Решение № 11801 от 6.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6897/2016 г.

Решение № 11801 от 6.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6897/2016 г., III о., докладчик съдията Светлана Борисова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от А. К. М., подадена чрез адв. Т. Митева, против решение № 244/18.05.2016 г. по адм. д. № 697/2015 г. на Административен съд - П. Твърди, че решението е неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и поради необоснованост. Възразява, че съдът е следвало да даде вяра на показанията на разпитаните свидетели, които установяват основателността на претенцията. Моли да бъде отменено решението и бъде уважен предявения иск. Ответникът по касационната жалба - Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" гр. С., редовно призована, се представлява от юрисконсулт Луканова. Счита решението за правилно и моли да се отхвърли жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е допустима, но по същество-неоснователна. Съдът е направил обоснован анализ на всички относими правно релевантни факти и доказателства и е приложил правилно нормативната уредба. Доказателствата не установяват незаконосъобразни бездействия на администрацията на З. Б. Липсват доказателства, че спрямо ищеца е упражнено физическо и психическо насилие от други лишени от свобода, както и за настъпили вреди. Решението на съда е законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия състав, намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Административен съд - П. е сезиран с искова молба, подадена от А. К. М., изтърпяващ наказание в З. Б., против ГДИН - С., с цена на иска 50 000 лева, представляващи обезщетение за причинени нему вреди от мизерия, хаос, студ, недостатъчно осигурени принадлежности като: дюшеци, завивки, употреба на непречистена вода, липса на обувки, упражняване на насилие спрямо него, недостатъчно време за упражнения на открито, лошо медицинско и в частност стоматологично обслужване, лоши хигиенно-битови условия, пренаселеност в спалните помещения, тоалетна за общо ползване, недостатъчно парно отопление през зимния сезон. В исковата молба не се уточняват причинените вреди. След частично прекратяване на производството и присъединяването му към други дела, по административно дело № 697/2015 г. е останала за разглеждане претенцията за неимуществени вреди за периода 12.02.2014-м. юли 2014 г., причинени на ищеца от незаконосъобразно бездействие на ГДИН - С., чрез длъжностните лица от администрацията на З. Б., които са допуснали ищецът да претърпи физическо и психическо насилие от други лишени от свобода, в резултат на което е преживял психо-емоционален стрес, изпитал е чувство на безнадежност, за което се претендира обезщетение в размер на 10 000 лева. С обжалванато решение съдът е отхвърлил предявеният иск. Посочил е в решението си, че ищецът не е доказал през процесния период -12.02.2014 г. - месец юли 2014 г. върху него да е упражнявано физическо и психическо насилие от други лишени от свобода лица. Посочил е също, че доказателствата по делото не установяват, администрацията на З. Б. чрез своите длъжностни лица, упражняващи надзорно-охранителна дейност върху лишените от свобода лица, незаконосъобразно да е бездействала, като е допуснала ищецът да претърпи физическо и психическо насилие от други лишени от свобода в периода 12.02.2014 г. -месец юли 2014 г. Обжалваното решение е правилно, като постановено в съответствие с приложимите правни норми и след подробен анализ на събраните по делото доказателства. Съдът е проявил активност при изясняване на фактическата обстановка и касационната инстанция споделя изводите на съда относно неоснователността на претенцията. При преценката на твърденията на ищеца, че през процесния период -12.02.2014 г. -месец юли 2014 г., върху него е упражнявано физическо и психическо насилие от други лишени от свобода лица, съдът е анализирал показанията на разпитаните по делото свидетели. Въз основа на заявеното от свидетеля Д. Е. М., че знае за нанесен побой върху А. М. в периода "есента-зимата на 2013 г.", съдът е приел, че сведенията му се отнасят за друг период от време, различен от посочения в исковата молба. И показанията на другия свидетел - А. И. са колебливи и непоследователни. От една страна заявява случай, при който е видял ищеца със спукана вежда, а след това говори за друг случай, когато го е чул да вика от килията. Подробни разпити и обяснения от различни лица, изтърпяващи наказание "лишаване от свобода" са приложени в прокурорската преписка № 865/2014 г. на Районна прокуратура - Л., образувана по жалба на ищеца за нанесен му побой от други лица, изтърпяващи наказание в З. Б. В постановлението за отказ да се образува наказателно производство от 23.10.2014 г. е прието, че М. с поведението си е предизвикал негодуванието на всички лишени от свобода в групата. В подкрепа на изводите на съда е и приложената медицинска справка вх. № 3820/25.08.2015 г., в която са вписани данни от проведена консултация на М. с психиатъра на затвора на 04.07.2014 г. Посещението е било породено от оплаквания за нарушение на съня. Назначено му било лечение, което М. отказал да приеме. При това посещение той не е посочил никакви други оплаквания за оказван му психически и физически тормоз от други лишени от свобода лица. За процесния период в регистрите не са открити данни за оплакване от лишения от свобода М.. Представена е по делото медицинска справка за периода 12.02.2014 г. -м. юли 2014 г., в която е отразено, че М. е преглеждан в Медицинския център на 07.03.2014 г. по повод краста, на 07.05.2014 г., на 09.07.2014 г. и на 29.07.2014 г. по повод на предстоящо конвоиране и е бил клинично здрав. Липсва медицинска документация, от която да се налага извод, че на лишения от свобода е бил нанесен побой. Правилно съдът е приел, че след като по делото не е безспорно установено ищецът да е претърпял физическо и психическо насилие от други лишени от свобода в периода 12.02.2014 г. -месец юли 2014 г., не може да се твърди, че за същия период администрацията на З. Б., чрез своите длъжностни лица, незаконосъобразно е бездействала. Липсват данни, длъжностните лица от З. Б. да не са изпълнявали задълженията си по чл. 291 от ППЗИНЗС при осъществяване на постовата служба в местата за лишаване от свобода и работните обекти. Обосновани са изводите на съда, че на лишения от свобода А. М. не са причинени неимуществени вреди за периода 12.02.2014 г. -м. юли 2014 г., вследствие незаконосъобразно бездействие на ГДИН - С., чрез длъжностните лица от администрацията на З. Б., което обуславя неоснователността на иска по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,