1 ГПК, като несвоевременно направено. В тази връзка е счетено от ВАС ,Четвърто отделение за несъстоятелен доводът на дружеството за нарушеното му право на защита поради лишаването му да оспори посочените доказтелства. Относно недопускането на събиране на допълнителни доказателства и експертизи, касационният съдебен състав е отговорил изчерпателно, че решаващият съд правилно е не е уважил тези искания, тъй като е съобразил основанието за отказ на административния орган да изплати поисканата финансова помощ - чл. 16, ал.1, т. 2 от договор 23/04/1/0/02354 от 16.01.2018 г., както и правилно първоинстанционният съд е отказал да допусне допълнителни експертизи и разпит на свидетели, тъй като те са неотносими към правния спор. С оглед изложеното настоящият съдебен състав счита, че направените оплаквания пред касационната инстанция в инстанционния съдебен контрол по чл. 208 и сл. от АПК са получили отговор и същите тези оплаквания повторно се излагат и в настоящето съдебно производство чрез предявеното искане по чл. 239, т. 5 АПК, което за разлика от касационното, е извънинстанционно и в него не важат посочените в чл. 209, т. 3 АПК основания за отмяна, а само лимитативно изброените в чл. 239, т. 1 - 6 АПК. В случая е посочен чл. 239, т. 5 АПК, но на практика с изложените доводи на искателя, се иска прерашаване на проведеното и завършило с окончателен съдебен акт касационно производство. Предвид на горното съдът счита, че не е налице основанието по чл. 239, т. 5 АПК за отмяна на влязлото в сила първоинстанционно решение и същото се ползва със сила на пресъдено нещо. Съдът не установи да е нарушено правото на защита на дружеството да участва активно и равнопоставено с другата страна в съдебния процес и това се установява от проведеното касационно производство, в което е даден изчерпателен отговор на всяко едно от направените оплаквания на дружеството, което неоснователно отново ги предявява и в извънинстанционното производство по чл. 237 и сл. от АПК. След като се установява, че всички направени възражения в искането за отмяна, са разгледана в инстанционния касационен контрол, извършен от ВАС, Четвърто отделение, настоящият съдебен състав счита, че по никакъв начин на искателя не е нарушено правото на защита и/или на участие в процеса, поради което искането по чл. 239, т. 5 АПК, като неоснователно, следва да се отхвърли на основание чл. 244, ал.1, предл.1 АПК. Ответникът по искането за отмяна в депозирания по делото писмен отговор изрично е направил искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв., което като основателно и предвид изхода от делото, следва да бъде уважено. Направеното възражение за прекомерност е направено след проведеното съдебно заседание на 06.02.2025 г. и същото не следва да бъде съобразено. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия