Решение № 5126 от 27.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 11409/2015 г.

Решение № 5126 от 27.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 11409/2015 г., II о., докладчик съдията Галина Солакова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на кмета на О. С., чрез адв. Танчовски срещу решение № 1265/17.07.2015 г. по адм. дело № 845/2015 г. на Административен съд - Б.. С доводи за неправилно приложение на материалния закон и необоснованост се претендира отмяна на решението със законните последици. О. С. университет "Св. К. О.", чрез адв. Кермедчиев, в писмен отговор по жалбата и писмена защита излага подробни доводи за обоснованост и законосъобразност на решението и неоснователност на касационната жалба и моли за потвърждаване на решението с присъждане на разноски за касационната инстанция. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага да се остави в сила обжалваното решение като постановено при изяснена фактическа обстановка и правилно прилагане на материалните разпоредби. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, а разгледана по същество - неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение е отменена като незаконосъобразна по жалба на Софийски университет "Св. К. О.", заповед № 8-Z-786/16.05.2014 г. на кмета на О. С., с която на основание чл. 225а, ал. 1 във връзка с чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 2 от ЗУТ е наредено премахване на незаконен строеж "бунгало", находящо се в поземлени имоти с идентификатори 81178.5.307 и 81178.501.564 по КК на гр. Ч.. За да постанови този правен резултат, административният съд е съобразил задължителните указания по отменителното решение № 5021/5.05.2015 г. по адм. д. № 3988/2015 г. на Върховен административен съд, второ отделение, изследвайки предпоставките и събраните доказателства за търпимост на строежа по § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ. Прието е, че процесния незаконен строеж съответства на действалите към момента на изграждането му правила и нормативи, тъй като е изграден в земеделска земя, неурегулирана, с издадени надлежни разрешения за целево изграждане на Морски научно-учебен комплекс на Софийски университет и Московски университет. Безспорно е установено изграждането в периода 1980-1986г и въвеждане в експлоатация през 1982 г. Обсъдена е действащата правна уредба по Закона за опазване на обработваемата земя и пасищата /ЗООЗП /отм. ДВ, бр. 35/1996 г./ и Правилника за неговото прилагане във връзка с приложените виза, платежен документ и промяна предназначението на терена. Изведен е правният извод за търпимост на процесния строеж по смисъла на § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ, което води до забрана за неговото премахване и респ. незаконосъобразност на оспорената заповед. Решението е обосновано и законосъобразно, като постановено при правилно прилагане на относимите материално-правни разпоредби във връзка с указанията по отменителното решение на ВАС и събраните доказателства при повторното разглеждане на делото. Установено е по безспорен начин по делото, че са налице кумулативно изискуемите предпоставки за търпимост по ал. 1 на § 16 от ПР на ЗУТ. Процесния незаконен строеж попада във визирания времеви период на изграждане до 7.04.1987 г., тъй като е реализиран и въведен в експлоатация през 1982 г. Безспорно е и обстоятелството, че строежът попада върху земеделска земя-държавна собственост, предоставена за изграждане на морски научно-учебен комплекс на Софийски университет и Московския университет с решение № КЗ-9/8.08.1977 г. /т. 13/ на Комисията за земята /КЗ/, с което на СУ са предоставени общо 28 дка земеделска земя, в землището на Крайморие, при граници, посочени в приложените към решението скици, т. е . налице е изискуемото по действащия правен режим на чл. 18, ал. 1 във връзка с чл. 2, б. "б" и б. "и" от ППЗООЗП /отм., редакция към бр. 5/1976 г., ДВ/, основание за извършване на строителство върху процесната земеделска земя за неземеделски нужди . Доводът на касатора за липса на надлежно проведено производство за промяна предназначението на земята е несъстоятелен, тъй като такова изискване е регламентирано в по-късен момент с изм. на р. IV от ППЗООЗП от 1994 г. и на чл. 18, ал. 1 от ППЗООЗП - изм. ДВ, бр. 81/1994 г. Липсата на ситуационно-застроителен план за строежа на обекта не сочи на съществено нарушена процедура, тъй като е представена скица-виза за проектиране на общо 12 бр. бунгала, вкл. процесното бунгало, от 4.07.1981 г., презаверена на 15.09.1981 г., която виза предполага наличието на изискуемия ситуационно-застроителен план, който видимо не е съхранен в архива на общинската администрация. За това свидетелстват и представените доказателства по преписката за избиране и утвърждаване на окончателна строителна площадка - заповед № 1238/18.10.1976 г. на председателя на ОНС - Б. за назначаване на Комисия за определяне на строителна площадка за изграждане на морско-учебен спортен комплекс на СУ, доклад на Комисията, предложение до ИК на ОНС - Б. за утвърждаване на окончателна строителна площадка върху 28 дка в землището на с. Ч., Бургаски окръг, писмо на министъра на земеделието и хранителната промишленост до ОНС - Б. от 1977 г. за съгласуване протокола на комисията. Освен това, представената вносна бележка от 29.11.1988 г. за сумата 46 000 лева, внесена от СУ по сметка на МФ, сочи на изпълнение изискването по чл. 24 от ППЗООЗП /отм. ред. ДВ, бр. 65/73 г./, във връзка с чл. 15, ал. 1 от ЗООЗП (отм.) за заплащане от страна на инвеститора на такса за предоставената за строителство земеделска земя, и като последица от това е осъществен въвод във владение по чл. 21 ППЗООЗП на СУ - Акт за въвод във владение № 144/27.03.1989 г. на Обл. НС-Б. и АДС № 396/21.11.1989 г. Предвид изложеното и приложимия правен режим към момента на изграждане на процесния незаконен строеж- чл. 108, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 във връзка с чл. 246, ал. 1 от ППЗТСУ (отм.) и чл. 168, ал. 1 от Наредба № 5/1977 г. за правила и норми по ТСУ (отм.), който допуска извършване на строежи от вида на процесния, извън строителните граници на населените места от учреждения за задоволяване на специфични нужди, решаващия правен извод на административният съд за незаконосъобразност на оспорената заповед № 8-Z-786/16.05.2014 г. на кмета на О. С. е правилен. Налице са предпоставките на § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ за признаване търпимост на процесния незаконен строеж, като изграден до 7.04.1987 г., без строителни книжа, но е бил допустим по действащия към момента на изграждането му правен режим - ЗООЗП (отм.) и ППЗООЗП (отм.). Неоснователен е доводът по касационната жалба за липса на надлежно установени собственически права на Софийски университет по отношение на процесното бунгало, тъй като Софийски университет е адресат на оспорената заповед и по отношение на него е разпоредено премахването на строежа. Предвид изложеното, обжалваното решение следва да се остави в сила като постановено при липса на касационно основание за отмяна по чл. 209 АПК, а касационната жалба - без уважение като неоснователна. С оглед изхода на делото, искането за присъждане на разноски на ответника Софийски университет са явява основателно, но тъй като пред касационната инстанция не са направени такива, не следва да се присъждат. Водим от горното Върховният административен съд, второ отделение