Решение № 4267 от 5.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8642/2016 г.

Решение № 4267 от 5.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8642/2016 г., VI о., докладчик председателят Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Д. Ю. П. от [населено място], [община], срещу решение № 4196 от 16.06.2016 г. по адм. д. № 570 по описа за 2016 г. на Административен съд С. - град, с което е отхвърлена жалбата й срещу решение № РО-3/06.01.2014 г. на Директора на Териториално поделение - С. - град на Националния осигурителен институт и е осъдена да заплати юрисконсултско възнаграждение в размер на 350 лв. Изложени са съображения за необоснованост и нарушения на материалния закон, относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. О. Д. на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) – С. - град е оспорил касационната жалба в писмено становище. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал мотивирано заключение за неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд С. - град е отхвърлил жалбата на Д. Ю. П. от [населено място], [община], срещу решение № РО-3 от 06.01.2014 г. на Директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт - С. – град, потвърждаващо разпореждане № ОБ-12682 от 05.11.2013 г. на Директора на Дирекция "Краткосрочни плащания и контрол" (КПК), с което на жалбоподателката е отказано отпускане на парично обезщетение за бременност и раждане. За да постанови решението си, Административен съд С. – град обосновано е приел, че жалбоподателката няма качеството на осигурено лице с 12 месеца осигурителен стаж за риска "общо заболяване и майчинство" съгласно изискването на чл. 48а от КСО. Липсват доказателства за осъществявана трудова дейност в продължение на 12 месеца срещу заплащане на трудово възнаграждение, върху което са внесени или дължими осигурителни вноски. При сравнението на представените два трудови договора с № 08-06/01.06.2008 г. съдът е констатирал, че се различават по съдържание и подписи, положени за "работодател" и отдел "Човешки ресурси", по данни за местоживеене на работника, трудовия стаж, кода по НКПД и мястото на работа, което не съвпада със седалището на фирмата. Представените ведомости за заплати не са редовно водени, не съдържат задължителни реквизити и на основание чл. 182 от Гражданския процесуален кодекс във вр. с чл. 144 от АПК нямат доказателствена сила. Обосновано съдът не се е доверил на свидетеля И. Ш., чиито показания, преценени с оглед останалите данни по делото, са неубедителни и противоречиви. Решението е постановено при правилно прилагане на чл. 10 от КСО и § 1, т. 3 от ДР на КСО във вр. с чл. 48а и чл. 50 от КСО. Изложените в касационната жалба съображения за необоснованост и материалноправни нарушения се преценяват като неоснователни. С решение № 314 от 12.01.2016 г., постановено по адм. дело № 3171/2015 г., Върховният административен съд, VI о., е отменил решение № 461 от 28.01.2015 г. по адм. дело № 821/2014 г. на Административен съд С. – град и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав. Дадени са указания за събиране на доказателства за изпълнение на сключения трудов договор и полагане на трудова дейност от работника като предпоставка за възникване и съществуване на осигурително правоотношение. При постановяване на обжалваното в настоящето производство решение първоинстанционният административен съд е спазил точно правилото на чл. 224 от АПК, съгласно което указанията на Върховния административен съд по тълкуването и прилагането на закона, дадени в отменителното решение, са задължителни при по-нататъшното разглеждане на делото. С чл. 1, ал. 2 от Наредбата за изчисляване и изплащане на паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване, в сила до 31.12.2015 г., е предвидено, че при преценката за правото на парично обезщетение като основно доказателствено средство служат приетите данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО, които осигурителите предоставят периодично за всяко осигурено лице. От фактическа страна е установено, че [фирма] като работодател по представения трудов договор № 08-06/01.06.2008 г. е подал уведомление по чл. 62, ал. 3 от Кодекса на труда до териториалната дирекция на Националната агенция за приходите едва на 04.09.2009 г. В началото на месец септември 2009 г. е подал еднократно данни по чл. 5, ал. 4 от КСО, като е посочил максималния осигурителен доход от 2000 лв. В досъдебното производство № 52/2013 г. на Софийска градска прокуратура жалбоподателката е дала показания за получавани трудови възнаграждения за първите 6 месеца - 500 лв., а за следващите 4-5 месеца - 700 лв. Не е водена присъствена книга, не са съставени редовни изплащателни ведомости и няма писмени доказателства за изплащане на трудово възнаграждение. Осигурителни вноски не са начислявани и не са внасяни. Дружеството не е обявявало годишни финансови отчети за 2008-2011 г. и няма счетоводни записвания за осъществявана търговска дейност. Непоследователните показания от св. Ш. не могат за служат като годно доказателство за установяване на факта, че жалбоподателката е била наета по трудово правоотношение, работила е в продължение на повече от една година на определено работно място и е получавала трудово възнаграждение в определен размер. Свидетелят е съобщил, че често я е засичал в един склад – фургон, където са се изкупували метали, намиращ се на няколко парцела от неговия офис. П. на парично обезщетение за бременност и раждане от Държавното обществено осигуряване възниква за тези майки, които изпълняват изискванията на чл. 48а и чл. 50 от КСО: имат качество на осигурени лица за общо заболяване и майчинство и имат 12 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск. Целта на паричното обезщетение за бременност и раждане е да замести трудовото възнаграждение, от което майката е лишена по време на ползвания отпуск за майчинство. В разглеждания случай по делото не са представени надлежни доказателства за упражнявана от жалбоподателката трудова дейност в изпълнение на валиден трудов договор и получаване на трудово възнаграждение в доказан размер, върху което са внесени или се дължат осигурителни вноски. Поради това не може да се приеме, че към датата на възникване на осигуреното събитие тя е подлежала на задължително социално осигуряване за общо заболяване и майчинство и е придобила 12 месеца осигурителен стаж като осигурена за този риск. Оспорените административни актове са материално законосъобразни и като е отхвърлил подадената жалба като неоснователна, Административен съд С. – град е постановил правилно решение. Не се установяват касационни основания за отмяна, поради което обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. Първоинстанционното съдебно решение е правилно и в частта за присъденото в полза на административния орган юрисконсултско възнаграждение от 350 лв. съобразно размера, установен в чл. 8, ал. 2, т. 2 он Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, във вр. с чл. 78, ал. 8 от ГПК (редакция - ДВ, бр. 59 от 20.07.2007 г.), във вр. с чл. 144 от АПК. В случаите, когато административният орган е бил представляван от юрисконсулт, намира субсидиарно приложение разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс (тълкувателно решение № 3 от 13.05.2010 г. на Върховния административен съд, ОСК, по т. д. № 5/2009 г.). Прието е, че при отхвърляне на жалбата подателят й дължи заплащане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, които се определят в минималния размер съгласно наредбата по чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата. В първоинстанционното съдебно производство административният орган е бил представляван от упълномощен юрисконсулт, който е отправил своевременно искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,