Решение № 16157 от 29.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8275/2009 г.

Решение № 16157 от 29.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8275/2009 г., I о., докладчик съдията Анна Димитрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на началника на митница Пловдив и на директора на РМД - Пловдив, подадена чрез процесуалния им представител, срещу решение № 631 от 15.05.2009 г. на Административен съд - гр. Пловдив, постановено по адм. д. № 1096 от 2008 г. по описа на същия съд, с което е отменено решение за промяна на митническа стойност № 512 от 12.03.08 г., издадено от началника на митница Пловдив, потвърдено от директора на РМД - Пловдив с решение № 1-4412-0325 от 17.04.2008 г. В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно поради противоречие с материалния закон, иска се отмяната му и отхвърляне на жалбата срещу решението на началник митница Пловдив. Ответникът по касационната жалба - "ЗИМ" ЕООД, гр. Пловдив, чрез процесуалните си представители в писмен отговор и в съдебно заседание иска оставяне на решението в сила и присъждане на разноски за производството пред ВАС. Заинтересованата страна - директорът на ТД на НАП - Пловдив, не взима становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховен административен съд, първо "а" отделение, след като прецени допустимостта на жалбата и съобразно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество - основателна, поради следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - гр. Пловдив е цитираното по-горе решение за промяна на митническа стойност, с което е променена митническата стойност по ЕАД № 3000/4-66306 от 18.11.2005 г. на осн. чл. 38, ал. 1, т. 5, б. "а" от Закона за митниците (ЗМ) и са определени на "ЗИМ" - ЕООД допълнителни задължения в общ размер 390 лв., от които мито - 87 лв. и ДДС - 303 лв. ведно със законната лихва. За да отмени решението на началника на митница Пловдив, административният съд е приел, че между страните не съществува спор, че "ЗИМ" - ЕООД е осъществило внос на стоки от Дубай, описани процесния ЕАД. Спорът бил относно това дали транспортните разходи в случая по настоящето дело Солун - Пловдив, установени от митническите органи, следва да се включат в митническата стойност на основание чл. 38, ал. 1, т. 5, б. "а" от ЗМ. Според съда договора, сключен между жалбоподателя и китайското дружество - доставчик, доставчикът се задължава да осъществи доставката на стоките при условие "DDU - Солун", което съобразно ИНКОТЕРМС 2000 означава, че продавачът е длъжен да понесе всички разноски и рискове в уговореното място в местоназначението. Това условие е включено в самата фактура за продажбата на стоките и е посочено в оформения от жалбоподателя ЕАД. Приложената по делото процесна фактура не съдържа подпис на получателя, поради което не отговаря на Закона за счетоводството и според установеното от вещото лице в счетоводството на дружеството-получател тя не е осчетоводена. Това било достатъчно основание да се приеме, че не е била платена и следователно не се дължат допълнителните публични задължения поради включване на транспортните разходи. Решението е неправилно - материално правно незаконосъобразно. Фактите са изяснени - съгласно сключения между "ЗИМ" - ЕООД и китайското дружество на 20.01.2004 г. договор, продавачът е поел задължението да достави на българското дружество детски играчки при условия на доставката - "DDU - Солун", което съобразно ИНКОТЕРМС 2000 означава, че продавачът е длъжен да понесе всички разноски и рискове в уговореното място в местоназначението. Условието за доставка на стоката в Солун фигурира и в издадената от Jericho General Trading Co. L. L. C. на "ЗИМ" - ЕООД фактура. Спорът между страните се свежда до това от кого действително са заплатени транспортните разходи за доставката на играчките, описани в посочената фактура, от Солун до Пловдив. От заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза се установява, че във връзка с транспорта на стоките по процесния ЕАД с контейнер "Българско морско дружество" - ЕООД - София е издал на "ЗИМ" - ЕООД две фактури - фактура № 05-11-04 - IV от 16.11.2005 г. с предмет на доставката "Международен превоз Солун-Пловдив" за процесния контейнер на стойност 620 лв. и втора фактура на стойност 4283, 28 лв. за обработка и престой на пристанище Солун на три броя контейнери. Стойностите и на двете фактури са отразени в счетоводството на доставчика по сметка 502 "Каса във валута" и по кредита на сметка 703 "Приходи от продажби на услуги". Сумите и по двете фактури са отразени и по сметка 411 "Клиенти" по партидата на "ЗИМ" - ЕООД. Плащанията са извършени в брой и във връзка с тях са издадени приходни касови ордери и фискални бонове. Фактура № 06-02-01/6.02.06 г. с предмет на доставката "Международен превоз Солун-Пловдив" на стойност 620 лв. (също без подпис на получателя) е намерила отражение в счетоводството и на "ЗИМ" - ЕООД и плащането по нея от страна на това дружество не е спорно. Втората фактура - № 05 - 11 - 04 - VII (21.11.2005 г., с получател - "Зим" ЕООД не е отразена по неговите счетоводните сметки и регистри, но при доставчика е осчетоводена като заплатена в брой. С 1/3 от стойността на тази фактура, която съответства на 1 брой контейнер, е увеличена митническата стойност по процесния ЕАД и е определено митническото задължение в размер на 390 лв. Не може да бъде споделен доводът на административния съд, че липсата на подпис на получателя по спорната фактура, който е задължителен реквизит по чл. 7 от Закона за счетоводството (ЗСч.) и неотразяването на тази фактура в счетоводството на жалбоподателя е достатъчно, за да се приеме, че "ЗИМ" - ЕООД не е получател на доставката, във връзка с която е издадена фактурата и липсва плащане от страна на това дружество. В чл. 7 от Закона за счетоводството не се съдържа изискване за наличието на подпис на получателя във фактурата. Процесната фактура е представена в оригинал (л. 176). Тя съдържа всички изискуеми съгласно ЗСч. реквизити и към нея има прикрепен фискален бон. Съгласно чл. 1, ал. 2 от Наредба № 4 от 16.02.1999 г. (отм. с § 3 от ПЗР на Наредба № Н-18 от 13.12.06 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства - ДВ, бр. 106 от 27 декември 2006 г., в сила от 1.01.2007 г.), касовата бележка (фискален бон) е хартиен документ, удостоверяващ плащането на цената (стойността) на стоката или услугата. Съгласно чл. 23, ал. 3 от същата наредба, касова бележка (фискален бон) се издава при извършване на плащането. Издаването на фискален бон и приходен касов ордер, както и счетоводното отразяване на извършеното плащане от страна на "ЗИМ" - ЕООД по спорната фактура в счетоводството на "Българско морско дружество" - ЕООД - София доказват обстоятелството, че транспортните разходи от Солун до Пловдив са заплатени от жалбоподателя. Следва да се вземе предвид също така и фактът, че в хода на съдебното производство "ЗИМ" - ЕООД не представя платежен документ, който да установява плащането на тези транспортни разходи от китайския си съконтрагент в изпълнение на поетото от това дружество задължение, съгласно договора. Съгласно разпоредбата на чл. 35, ал. 1 от ЗМ, митническата стойност на внасяни стоки, определена по този член, е договорната стойност, която е реално платената или подлежащата на плащане цена на стоките, продадени за износ за Република България, коригирана съгласно чл. 38. В случая са налице доказателства относно първото посочено в разпоредбата основание - реално платената. Разсъжденията на съда относно договора биха могли да се възприемат ако бе налице второто основание - сумата да е подлежаща тепърва на плащане. Корекцията по чл. 38 ал. 1 от ЗМ, във връзка с определяне на митническата стойност по чл. 35 се състои в задължението по закон към реално платената или подлежащата на плащане цена за внасяните стоки да се прибавят разходите по т. 5 за: б) товарно-разтоварни и обработващи операции, свързани с транспортиране на внасяните стоки до входен граничен пункт на Република България. При установено с надлежно издадени първични счетоводни документи реално плащане от страна на дружеството-получател на разходите за обработващите операции, свързани с транспортиране на стоката до входен граничен пункт, с тези разходи следва да се коригира договорната стойност, която е декларирана от вносителя. Независимо от договорните уговорки с продавача, при липса на доказателства за това, че спорните разходи са платени от продавача, се налага изводът за наличие на установени от митническите органи предпоставки за коригиране на митническата облагаема стойност по реда на чл. 38, ал. 1, т. 5, б. "а" ЗМ. С оглед на изложеното, процесното решение Административен съд - гр. Пловдив, на основание чл. 222, ал. 1 от АПК следва да бъде отменено като неправилно, поради нарушение на материалния закон и вместо него да се постанови друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата на "ЗИМ" - ЕООД - гр. Пловдив срещу решение за промяна на митническа стойност, издадено от Началника на Митница Пловдив. Предвид изхода на делото няма възможност за присъждане на претендираните от ответника по касационна жалба разноски. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, първо "а" отделение