Решение № 12981 от 30.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5213/2017 г.

Решение № 12981 от 30.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5213/2017 г., II о., докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Х. Х. С. от гр. С. Загора, чрез адв. Кирилова като процесуален представител, срещу решение № 58 от 16.03.2017 г., постановено по адм. дело № 414/2016 г. по описа на Административен съд - С. З.. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Прави се искане за отмяната му и за решаване на спора по същество, като се отмени оспорената заповед. Ответникът - кметът на община С. З., не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, състав на второ отделение, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна срещу съдебен акт, който е неблагоприятен за нея. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд - С. З. е образувано по жалба на Х. Х. С. срещу заповед № 10-00-1824/29.08.2016 г. на кмета на община С. З., с която на основание чл. 225а, във връзка с чл. 225, ал. 2, т. 2 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) е наредено премахването на незаконен строеж, пета категория: "двуетажна масивна жилищна сграда" - № 26 по приложение № 1 от комбинираната схема, с площ от 118 кв. м., изпълнен от неизвестен извършител, без одобрени строителни книжа и издадено разрешение за строеж, находящ се в поземлен имот 68850.303.808 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. С. Загора, местност "Карасиврия". Съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в писмена форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон, поради което е отхвърлил жалбата. Решението е правилно. От данните по делото е установено, че през 1993 г. в поземлен имот 68850.303.808 жалбоподателят и неговата съпруга са изпълнили строежа, предмет на заповедта, без издадени строителни книжа. От представените с административната преписка доказателства и от заключението на приетата съдебно-техническа експертиза е видно, че за сградата в община С. З. не е внасян за одобрение инвестиционен проект и не е издавано разрешение за строеж. При тези данни изводът на първоинстанционния съд, че се касае за незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ от пета категория е законосъобразен и обоснован. Категорията на строежа е правилно определена въз основа на описанието и характеристиките на сградата. Разпоредбата на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ сочи, че строеж или част от него е незаконен, когато се извършва без одобрени инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж. Такива строежи по силата на чл. 225а, ал. 1 ЗУТ се премахват със заповед на кмета на общината или упълномощено от него длъжностно лице. Законосъобразен е и направеният извод, че незаконният строеж не е търпим. С оглед времето на изграждането му съдът правилно е изследвал условията по § 16, ал. 2 ПР ЗУТ. Задължителна предпоставка за приемането на строежа за търпим е той да е допустим по действащия подробен устройствен план и по правилата и нормативите, действали към момента на изграждането му или съгласно ЗУТ. Установено е по делото, че за поземления имот, в който е изпълнено строителството, няма одобрен ПУП. Теренът представлява земеделска земя по чл. 19 ЗСПЗЗ, стопанисвана и управлявана от община С. З., с начин на трайно ползване - пасище. Предназначението на земята не е променено. Твърдението, че строежът е изпълнен в имот, собственост на жалбоподателя, е недоказано. Земята, върху която е изграден строежът, е била предоставена за земеделско ползване на друго лице по ПМС № 12/13.04.1971 г. Представеният договор за покупко-продажба от 06.12.1993 г. не установява придобиване на собствеността върху имота от жалбоподателя. В случая строежът не може да се квалифицира като търпим съгласно разпоредбите на § 16, ал. 2 ПР ЗУТ или § 127, ал. 1 ПЗР ЗИДЗУТ. В тази насока съдът е изложил подробни съображения, които се споделят от настоящия съдебен състав. Отчетено е обстоятелството, че в местата, предоставени за земеделско ползване по ПМС № 12/13.04.1971 г., е допустимо да се изграждат стопански постройки за подслон и за съхраняване на инвентар за селскостопанска продукция. Изпълнената масивна жилищна сграда с площ 118 кв. м. представлява жилище. По делото липсват данни и твърдения за имота да е проведена процедура по реда на § 4к, ал. 7 ПЗР ЗСПЗЗ. След анализ на доказателствата по делото законосъобразно съдът е достигнал до извод, че строежът е недопустим както по правилата и нормативите, действали към момента на изграждането му - чл. 40, ал. 2 ЗТСУ (отм.), чл. 108 и чл. 246 ППЗТСУ (отм.), Наредба № 5 за правила и норми за териториално и селищно устройство (отм.) и Наредба № 2/1993 г. за застрояване в земеделските земи (отм.), така и съгласно чл. 12, ал. 2, чл. 137, ал. 3 и чл. 148, ал. 1 ЗУТ и Наредба № 19/2012 г. за строителството в земеделските земи без промяна на предназначението им. Отделно от това не са наведени доводи и не са представени доказателства строежът да е деклариран от собственика пред одобряващите органи до 31.12.1998 г. или да е подадено искане за узаконяване по реда на § 27, ал. 1 ПЗР ЗИД ЗТСУ (отм.). Поради това обосновано е прието, че строежът подлежи на премахване. Наведените в касационната жалба доводи в обратен смисъл са неоснователни. Неоснователно е възражението на касатора относно допуснато нарушение по чл. 172а, ал. 2 АПК. Съдебното решение е мотивирано подробно, обсъдени са всички събрани по делото доказателства, релевантните за спора факти и обстоятелства са правилно установени, като са изведени законосъобразни и обосновани правни изводи. Съдът е изложил аргументирани съображения по наведените от жалбоподателя доводи. Преценката за законосъобразност на оспорената в първоинстанционното производство заповед е извършена на всички основания по чл. 146 АПК. Задълбочено е обсъдено възражението относно компетентността на длъжностните лица, съставили и подписали констативния акт № 58/03.08.2016 г., въз основа на който е издадена заповедта за премахване на незаконния строеж, като правилно същото е прието за неоснователно. Безспорно е установено, че тримата служители, извършили проверката, изпълняват функциите на такива за контрол по строителството съгласно чл. 223, ал. 2 ЗУТ. Правилно различията в описанието на строежа в констативния акт и в заповедта, са определени като несъществени. Общата разгъната застроена площ на сградата е точно посочена и съответства на установеното на място от вещото лице изпълнено строителство на калкан. Доводите за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила са неоснователни. Непосочването на адресат на заповедта по чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ не се явява основание за отмяната на акта, тъй като този въпрос е свързан с изпълнението му. Жалбоподателят е декларирал 1993 г. като време на извършване на строителството, осъществено от него и поради това правилно административният съд е приел оспорването му за допустимо. Годината на изпълнение на сградата, обемът, в който е реализирана първоначално, разширяването й с изграждане на пристройка с жилищно предназначение са установени чрез свидетелските показания и заключението на вещото лице. Непосочването на времето на извършване на строежа в заповедта не обосновава неспазване на установената форма и липса на реквизит по чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, което да съставлява основание за отмяната й. В обжалваното решение са изложени подробни аргументи по всички възражения, направени в съдебното производство, поради което доводът, че са останали необсъдени, е неоснователно. Обосновано съдът е приел, че общинската администрация е предприела действия за обезпечаване възможности за живеещите в незаконните строежи с оглед картотекиране и настаняване в общински жилища, предоставяла е и възможности за закупуване на земята, от които жалбоподателят не се е възползвал, поради което не са допуснати нарушения по чл. 8 КЗПЧОС. Ето защо, като е приел, че оспорената пред него заповед е законосъобразна, административният съд е постановил съответно на материалния закон решение, което като правилно следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,