Решение № 11348 от 10.11.2021 г. на ВАС по адм. д. № 5018/2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение 593 от 19.03.2021 г., постановено по адм. д. 3254/2020 г. Административен съд (АС) Пловдив, дванадесети състав, е отменил по жалба на Фреш груп ЕООД/сега "Фреш груп 19" ЕООД/, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ЕИК:[ЕИК], Заповед за налагане на принудителна административна мярка (ПАМ) ФК 743 -0076146/24.11.2020 г., издадена от началник на отдел Оперативни дейности гр. Пловдив в Централно управление (ЦУ) на Национална агенция за приходите (НАП), с която на основание чл. 186, ал. 1 и чл. 187 ЗДДС е наложена принудителна административна мярка запечатване на обект сергия 94 за продажба на плодове и зеленчуци, находяща се в гр. Пловдив, Събота пазар, стопанисван от Фреш Груп ЕООД, с ЕИК:[ЕИК], и забрана достъпа до него за срок от 14 дни. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от началника на отдел Оперативни дейности гр. Пловдив в ЦУ на НАП, чрез процесуалния му представител юрисконсулт М. Кулова. В същата се прави оплакване, че решението на АС Пловдив е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и при необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат подробни доводи в подкрепа на оплакванията. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на АС Пловдив, и вместо него да постанови друго такова, с което да потвърди оспорената заповед за налагане на ПАМ. Претендира се присъждане на деловодни разноски за двете съдебни инстанции. В условията на евентуалност се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответника. Ответното по касационната жалба дружество Фреш груп ЕООД, /сега "Фреш груп 19" ЕООД/със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ЕИК:[ЕИК], оспорва касационната жалба като неоснователна по съображения, изложени в писмен отговор. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационна жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. С решението си АС Пловдив е отменил по жалба на Фреш груп ЕООД /сега "Фреш груп 19" ЕООД/ Заповед за налагане на ПАМ ФК 743-0076146/24.11.2020 г., издадена от началник на отдел Оперативни дейности гр. Пловдив в ЦУ на НАП, с която на основание чл. 186, ал. 1 и чл. 187 ЗДДС е наложена принудителна административна мярка запечатване на обект сергия 94 за продажба на плодове и зеленчуци, находяща се в гр. Пловдив, Събота пазар, стопанисван от Фреш Груп ЕООД, с ЕИК:[ЕИК], и забрана достъпа до него за срок от 14 дни. Съдът е описал установената фактическа обстановка във връзка с издаване на ПАМ, като е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Прието е, че заповедта е издадена при допуснато нарушение на материалния закон и при несъответствие с целите му. Систематизирани, мотивите на съда в тази насока се свеждат до следното: 1. Допуснатото нарушение по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. а ЗДДС безспорно е установено, като при извършена контролна покупка в обекта на 0,800 кг. банани и 0,760 кг. лимони на стойност 4,37 лева, заплатена в брой от проверяващия екип, не е издадена фискална касова бележка (ФКБ) от монтирано и работещо в обекта фискално устройство (ФУ) модел Елтрейд, с рег. 4347563, ИН на ФУ: ED324581, ИH на ФП: 44324581, нито ръчна касова бележка от кочан с касови бележки. Вместо ФКБ, в хода на проверката от проверяващите след легитимацията е изведен дневен отчет с 0004458/16.11.2020 г. в 11:14 ч., с който номер е следвало да се издаде ФКБ. Установена е и положителна касова разлика в размер на 61,95 лева между разчетена касова наличност по ФУ и фактическата такава. Констатациите от проверката са обективирани в протокол за извършената проверка (ПИП), серия АА 0076143 от 16.11.2020 г. При тези факти, съдът е приел, че допуснатото нарушение попада в хипотезата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. а ЗДДС, като ПАМ се налага по отношение на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка (продажба). 2. Наред с изложеното, обаче, АС Пловдив е приел, че при избора на продължителност на срока на действие на ПАМ, административният орган е нарушил принципа на съразмерност, залегнал в чл. 6 от АПК. Според съда с налагането на ПАМ се засяга съществено правната сфера на адресата на ПАМ и се игнорира целта на закона за защита на обществения интерес чрез налагането на адекватни на нарушението мерки. 3. Прието е също така, че в конкретния случай наложената ПАМ не отговаря на нито една от целите на ПАМ, които са закрепени в закона. Изложено е, че запечатването на обекта не би довело до преустановяване на нарушението или до предотвратяване на вредните последици, произтичащи от него, тъй като нарушението е довършено към момента на установяването му, като според съда, доколкото прилагането на ПАМ не би могло да предотврати и бъдещи административни нарушения и вредните последици от тях, то същото води единствено до преустановяване търговската дейност в обекта и генерирането на приходи от нея, респективно и постъпване на данъци за фиска. 4. Прието е също така, че при определяне на продължителността на срока административният орган не е съобразил безспорно установените факти, а именно - че констатираното нарушение е за първи път и че липсват констатации от него да са произлезли определени вредни последици за фиска. В тази връзка, според съда, макар продължителността на срока да е мотивирана с извършеното нарушение, разчетената положителната касова разлика, както и с извършените сторно операции, останалите посочени в заповедта основания са общо изложени и не обосновават налагане на по-продължителен срок на действие на процесната ПАМ. Направен е краен извод за незаконосъобразност на оспорената заповед за налагане на ПАМ, което обуславя необходимостта от нейната отмяна. Решението на АС Пловдив е неправилно като постановено в противоречие със закона и е необосновано на фактите и доказателствата по делото. Основните оплаквания в касационната жалба на началник на отдел Оперативни дейност гр. Пловдив в ЦУ на НАП са за неправилност на решението на административния съд поради допуснати нарушения на материалния закон, както и за необоснованост на съдебния акт. Навеждат се доводи, че Заповедта за налагане на ПАМ е правилна и законосъобразна, издадена в съответствие с тежестта на нарушението, при пълно и всестранно изследване на обстоятелствата, предвидени в закона, обуславящи наличието на предпоставките за нейното налагане. Излага се, че административният орган е изложил подробни мотиви както относно необходимостта от налагането на ПАМ, така и във връзка с продължителността на срока на приложението ѝ, като според касатора определеният от 14 дни размер на мярката при максимално предвиден от законодателя 30-дневен срок, е съобразен с особеностите на самия обект местоположение и работно време, клиентопотока, констатираната положителна касова разлика в размер на 61,95 лева, характера и тежестта на извършеното нарушение, както и с факта, че с извършеното нарушение се препятства нормалната контролна дейност на приходната администрация и не позволява да се осъществи проследяване на търговския оборот в цялост. В допълнение се посочва, че в описа на паричните средства, попълнен собственоръчно от управителя на дружеството, последният е отбелязал, че разликата се дължи на неиздаване на ФКБ, което от своя страна води до извода, че поведението на процесното дружество е по-скоро практика и е насочено към неспазване на данъчното законодателство. Изложеното мотивира касатора да счита, че заповедта за налагане на ПАМ е мотивирана и в съответствие с целите, заложени в чл. 22 от ЗАНН, като при издаването ѝ е спазен и принципа на съразмерност по чл. 6 от АПК. По направените оплаквания настоящият състав на касационната инстанция приема за установено следното: Съгласно чл. 186, ал. 1, т. 1, б. а ЗДДС принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до един месец, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба. В нормата на чл. 118, ал. 1 ЗДДС е предвидено задължение за лицата да регистрират и отчитат извършените от тях доставки/продажби в търговски обект, чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Наред с изложеното следва да се посочи, че по силата на чл. 3, ал. 1 от Наредба Н-18/2006 г. всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги. Съобразно чл. 7, ал. 1 ЗДДС лицата по чл. 3 са длъжни да монтират, въведат в експлоатация и използват регистрирани в НАП ФУ/ИАСУТД от датата на започване на дейността на обекта. Съобразно чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. - независимо от документирането с първичен счетоводен документ задължително се издава фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД за всяка продажба на лицата по чл. 3, ал. 1 - за всяко плащане с изключение на случаите, когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит, чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод по чл. 3, ал. 1. От събраните по делото доказателства се установява по безспорен начин извършеното нарушение на чл. 25, ал. 1 във връзка с ал. 3, във връзка с чл. 3, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изискванията към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин. В случая от събраните по делото доказателства по несъмнен начин се установява описаната в обжалваната заповед фактическа обстановка, а именно, че при извършена на 16.11.2020 г., в 11:10 ч. контролна покупка на 0,800 кг. банани и 0,760 кг. лимони на стойност 4,37 лева, заплатена в брой от проверяващия екип, не е издадена ФКБ от монтирано и работещо в обекта ФУ, нито ръчна касова бележка от кочан с касови бележки обстоятелство, установено и с наличието на положителна касова разлика между разчетената касова наличност от ФУ и фактическата наличност в размер на 61,95 лева. С оглед на това първоинстанционният съд правилно е приел, че допуснатото нарушение попада в хипотезата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. а ЗДДС ПАМ се налага по отношение на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка (продажба). Административният орган действа при условията на обвързана компетентност, т. е. при допуснато нарушение той е длъжен да издаде заповед за прилагане на принудителна административна мярка. Настоящият касационен състав, обаче, не споделя изводите на АС Пловдив, че изложените от органа мотиви досежно продължителността на срока са общо изложени и несъобразени с обстоятелствата по случая, както и че така определеният срок нарушава принципа за съразмерност, установен с чл. 6, ал. 2 АПК. При съобразяване на принципа на съразмерност, заложен в чл. 6, ал. 1 ал. 5 от АПК, правилно е определен 14-дневен срок на мярката, при 30-дневен максимален срок, съответстващ на тежестта на нарушението и последиците от същото, местоположението на търговския обект и работното му време, благоприятстващо реализиране на значителни обороти, естеството на дейността, както и разнообразието от стоки, които се предлагат за продажба. Съобразено е и обстоятелството, че при проверката е установена положителна касова разлика между разчетената касова наличност от ФУ и фактическата наличност в размер на 61,95 лева, което според органа представлява индиция, че допуснатото нарушение не е еднократно и са извършени и други продажби, приходите от които са останали неотчетени. Нещо повече - в описа на паричните средства, попълнен собственоръчно от управителя на дружеството, последният е отбелязал, че разликата се дължи на неиздаване на ФКБ. Посочените обстоятелства в своята съвкупност налагат извода, че накърнените обществени отношения във връзка с отчитане на реализираните обороти от стопанския субект не се свеждат само до сумата 4,37 лева, тъй като установената положителна касова разлика, ведно с посоченото от управителя на дружеството свидетелстват за системност на нарушенията от този вид, поради което обосновано касовата разлика е отчетена при определяне на срока на продължителност на мярката. При така изложените факти срок на мярката от 14 дни, който се явява около средата на законовоопределената мярка на срока от 1 до 30 дни съответства на целта на закона и не може да бъде прието, че е нарушен принципът за съразмерност по чл. 6, ал. 2 АПК. На следващо място необосновано АС Пловдив е приел и че заповедта за налагане на ПАМ е издадена в противоречие с целта на закона. Съгласно чл. 187, ал. 1 ЗДДС при прилагане на принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1 ЗДДС се забранява и достъпът до обекта. Възприемайки извършеното нарушение на цитираната разпоредба от наредбата, като източник на правомощието си по чл. 186, ал. 3 във връзка с ал. 1, т. 1, б. а от ЗДДС, касаторът, в условията на обвързана компетентност, е издал утежняващия административен акт, чието съдържание е запечатването на търговския обект, в който е осъществена противоправната деятелност. В настоящия случай наложената ПАМ съответства и на чл. 22 ЗАНН - за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях, като в тази връзка съдържанието и предпоставките за налагането на ПАМ я определят като превантивна и преустановителна. Такива цели преследва и оспорената заповед на началник на отдел Оперативни дейност гр. Пловдив в дирекция Оперативни дейности в ГД Фискален контрол в ЦУ на НАП. Предвид изложеното следва да бъде прието, че са налице предвидените от закона предпоставки за налагане на принудителна административна мярка по чл. 186, ал. 1 ЗДДС и приложението на чл. 187, ал. 1 ЗДДС. Като е стигнал до извод за незаконосъобразност на оспорената заповед за налагане на ПАМ и е отменил същата, Административен съд Пловдив е постановил едно неправилно съдебно решение, което при условията на чл. 222, ал. 1 АПК следва да бъде отменено и вместо него следва да бъде постановено друго такова, с което жалбата на Фреш груп 19 ЕООД, с ЕИК:[ЕИК], със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, против Заповед за налагане на принудителна административна мярка ФК 743 -0076146/24.11.2020 г., издадена от началник на отдел Оперативни дейности гр. Пловдив в Централно управление на Национална агенция за приходите, с която на основание чл. 186, ал. 1 и чл. 187 ЗДДС е наложена принудителна административна мярка запечатване на обект сергия 94 за продажба на плодове и зеленчуци, находяща се в гр. Пловдив, Събота пазар, стопанисван от Фреш Груп ЕООД, с ЕИК:[ЕИК], и забрана на достъпа до него за срок от 14 дни, следва да бъде отхвърлена като неоснователна. При този изход на спора, основателна е претенцията на касатора за присъждане на разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. Ответникът по касация Фреш груп19 ЕООД следва да бъде осъден да заплати в полза на НАП гр. София разноски за държавна такса от 70,00 лева и за юрисконсулт за всяка инстанция по 100,00 лева, определени при условията на чл. 143, ал. 4 от АПК, във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК, с чл. 144 от АПК, с чл. 37, ал. 1 от ЗПП и с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Водим от горното и на основание на чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, състав на първо отделение,