Решение № 8126 от 13.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 4303/2014 г.

Решение № 8126 от 13.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 4303/2014 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Диагностично - консултативен център 1 - Девня" ЕООД, гр. Девня против решение № 24/08.01.2014 г. по адм. дело № 2546/2013 г. на Административен съд - гр. Варна. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по касационната жалба - директорът на Районна здравноосигурителна каса - Варна изразява становище за неоснователност на същата. Представя подробни писмени възражения, изготвени от юрисконсулт Йордан Йорданов и претендира разноски за касационната инстанция. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационното оспорване. Посочва, че съдебното решение е издадено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Съдът не е изследвал дали е настъпила действителна щета за бюджетната 2012 г. във връзка с допуснатото превишение на последното тримесечие на определените на лечебното заведение регулативни стандарти. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК е неоснователна. По делото е установено, че с писмена покана изх. № 2904-2211/18.06.2013 г. директорът на РЗОК - Варна е разпоредил Диагностично - консултативен център 1 - Девня" ЕООД, гр. Девня да възстанови сума в размер на 2 086,80 лева, представляваща надвишение на регулативни стандарти в частта за "Медицинско направление за високо специализирани медицински дейности" /бл. МЗ-НЗОК № 3А/ и в частта за "Медицинско направление за консултация и съвместно лечение" /бл. МЗ-НЗОК № 3/. Между страните е сключен договор № 030752/11.02.2012 г. за оказване на специализирана извънболнична медицинска помощ от диагностично-консултативен център. Лечебното заведение е подписало и получило своевременно протоколите за определяне на регулативните стандарти за четвъртото тримесечие на 2012 г. Същите са издадени при съобразяване разпоредбите на Закона за бюджета на НЗОК за 2012 г. и Правилата за реда за определяне на специализираните медицински дейности и стойността на медико-диагностичните дейности за назначаване от изпълнители на първична и специализирана медицинска помощ, приети с Решение № РД - НС - 04 - 5/31.01.2012 г. на НС на НЗОК. Разпоредената проверка на лечебното заведение е реализирана съгласно разписаните административнопроизводствени правила, индивидуалният административен акт е издаден от компетентен орган и в предвидената форма. Констатираните превишения съответстват на сумите, с които е задължено лечебното заведение. В тази насока съдът законосъобразно е ценил и заключението на приетата по делото съдебно-медицинска експертиза. Установени са превишения и за предходни тримесечия. Данните в извлеченията за допуснатите превишения са на база отчетени и съответно заплатени направления за консултация и съвместно лечение и направления за високо специализирани медицински дейности надлежно удостоверяват този факт. Бюджетът на НЗОК е финансовата рамка на НРД и включва диференцираните разходи по здравноосигурителните плащания, така както са приети със Закона за бюджета на НЗОК. Регулативните стандарти имат за цел да регулират разходването на средствата и се определят в зависимост от направеното месечно разпределение и очаквано изпълнение. Те са част от финансовата рамка в отношенията между ИМП и НЗОК, за което страните са се задължили с договор. С решение № 2/22.02.2007 г. по к. д. № 12/2006 г. Конституционният съд е отхвърлил искането за установяване противоконституционност на чл. 4 и чл. 5 от ЗБНЗОК за 2007 г., приемайки, че обхватът и обемът на медицинската помощ не са неограничени, но същите следва да гарантират свободен достъп на осигурените лица до медицинска помощ чрез определен по вид, обхват и обем пакет от здравни дейности. Законодателят е предвидил при недостиг на средствата за МДД, ВСМД, ССЛ и СМД административнопроизводствен ред за тяхното увеличаване. Подобни действия за процесния период лечебното заведение не е предприело. Едноличното превишаване на регулативните стандарти, извън разписаната за това процедура обуславя заплащане на дейности негарантирани от бюджета на НЗОК. При тази хипотеза законодателят е възприел възстановяването на тези средства да стане по административен ред от ИМП, който ги е причинил със своите несъобразени действия в нарушение клаузите на индивидуалния договор и приетите за изпълнение регулативни стандарти. Съдът законосъобразно е приел, че е налице административен договор, който се характеризира с редица особености по отношение на единия от съконтрагентите, като възможност за едностранно и пряко налагане на другия за изпълнение на определени задължения, пряко и едностранно налагане на санкции като парични глоби или други вреди, предвидени в договора. Затова вземанията на НЗОК, произхождащи от извършени без правно основание разходи за медицински дейности поради нарушение на договорно задължение за спазване на регулативните стандарти, не са частноправни и поради това не подлежат на събиране по общия исков ред. Ирелевантни за точното прилагане на материалния закон са развитите от касатора доводи, че част от получената сума за процесните медицински дейности не може да бъде възстановена, тъй като с нея лечебното заведение е изплатило заплатите на работещите при него лица, заплатило е дължимите към държавата данъци и осигуровки. Атакуваното съдебно решение не страда от порока необоснованост. Административният съд е обосновал подробно правните си изводи в съответствие с установените фактически обстоятелства, отделяйки спорното от безспорното при вярна преценка на фактите. При тези съображения и след служебна проверка на съдебното решение настоящата инстанция не констатира пороци, съставляващи касационни основания за отмяната му и като правилно същото следва да бъде потвърдено. Предвид изхода на спора в тежест на касатора следва да бъдат поставени заявените от ответника по касационната жалба деловодни разноски за настоящата инстанция, които на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК, чл. 8, ал. 1, т. 2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения и Тълкувателно решение № 3 от 13.05.2010 г. по т. д. № 5/2009 г. на Общото събрание на Върховния административен съд, настоящият съдебен състав определя на 376,02 лева, юрисконсултско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение