Решение № 1769 от 17.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 14111/2014 г.

Решение № 1769 от 17.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 14111/2014 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителен процесуален кодекс (ДОПК) във връзка с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуален кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от "Бурденис - 93" ООД, гр. Свиленград чрез адв. Борислав Стоянов срещу решение № 1983 от 18.09.2014 г., постановено по адм. дело № 2688/2012 г. по описа на Административния съд - Пловдив, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Ревизионен акт (РА) № 261201326 от 31.05.2012 г., издаден от орган по приходите при Териториалната дирекция (ТД) на Националната агенция за приходите (НАП) - Пловдив, ИРМ - Пазарджик, потвърден с решение № 906 от 25.07.2012 г. на директора на Дирекция "Ожалване и управление на изпълнението" (ОУИ), сега Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) - Пловдив при Централното управление (ЦУ) на НАП и ревизираното лице е осъдено да заплати на Дирекция "ОДОП" при ЦУ на НАП сумата от 1 859.80 лв., разноски по делото. Касаторът поддържа в касационната жалба, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно, като постановено в противоречие с материалния закон и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Съдът е стигнал до погрешни изводи. От представените доказателства се доказва, че ВОД по спорните фактури са реални. Съдът не е открил производство по оспорване на представените документи, които се оспорват принципно без да се уточнява защо. Първоинстанционният съд не е обсъдил представения акт за нарушение (л. 27-28), съставен от румънските транспортни власти на "Олимпус лаинс" ООД, който удостоверява, че камионът с рег. № СТ5239АР е пътувал на територията на Румъния на 5.04.2011 г. От представените международни товарителници се установява, че стоката е получена от румънския получател. Моли да бъде отменено решението и вместо него съдът да постанови друго, с което да отмени РА. Претендира разноски. Ответникът - Директорът на Дирекция "ОДОП" - Пловдив при ЦУ на НАП, чрез гл. юрк. П. Бонева е взел становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение. По отношение на представените за първи път с касационната жалба доказателства иска да се приложи чл. 161, ал. 3 ДОПК. Представителят на Върховна административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, като разгледана по същество намира следното: Предмет на обжалване пред първоинстанционния съд е бил РА № 261201326 от 31.05.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Пловдив, ИРМ - Пазарджик, потвърден с решение № 906 от 25.07.2012 г. на директора на Дирекция "ОУИ", сега Дирекция "ОДОП" - Пловдив при ЦУ на НАП, с който е начислен допълнително ДДС в размер на 39 936.09 лв. и лихви в размер на 4 390.64 лв. относно непризнат ВОД до Румъния за данъчен период м. 04.2011 г. по 2 фактури с получател "Stela Alex Meghi 86" S. R. L. - Румъния, с предмет на доставка "свинско и пилешко месо". С обжалваното решение първоинстанционния съд е отхвърлил жалбата на ревизираното лице срещу спорния РА и го е осъдил да заплати разноски по делото на Дирекция "ОДОП" - Пловдив при ЦУ на НАП. За да постанови решението съдът е приел, че обжалвания РА е издаден в хода на надлежно възложена ревизия, при извършването на която не са допуснати съществени нарушения на процедурните правила визирани в ДОПК. По делото е установено, че за м. 04.2011 г. "Бурденис-93" ООД е декларирало ВОД на стоки - свинско и пилешко месо към румънското дружество "Stela Alex Meghi 86 S. R. L с VIN RO 25829463, регистрирана в Румъния по издадени 2 броя фактури на обща стойност 199 680.47 лв. В хода на ревизията ревизираното лице е представило фактурите, 2 бр. приемо-предавателни протокола, 2 броя международни товарителници (CMR), 2 броя потвърдителни писма за получена стока, 2 броя фактури от транспортна фирма "Олимпус лаинс" ЕООД и вносна бележка за внасяне на сумите по банкова сметка. От транспортната фирма са представени 2 броя ЧМР, пътни листове, заповеди за командироване на шофьори, фактури за транспортна услуга и др. От тези документи се установява, че превозът е извършен с автомобили СТ 5239 АР и СТ 1118 СН, както и хладилни ремаркета Е 2108 ЕА и Е 3644 ЕА. Според получения отговор на Митница Русе за автомобил СТ 1118 СН е събрана изходна такса "мост" от Република България на 5.04.11 г. (л. 21). От присъединените формуляри SCAC 2004 е видно, че "Stela Alex Meghi 86 S. R. L е липсващ търговец и не може да бъде открит от данъчните органи на Румъния. В базата данни "Stela Alex Meghi 86 S. R. L е подала VIES декларация за м. 02.11 г. с придобивания от "Бурденис-93" ООД. "Stela Alex Meghi 86 S. R. L е липсващ търговец, и е обявен за неактивен на 18.05.11 г. и ДДС номера е прекратен на 1.06.11 г. По делото е била назначена съдебно-счетоводна експертиза (ССЕ). Вещото лице е дало заключение, че документираната като платена сума в размер на 75 000 евро с ПКО от 10.01.2011 г. е преди датата на влизане в сила на Закона за ограничаване на плащанията в брой. Извършването на разплащане в брой е допустимо към датата отразена в първичния счетоводен документ. Няма доказателства сумата по ПКО от 10.01.2011 г. да е регистрирана и отчетена чрез фискално устройство като платена в брой, съгласно изискванията на Наредба Н-18. Вещото лице подробно е изследвало осъществените превози, като ги е описало подробно в констативно-съобразителната част на заключението. Административният съд е приел, че не са налице необходимите документи за признаване наличието на ВОД, предвидени в чл. 45 от Правилника за прилагане на Закона за данъка върху добавената стойност (ППЗДДС) в приложимата редакция, ДВ бр. 10 от 2011 г., в сила от 1.01.2011 г. Пътните листове, командировъчните заповеди и CMR не са официални документи и за да имат доказателствена сила, трябва да са придружени и от доказателства, че търговеца действително е разполагал с транспортните средства, за да извърши транспорта. Прието е, че не са представени безспорни доказателства, че процесната стока е напуснала територията на Република България, поради което не е доказва ВОД. Съдът не е кредитирал заключението на вещото лице по ССЕ, защото вещото лице не е направило извод относно редовността на воденото счетоводство на ревизираното лице и дружеството превозвач. Решението е неправилно. От събраните в хода на ревизията и в рамките на съдебното производство доказателства безспорно е установено, че процесните доставки са извършени от регистрирано по ЗДДС лице - "Бурденис-93" ООД към румънското дружество - получател по доставките "Stela Alex Meghi 86 S. R. L., което към датата на декларираните от ревизираното лице вътреобщностни доставки е било регистрирано за целите на ДДС в друга страна членка на Европейския съюз - Румъния. Не е спорно, че към датата на данъчните събития, идентификационният номер на получателя е бил валиден. От представените доказателства се установява, че превозът е извършен от превозвача "Олимпус лаинс" ЕООД за сметка на изпращача. По делото е представено копие от договор за доставка от 10.01.2011 г., подписан между "Бурденис-93" ООД и румънското дружество, съгласно който прехвърлянето на собствеността върху стоките се урежда съгласно българското законодателство. Първоинстанционния съд неправилно е приел, че не са налице необходимите документи за признаване наличието на ВОД, предвидени в чл. 45 ППЗДДС в приложимата редакция, ДВ бр. 10 от 2011 г., в сила от 1.01.2011 г. Настоящият състав не споделя извода на органа по приходите, че обстоятелството, че в двете CMR не е отбелязано място на получаване на стоката (графа 24) не лишава от доказателствена стойност тези писмени доказателства, които следва да бъдат преценявани и с оглед разпоредбата на чл. 9 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки (Конвенцията), според която товарителницата удостоверява до доказване на противното условията на договора за превоз и получаване на стоката, а нередовността й, на основание чл. 4 от Конвенция не засяга нито съществуването, нито действието на този договор. По делото са представени множество доказателства за осъществяването на транспорта по процесните ВОД - фактури, издадени от "Олимпус лаинс" ЕООД на ревизираното лице за вътреобщностен превоз, договор за наем на превозно средство, пътни листа, заповеди за командировка в чужбина, тахошайби, заявки, CMR, трудови договори, а от констативно-съобразителната част от заключението по ССЕ е видно, че превозвачът е закупил винетка на територията на Румъния и на 5.04.2011 г. шофьорът е бил глобен от румънските власти за извършено нарушение. Първоинстанционният съд неправилно не е кредитирал заключението на вещото лице, само защото вещото лице не е направило извод относно редовността на воденото счетоводство на ревизираното лице и дружеството превозвач, защото такъв въпрос не е бил поставен на вещото лице. Настоящият състав намира, че заключението следва да се кредитира като обективно и съобразено с представените по делото доказателства. От представените CMR е видно, че съдържат подпис и печат на изпращач, превозвач и получател, като в клетката за превозвача е записан и номерът на автомобилът, а в клетката за получателя и датата на получаване. Липсата на данни в графа 24 за мястото, където е получена стоките, не би могло да доведе до нередовност на товарителниците. В графа 4 е записано мястото на разтоварване. Освен това, непопълването на всички полета на ЧМР не оказва влияние върху действителността на договора за превоз. В тази насока от органа по приходите не е оборена презумпцията визирана в чл. 9 от Конвенция за договора за международен автомобилен превоз на стоки, съгласно която товарителницата удостоверява, до доказване на противното, условията на договора и получаването на стоката от превозвача. Основателен е довода на касатора, че първоинстанционният съд не е открил производство по оспорване на представените документи. Голяма част от документите са представени още по време на ревизията, а когато документът е представен в съдебно заседание, оспорването може да бъде направено най-късно до края на заседанието. Тъй като съдът не е открил процедура по оспорване на документите, те следва да се вземат предвид в съвкупност с всички останали доказателства. Документите, с които се удостоверява извършването на ВОД са посочени в чл. 45 ППЗДДС. Първата група са свързани с доставката, а втората с изпращането или транспортирането на стоките от територията на страната до територията на друга държава членка. В процесния случай са представени инвойс фактури за извършените доставки, които отговарят на изискванията на чл. 45, т. 1, буква "а" ППЗДДС и на чл. 114, ал. 1 ЗДДС. В тях е посочен идентификационният номер по ДДС на получателя в Румъния. Представени са още транспортни документи (международни товарителници - CMR). Същите са годно доказателство по чл. 45, т. 2, б. "а" (редакция към момента на доставката) ППЗДДС. По делото са представени и потвърждения от румънския получател, за получаване на стоката по двете ВОД. По данни на Румънските данъчни власти получателят е декларирал ВОП. От всички представени доказателства се установява, че въведените с цитираните по-горе разпоредби изисквания относно удостоверяване извършването на ВОД, са изпълнени. Данните, които се съдържат в отговорите на румънските данъчни власти, отразени по формулярите "SCAC 2004", не опровергават извода за наличие на вътреобщностни доставки. Несъмнено, тези формуляри за обмен на информация по линия на административното сътрудничество в областта на ДДС представляват официални документи, съставени от държавен орган в кръга на предоставените му правомощия, но данните, събрани при извършените проверки и разследване по чл. 5 от Регламента, следва да бъдат преценени наред с останалите доказателства по делото и във връзка с нормативно предвидените изисквания за доказване. По изложените съображения Върховният административен съд, състав на осмо отделение, намира, че обжалваното решение е неправилно и следва да се отмени изцяло. Настоящата инстанция не споделя мнението на ответника, че следва да се приложи разпоредбата на чл. 161, ал. 3 ДОПК във връзка с представените доказателства в настоящото съдебното производство. Пред касационната инстанция е представено копие от фактура № 398 от 3.02.2011 г. и фактура № 400 от 4.02.2011 г., издадена от ревизираното лице на румънското дружество, които не са предмет на настоящия спор и копие от договор за доставка от 10.01.2011 г., сключен между същите дружества. РА не е отменен въз основа на представените в настоящата фаза доказателства, поради което чл. 161, ал. 3 ДОПК е неприложим. С оглед изхода на спора на ревизираното лице следва да се заплатят разноски по делото за двете инстанции. По време на първоинстанционното производство не е представен списък по чл. 80 ГПК. Представени са доказателства за платена държавна такса в размер на 50 лв., фактура за платен адвокатски хонорар в размер на 1 920 лв., с отбелязване на плащане по банка и 300 лв. - депозит вещо лице. По делото не са представени доказателства, че адвокатския хонорар е заплатен, поради което за първоинстанционното производство са доказани направени разноски в размер на 350 лв. По делото е представен списък по чл. 80 ГПК, който включва заплатена държавна такса в размер на 30 лв. и адвокатски хонорар в размер на 7 200 лв. Представена е фактура за заплатения адвокатски хонорар, с отбелязване, че е заплатен по банка. Не са представени доказателства, че адвокатския хонорар действително е платен, поради което разноски за него не следва да се заплащат. По делото е представена вносна бележка за заплатена държавна такса в размер на 25 лв., поради което за касационна инстанция са доказани направени разноски в този размер. Въз основа на гореизложеното на ревизираното лице следва да се присъдят разноски за двете инстанции в общ размер на 375 лв. По изложените съображения Върховният административен съд, състав на осмо отделение,