Решение № 14713 от 27.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8173/2020 г.

Решение № 14713 от 27.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8173/2020 г., IV о., докладчик съдията Юлия Тодорова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Г. Й., приподписана от адвокат Велкова, срещу Решение № 255 от 09.06.2020 г. на Административен съд М., постановено по адм. дело № 131/2020 година. С него е отхвърлена като неоснователна жалбата й против Решение № 2 от протокол № 66/11.02.2020 г., т. II на Комисия за картотекиране на нуждаещите се от жилища граждани, назначена със Заповед № 78/21.01.2020 г. на кмета на Община М., на основание чл. 8, ал. 1 от Наредбата за условията и реда за управление и разпореждане с общинския жилищен фонд на територията на Община М. (само "Наредбата"), последната приета на основание чл. 45 а, ал. 1 от Закона за общинската собственост (ЗОС). С касационната жалба се твърди неправилност на обжалваното съдебно решение поради нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Претендира се отмяната му и вместо него да се постанови решение по същество, с което да се отмени отказа за картотекирането й на територията на Община М. и преписката да се върне на органа за ново произнасяне. Ответникът – Комисия по чл. 8, ал. 1 от Наредбата по чл. 45 а, ал. 1 ЗОС за картотекиране на нуждаещите се от жилища граждани при Община М., не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава становище за основателност на касационната жалба. Счита, че решението е постановено в нарушение на материалния закон. Предлага същото да бъде отменено. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, срещу подлежащ на съдебно оспорване акт, за процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е и основателна. Производството пред Административен съд М. е било образувано по жалба на Г. Й. против Решение № 2 от протокол № 66/11.02.2020 г., т. II на Комисия за картотекиране на нуждаещите се от жилища граждани към Община М., с което й е отказано картотекиране до навършване на пет години непрекъсната адресна регистрация в [населено място]. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата. За да постанови този резултат, е приел, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената форма, при спазване на процесуалните правила и на материалноправните норми, в съответствие е с целта на закона. Досежно материалната законосъобразност на акта съдът е изложил аргументи, че приложими в случая са разпоредбите на Наредбата за условията и реда за управление и разпореждане с общинския жилищен фонд на територията на Община М., приета на основание чл. 45 а, ал. 1 ЗОС. Според съда, по делото нямало спор по отношение на обстоятелството, че настоящият адрес на Г. Й. за времето от 01.04.2015 г. до 15.11.2017 г. е бил в [населено място], [община]. Поради това е приел, че оспорващата не отговаря на изискването по чл. 4, ал. 1, т. 6 от Наредбата. За да се обоснове, се е позовал на предвиденото в текстовете на чл. 89, ал. 1, чл. 91, чл. 93, ал. 1 и чл. 94, ал. 1 от Закона за гражданската регистрация (ЗГР). След като е изтълкувал волята на законодателя е заключил, че е необходимо лицето да има непрекъсната петгодишна адресна регистрация, както на постоянен, така и на настоящ адрес в [населено място]. Обжалваното решение е неправилно. С чл. 4, ал. 1 от Наредбата, (приета с Решение № 64/28.03.2008 г.; допълнена с Решение № 216/18.12.08 г.; изменена с Решение № 1210/26.03.2015 г. и Решение № 208/28.06.2016 г. на Общински съвет М.) се определят условията, на които лицата, искащи да бъдат картотекирани за настаняване под наем в общински жилища, следва да отговарят. Съгласно т. 6 на посочения текст лицата трябва да имат 5 години непрекъсната адресна регистрация в [населен място] или в съответното населено място в община М., на чиято територия има общински жилища. Нормата на чл. 91 от Закона за гражданската регистрация определя адресната регистрация като отразяване на постоянния и настоящия адрес на лицето в регистъра на населението. По този начин с цитирания законов текст се очертава рамката на понятието за адресна регистрация, която включва както постоянния, така и настоящия адрес на лицата. Очевидно е, че целта на тази уредба е, за всяко лице да има надлежна информация за адреса, на който може да бъде открито, като постоянният адрес е адресът, където лицето е вписано в регистрите на населението, а настоящият – там, където лицето действително живее. В Закона за гражданската регистрация, последната по постоянен или настоящ адрес, поражда за съответното лице определен кръг от права и задължения. Оттук следва, че постоянният и настоящият адрес не са с приравнено от закона значение, съответно трябва да се отчете тяхната самостоятелна правна същност. С оглед приетите за установени факти по първоинстанционното дело и тълкуването на чл. 4, ал. 1, т. 6 във връзка с чл. 7, ал. 3, т. 8 от Наредбата, следва извод, че за непрекъсната петгодишна адресна регистрация е необходимо лицето да има такава по постоянния или по настоящия си адрес на територията на [населено място], или в съответното населено място на Община М. Стеснителното тълкуване на текста на чл. 4, ал. 1, т. 6 от Наредбата би ограничило правата на определена категория лица, измежду които и касаторката, и които ще бъдат лишени от правната възможност да заявят да бъдат настанени в общински жилища под наем. В случая от данните по делото се установява, че за периода от 26.03.2003 г. до настоящия момент постоянният адрес на касаторката е в [населено място], [адрес], с което е спазено изискването на чл. 4, ал. 1, т. 6 от Наредбата (Удостоверение за промени в постоянен адрес изх. № 1 от 04.02.2020 г. на Община М.). По изложените съображения, решението на Административен съд М. следва да бъде отменено като неправилно поради нарушение на материалния закон. На основание чл. 222, ал. 1 АПК спорът следва да бъде решен по същество от настоящата съдебна инстанция, като обжалваният административен акт бъде отменен, защото е незаконосъобразен, а преписката - върната на административния орган за ново произнасяне по заявлението на Г. Й. за картотекиране за настаняване в общинско жилище, при спазване на дадените с мотивите на настоящото решение указания по тълкуване на закона. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение