Решение № 11884 от 10.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 13137/2014 г.

Решение № 11884 от 10.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 13137/2014 г., IV о., докладчик съдията Марио Димитров Производство по чл. 208 - чл. 228 от АПК. Образувано е по касационна жалба от министъра на земеделието и храните, подадена чрез пълномощника адв. Цветкова против решение от 8.07.2014 г. по адм. д. № 14/2012 г. на Софийски градски съд, Административно отделение, III-Г състав, с което по жалбите на Марин Йончев Богоев, Димитър Йончев Богоев и Стоичка Петрова Маринчешка е отменена като незаконосъобразна заповед № РД-47-10 от 28.05.2004 г на зам. министъра на земеделието, с която е наредено да се преработи частично влязлата в сила карта на възстановената собственост /КВС/ за землището на с. Костиево, община Марица, Пловдивска област в масив № 30, в частта за имоти № 3 и № 9 по плана за земеразделяне на с. Костиево и е осъдено МЗХ да заплати разноските по делото както следва: на Марин Йончев Богоев и Димитър Йончев Богоев в размер на 710 лв. и на Стоичка Петрова Маринчешка в размер на 2210 лв. Излага, че решението е неправилно и необосновано Твърди, че съдът не е обсъдил наведените от вещото лице доводи, че към датата на приемане на плана за земеразделяне е налице несъответствие между заснетите на терена трайни топографски елементи и отразяването им върху плана. Смята, че анализът на доказателствата по делото от страна на съда е схематичен и неубедителен. Моли, да се отмени обжалваното решение. Ответниците - Марин Йончев Богоев, Димитър Йончев Богоев и Стоичка Петрова Маринчешка, представлявани от адв. Ганчева и адв. Велкова с писмен отговор и в съдебно заседание оспорват жалбата като неоснователна. Искат да бъде оставено в сила обжалваното решение и да им се присъдят разноски за настоящото производство Представителят на Върховната административна прокуратура излага становище, че касационната жалба е неоснователна. Смята, че съдът задълбочено е изследвал фактическата обстановка по делото и е анализирал събраните в производството доказателства, като е приел правилно, че процесната заповед е издадена в нарушение на закона. Излага, че липсват предпоставки за издаване на административен акт за преработване на влязъл в сила план за земеразделяне поради явна фактическа грешка, тъй като видно от СТЕ - към датата на издаване на оспорената заповед всички съоръжения, постройки, ограда са вече отразени в плана за земеразделяне от 1994 г. с предходни заповеди по чл. 17, ал. 8 от ЗСПЗЗ, още към 2000 г. Предлага решението да бъде оставено в сила. Настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема, че жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. С решение от 8.07.2014 г. по адм. д. № 14/2012 г. на Софийски градски съд е отменена заповед № РД-47-10 от 28.05.2004 г на зам. министъра на земеделието, с която е наредено да се преработи частично влязлата в сила КВС за землището на с. Костиево, община Марица, Пловдивска област в масив № 30, в частта за имоти № 3 и № 9 по плана за земеразделяне на с. Костиево. С решението е осъдено министерството на земеделието и храните да заплати на Марин Йончев Богоев и Димитър Йончев Богоев разноски по делото в размер на 710 лв. и на Стоичка Петрова Маринчешка разноски в размер на 2210 лв. Първоинстанционният съд е приел, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган при надлежно делегиране с представена по делото заповед, но е незаконосъобразен и постановен при съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Съдът е съобразил, че според чл. 10 и чл. 11 от ППЗСПЗЗ установяването на предпоставките за издаване процесната заповед е следвало да бъде предшествано от оглед и/или геодезически измервания от изпълнителя на техническите дейности по поддържане и осъвременяване на картата на възстановената собственост заедно със служители от общинската служба по земеделие и гори, за което е следвало да се състави констативен протокол, който следва да е подписан от заинтересованите лица. За отстраняване на ЯФГ изпълнителят изготвя план, върху който се комбинират данните от влезлия в сила план за земеразделяне или карта на съществуващите или възстановимите на терена стари реални граници и резултатите от констативния протокол по ал. 10, и регистър на засегнатите имоти. Съдът е посочил, че планът и регистърът се приемат от комисия, назначена със заповед на директора на областната дирекция "Земеделие и гори", а приемателният протокол се одобрява от директора на областната дирекция "Земеделие и гори", който предлага на министъра на земеделието и горите да издаде заповед по чл. 17, ал. 8 ЗСПЗЗ. СГС е преценил, че в случая процедурата не е спазена, тъй като, не е изготвен план, върху който се комбинират данните от влезлия в сила план за земеразделяне или карта на съществуващите или възстановимите на терена стари реални граници и резултатите от констативния протокол по ал. 10, и регистър на засегнатите имоти. В процесната заповед и в констативния протокол не се препраща към такъв план, поради което е прието, че заповедта няма графична част, което представлява нарушение на производствените правила, водещо до нейната отмяна. Посочил е, че е нарушен и материалният закон, тъй като не са налице предпоставки за издаване на административен акт за преработване на влязъл в сила план поради явна фактическа грешка. Първоинстанционният съд е приел заключенията на вещите лица по делото, според които към датата на издаването на атакуваната заповед всички трайни топографски елементи, съществували към 1994 г., са отразени в плана за земеразделяне и място за поправка на явни фактически грешки няма, поради което пълното заличаване имот № 3 и частично на имот № 9 със заповедта не съответства на предметния обхват и целта на производството по чл. 17, ал. 8 от ЗСПЗЗ. Обжалваното решение е правилно, не са налице твърдените нарушения, които да обуславят отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, а и при служебната проверка на основание чл. 218, ал. 2 от АПК не се констатира същото да е нищожно или недопустимо, както и да не съответства на материалния закон. Оспорената заповед е издадена на основание чл. 17, ал. 8 от ЗСПЗЗ. Съгласно тази разпоредба, влезлият в сила план за земеразделяне или карта на възстановената собственост може да бъде преработен при явна фактическа грешка със заповед на министъра на земеделието и горите или на упълномощено от него длъжностно лице, като заповедта се обнародва в "Държавен вестник" и се обявява от общинската служба по земеделие в кметството. Съгласно чл. 26, ал. 2 от ППЗСПЗЗ, явна фактическа грешка е несъответствието между заснетите на терена трайни топографски елементи и/или съществуващата ситуация и отразяването им върху плана. С процесната заповед напълно е заличен имот № 3 и частично имот № 9, което не съответства на целта на производството по чл. 17, ал. 8 ЗСПЗЗ. Фактическото основание за издаването на заповедта се съдържат в протокол от 23.03.2004 г., изготвени от комисия, назначена със заповед № 078/23.03.2004 г. със задача да установи наличието или липсата на основание за преработка на влязлата в сила КВС. Съобразно тези мотиви, постановяване на заповед за преработка на влязлата в сила КВС се налага с оглед отделянето на имот за туристически комплекс "9-ти километър". Така изложените причини обаче не могат да се квалифицират като явна фактическа грешка по смисъла на закона. Неоснователни са доводите на касационния жалбоподател, че явната фактическа грешка се състои в неотразяване на застрояване и неправилно отразяване на собствениците, което именно съставлява несъответствие между съществуващата ситуация и отразяването й върху КВС. Съобразно приетите по делото заключения на вещите лица, застрояване е било отразено, като всички съоръжения, постройки, помпени станции, канализация и масивна ограда на туристическия комплекс "9-ти километър" съществуват в плана за земеразделяне от 1994 г. с предходни заповеди по чл. 17, ал. 8 ЗСПЗЗ, още към 2000 г. С преработката на КВС не се цели отразяване на сгради, а се разпорежда отделяне на нов имот, като напълно или частично се заличават други такива. При тези установени факти обоснован и законосъобразен е правният извод на решаващия съд, че във влязлата в сила КВС няма явна фактическа грешка, която да налага преработка. Обосновано съдът е приел, че с издаване на оспорената заповед административния орган се намесва в разрешаване на спор за материално право, възникнал между собственици, на които е възстановено правото с влязло в сила решение на ПК и търговско дружество, на което е предоставено право на ползване със заповед на министъра на земеделието и горите. Съгласно разпоредбата на чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ разрешаването на този спор се извършва в производство пред гражданския съд. Предвид на изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение като правилно, следва да бъде оставено в сила. При този изход на процеса и в съответствие с чл. 143, ал. 3 и ал. 4 от АПК жалбоподателят следва да бъде осъден за заплати на ответника - Стоичка Петрова Маринчешка, направените разноски за настоящата инстанция в размер на 2000 лева, представляващи адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 26.09.2014 г. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,