Решение № 5746 от 2.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9868/2017 г.

Решение № 5746 от 2.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9868/2017 г., VIII о., докладчик съдията Василка Шаламанова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "ОДОП" - П. против решение № 1353/24.07.2017 г., постановено по адм. д. № 1851/2016 г. по описа на Административен съд - П., в частта, в която е отменен Ревизионен акт (РА) № Р-16002614003522-091-001/04.09.2015 г. и Ревизионен акт № П-16002615174994-003-001/08.10.2015 г. за поправка на РА, издадени от Л. П. Ц. на длъжност началник сектор "Ревизии", възложил ревизията и П. И. Л. на длъжност старши инспектор по приходите - ръководител на ревизията при ТД на НАП - П., потвърдени с Решение № 356/06.06.2016 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" гр. П., в частта, с която на Х. А. Ч., в качеството му на ЕТ "М. - Ч. - Х. Ч.", ЕИК *********, допълнително са установени задължения за ЗОВ за 2011 г. и 2013 г., както следва: вноски за ДОО за самоосигуряващо се лице за 2011 г. в размер на 242,40 лв., ведно със законната лихва в размер на 238,30 лв., вноски за ДОО за самоосигуряващо се лице за 2013 г. в размер на 330,81 лв., ведно със законната лихва в размер на 118,93 лв.; вноски за ЗО за 2011 г. в размер на 108,95 лв., ведно със законната лихва в размер на 68,76 лв., и вноски за ЗО за 2013 г., в размер на 148,68 лв., ведно със законната лихва в размер на 50,38 лв., както и в частта относно допълнително начислен ДДС в размер на 25,48 лв., ведно със законните лихви върху тази сума, за данъчен период м. януари 2010 г. и в размер на 5465,34 лв., ведно със законните лихви върху тази сума, за данъчни периоди от м. ноември 2012 г. до м. април 2013 г. включително. Касаторът оспорва решението на съда и в частта, в която е изменен РА, като данъкът по чл. 48 ЗДДФЛ за 2011 г. от 355,77 лв. е намален на 248,95 лв., със съответно намаление на размера на законните лихви; установеният данък по чл. 48 ЗДДФЛ за 2012 г. в размер на 681,70 лв. е намален на 507,15 лв., със съответно намаление на размера на законните лихви; допълнително начисленият ДДС за данъчен период м. февруари 2010 г. в размер на 224,15 лв. е намален на 112,07 лв., със съответно намаление на размера на законните лихви; допълнително начисления ДДС за м. 12.2011 г. в размер на 2677,37 лв. е намален на 1485,68 лв., със съответно намаление на размера на законните лихви; допълнително са установени вноски за ДОО за 2012 г. в размер на 234,27 лв., които са намалени на 216,42 лв., ведно със законните лихви върху тази разлика; - допълнително установени задължения за ЗОВ за 2012 г. в размер на 105,29 лв. намалени на 97,27 лв., ведно със законните лихви върху тази разлика. В жалбата се твърди, че решението е неправилно, като постановено при пороци по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в материална незаконосъобразност на решението в обжалваната част, за което подробно се развиват съображения в жалбата. Иска се отмяна на решението на АС - П. и потвърждаване на РА. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение за всяка инстанция по 1000 лева. Прави се и възражение за прекомерност на претендираното от ответната страна адвокатско възнаграждение. Ответникът - ЕТ "М.-Ч.-Х. Ч.", редовно призован, не се явява и не се представлява, не изразява становище по КЖ. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като прецени наведените в жалбата касационни основания, съгласно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока, от надлежна страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С решението си първоинстанционният съд е отменил Ревизионен акт (РА) № Р-16002614003522-091-001/04.09.2015 г. и Ревизионен акт № П-16002615174994-003-001/08.10.2015 г. за поправка на РА, издадени от Л. П. Ц. на длъжност началник сектор "Ревизии", възложил ревизията и П. И. Л. на длъжност старши инспектор по приходите - ръководител на ревизията при ТД на НАП - П., потвърдени с Решение № 356/06.06.2016 г. на Директора на Д "ОДОП" гр. П., в частта, с която на Х. А. Ч., в качеството му на ЕТ "М. - Ч. - Х. Ч.", ЕИК *********, допълнително са установени задължения за ЗОВ за 2011 г. и 2013 г., както следва: вноски за ДОО за самоосигуряващо се лице за 2011 г. в размер на 242,40 лв., ведно със законната лихва в размер на 238,30 лв., вноски за ДОО за самоосигуряващо се лице за 2013 г. в размер на 330,81 лв., ведно със законната лихва в размер на 118,93 лв.; вноски за ЗО за 2011 г. в размер на 108,95 лв., ведно със законната лихва в размер на 68,76 лв., и вноски за ЗО за 2013 г., в размер на 148,68 лв., ведно със законната лихва в размер на 50,38 лв., както и в частта относно допълнително начислен ДДС в размер на 25,48 лв., ведно със законните лихви върху тази сума, за данъчен период м. януари 2010 г. и в размер на 5465,34 лв., ведно със законните лихви върху тази сума, за данъчни периоди от м. ноември 2012 г. до м. април 2013 г. включително. С решението си съдът е изменил РА, като данъкът по чл. 48 ЗДДФЛ за 2011 г. от 355,77 лв. е намален на 248,95 лв., със съответно намаление на размера на законните лихви; установеният данък по чл. 48 ЗДДФЛ за 2012 г. в размер на 681,70 лв. е намален на 507,15 лв., със съответно намаление на размера на законните лихви; допълнително начисленият ДДС за данъчен период м. февруари 2010 г. в размер на 224,15 лв. е намален на 112,07 лв., със съответно намаление на размера на законните лихви; допълнително начисления ДДС за м. 12.2011 г. в размер на 2677,37 лв. е намален на 1485,68 лв., със съответно намаление на размера на законните лихви; допълнително са установени вноски за ДОО за 2012 г. в размер на 234,27 лв., които са намалени на 216,42 лв., ведно със законните лихви върху тази разлика; - допълнително установени задължения за ЗОВ за 2012 г. в размер на 105,29 лв. намалени на 97,27 лв., ведно със законните лихви върху тази разлика. В останалата част съдът е отхвърлил жалбата на търговеца касаеща допълнително установени задължения за ДДС в размер на 4726,30 лв. за данъчни период от м. януари 2012 г. до м. октомври 2012 г. включително и ДДС в размер на 2264,11 лв. за данъчни период от м. март 2010 г. до м. ноември 2010 г. включително. Решението в отхвърлителната му част не е оспорено и е влязло в сила. За да постанови този резултат, съдът е приел, че част от констатациите в проведената ревизия по реда на чл. 122 ДОПК за наличие на данни за укрити приходи са недоказани. Аргументите в тази насока са следните: 1. Събраните в хода на ревизията доказателства не доказвали по безспорен начин реалното извършване на доставките по процесните фактури, доколкото не се установява фактът на предаване на конкретни стоки; 2. За РЛ ще е налице задължение за осчетоводяване на процесните фактури, само ако същите са му редовно издадени, т. е. при наличието на законоустановените предпоставки за това; 3. Не са налице несъмнени доказателства за извършено разплащане в брой по доставките, тъй като нямало приложени касови бележки или ПКО за голяма част от фактурите, а приложените такива не можело да бъдат отнесени към съответните фактури поради разминаване в съдържащата се в тях информация; 4. Съдът не приема, че фактурираните от доставчиците стоки ca постъпили в търговски обект на жалбоподателя предвид ангажираните от негова страна надлежни доказателства за липса на подпис за получател в част от процесните фактури /с изключение фактурите подробно изброени в т. 25 от решението/; 5. Във връзка с процесните доставки липсват договори, приемо-предавателни протоколи, удостоверяващи получаването на фактурираните стоки, както и на каквито и да е други документи, удостоверяващи предаването и получаването на стоките, изписването им от склад или транспортирането им като складови разписки, товарителници, искания за отпускане на материални ценности и др. 6. Събраните в хода на ревизионното производство доказателства и обяснения от страна на доставчиците на ревизираното лице не давали еднозначен отговор на основните по делото въпроси кога и къде и как са предадени процесиите стоки. Предвид горното, съдът е обосновал извод за липса на доставка по см. на чл. 6 ЗДДС по част от обследваните фактури. Същевременно липсата на доказателства за реално получените доставки от РЛ изключва последващото отчуждаване на тези стоки, вкл. евентуалното задължение за начисляване на ДДС за тези последващи доставки. Касационната инстанция намира, че с обжалваното съдебно решение правилно и законосъобразно е отменен, съответно е изменен РА, в обжалваната му част. За фактурите, издадени от доставчиците, за които е установено, че не са осчетоводени при РЛ, съответно не са заприходени като получени фактурираните стоки, се установява, че същите не съдържат подпис на получател. Тези фактури са годни като документи, тъй като съгласно ЗСч не се изисква като задължителен реквизит наличието на подпис. Т. фактури обаче не могат да служат като доказателства, че стоката е получена, предадена на получателя в търговския му обект. Подписването на фактурата за получател от ревизираното лице е от значение не с оглед реквизитите на фактурите /както твърди касационният жалбоподател/, а като удостоверяване, изходящо от получателя, за приемането на стоката, защото липсата на подписи лишава от убедителност фактическия извод, че стоката е предадена и получена от ревизираното лице. В тази връзка обаче от една страна следва да се налице годни писмени доказателства, каквито фактурите не са поради липса на подпис на получател, а от друга страна следва да е установена т. нар реалност на доставката. Следва да са налице доказателства за наличие на реално извършени доставки по смисъла на чл. 6 от ЗДДС. К. застъпва тезата, че с издаване на фактурите стоките по тях следва да се считат получени при получателя и реализирани. Главният, подлежащ на установяване факт в случая касае получаването на родовоопределената стока от ревизирания търговец. В случай, че това получаване е доказано, допустима е презумпцията, че стоката е продадена, щом тя не е налична и не е доказано да липсва по друга причина / Решение от 05.10.2016 г. по дело С-576/15 на СЕС/. В тази връзка релевантни доказателства са двустранно подписани приемо-предавателни протоколи във връзка с прехвърляне на правото на собственост върху родовоопределените стоки, плащане от страна получателя, доказано изходящо от него /например по банков път/, изписване на стоките от склад на доставчиците и др. първични счетоводни документи. Освен липсата на данни за реално извършени доставки липсват доказателства и за последваща реализация на стоките. Фактическите констатации в РА се основават главно на писмените обяснения на доставчиците, което прави посочените констатации неубедителни и необосновани. В процесния случай се установява по категоричен начин, че липсват доказателства за приемането и предаването на стоките /няма приемо-предавателни протоколи; от друга страна спорните фактури не носят подпис на получател, за да се приеме, че представляват разписки за предаване на стоките; няма приобщени доказателства за транспортирането на стоките. Не са изследвани записванията в главните им книги и оборотните ведомости с оглед на установяване всеобхватността на записванията в хронологичен порядък и съответно оборотите за всеки от отчетните периоди, не са представени касовите книги на доставчиците, от които да се установява обосноваността на осчетоводените касови плащания, не са установени записванията при заприходяването на изписаните стоки и съответните осчетоводени складови наличности в съответните периоди. Липсват и първични счетоводни документи, удостоверяващи предаването на стоките и изписването им от доставчиците, като стокови разписки, складови разписки, искания за изписване на СМЦ. Такива документи въобще не са ангажирани от доставчиците. По отношение на тези факти е неприложимо цитираното в КЖ решение на СЕС от 5 октомври 2016 г. по дело С-576/15. Видно от т. 37 на мотивите на това решение, в случая по главното производство по това дело, административният съд е приел за доказан факта на получаване на стоката в склада на едноличния търговец. В тежест на органите по приходите е доказването на факта на извършване на доставки, в резултат на което са реализирани укрити приходи от продажби, защото и при извършване на ревизията по особения ред, с презумпция за истинност се ползват само обоснованите констатации на приходните органи. Въз основа на всички тези релевантни обстоятелства, са направени правилни фактически и правни изводи. Приетата нереалност на доставките /с изключение на фактурите посочени в т. 25 от решението/ е обоснована, поради което РА в обжалваната му част се явява незаконосъобразен. Предвид гореизложеното, решението в обжалваната част е правилно постановено, поради което следва да бъде оставено в сила. Разноски: С оглед изхода на спора на касатора не се дължат разноски, а ответникът не е претендирал присъждане на такива. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,