Решение № 370 от 23.01.2012 г. на ВКС по гр. д. № 281/2011 г.

Решение № 370 от 23.01.2012 г. на ВКС по гр. д. № 281/2011 г., II г. о., ГК, докладчик председателят Стойчо Пейчев Производството е по чл. 290 ГПК. С определение № 840 от 16.08.2011 г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение от 30.11.2010 г. по в. т. дело № 591/2010 г. на Шуменския окръжен съд, с което е потвърдено решение № Т-36 от 31.05.2010 г. по т. дело № 1765/2009 г. на Шуменския районен съд за отхвърляне на предявения иск за признаване за установено по отношение на [фирма], [населено място], че [община] е собственик на: а/ поземлен имот с идентификатор № * по кадастралната карта на [населено място] с предназначение "за паркинг" и с площ * кв. м. и б/ * идеални части от поземлен имот с идентификатор № *, целият с площ * кв. м., за които поземлени имоти са съставени актове за частна общинска собственост № № */* г. и */* г. Поддържат се оплаквания за съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост. Касационното обжалване на въззивното решение е допуснато с оглед необходимостта от преценка на неговата допустимост. Преди да се произнесе по основателността на касационната жалба, Върховният касационен съд, състав на II г. о. взе предвид следното: В. съд е потвърдил решението на първата инстанция, като е приел, че общината-ищец/сега касатор/ сочи като правно основание за придобиване на собствеността чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗС във връзка с § 7, ал. 1, т. 6 ПЗР на ЗМСМА, без да навежда доводи и да ангажира доказателства, че процесните два имота са обекти на общинската инфраструктура с местно значение, предназначени за административните потребности на общината или за здравно, образователно, културно, търговско, битово или комунално обслужване. Прието е, че доколкото актовете за общинска собственост нямат вещноправно действие, а единствено удостоверяват правото на собственост, приложените такива не легитимират общината-ищец като собственик и тя дължи установяване на отразеното в тях придобивно основание по пътя на главното и пълно доказване, което не е сторила. Съдът е приел по-нататък, че в хода на съдебното дирене са събрани достатъчно доказателства, приложени на л. 32-92 от първоинстанционното дело, от които бил могъл да се направи обоснован извод, че към датата на влизане в сила на § 7, ал. 2 ПЗР на ЗМСМА /ДВ, бр. 49 от 1995 г./ въпросните имоти са били включени в капитала на търговското дружество с държавно имущество [фирма], [населено място], което изключвало възможността за преминаването им в собственост на [община] по силата на § 7, ал. 1, т. 6 ПЗР на ЗМСМА. По отношение на визираните във въззивната жалба пожарен кран, изкуствено езеро, водопровод, трафопост, електропровод, пожарен хидрант и асфалтови алеи, окръжният съд е констатирал, че същите не са били отразени в исковата молба и не са били предмет на исковата претенция до посочването им в експертизите, нито са описани в двата акта за общинска собственост. Независимо от това, въззивният съд е приел, че липсват каквито и да е доказателства относно статута им на обекти с предназначението по § 7, ал. 1, т. 6, респ. по № 7, ал. 1, т. 7 ПЗР на ЗМСМА. Върховният касационен съд, състав на II г. о. намира, че обжалваното решение е процесуално недопустимо и следва да бъде обезсилено, а делото се върне на въззивния съд за ново разглеждане поради следните съображения: Обстоятелствената част на исковата молба вх. № 11349 от 22.07.2008 г. съдържа твърдение, че общината-ищец /сега касатор/ е собственик на описаните имоти, като е извършено позоваване на актовете за частна общинска собственост № */* г., съставен на основание чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗС във връзка с § 7, ал. 1, т. 6 ЗМСМА и № */* г. Посочено е, че съсобствеността върху втория имот е възникнала по силата на заповед № КД-14-27-1244/21.05.2007 г. на началника на СК-Шумен, с която е образуван нов поземлен имот с идентификатор * от други два имота. Начинът, по който в исковата молба са изложени обстоятелствата, на които се основават двете установителни претенции за собственост, и по-специално липсата на изложение на правопораждащите факти /придобивните способи/, сочи на нередовност по смисъла на чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК, което е налагало да се приложи чл. 129, ал. 2 ГПК и на общината-ищец се съобщи да отстрани недостатъците в едноседмичен срок. Позоваването на актовете за частна общинска собственост, които имат само оповестително, но не и правопорождащо действие, не означава, че ищецът е посочил конкретни придобивни основания за претендираното право на собственост. На следващо място, сам въззивният съд с решението е констатирал, че визираните във въззивната жалба пожарен кран, изкуствено езеро, водопровод, трафопост, електропровод, пожарен хидрант и асфалтови алеи не са били отразени в исковата молба и не са били предмет на исковата претенция до посочването им в експертизите, нито са били описани в двата акта за частна общинска собственост. Независимо от това, потвърдителното въззивно решение съдържа произнасяне по непредявена по надлежния ред претенция за собственост, основана на § 7, ал. 1, т. т. 6 и 7 от ПЗР на ЗМСМА, които разпоредби обаче визират не имоти, в които има елементи на общинската, респ. на техническата инфраструктура, а обекти, които сами по себе си са елемент от тази инфраструктура. В. съд не е констатирал нередовността на исковата молба и не е дал задължителни указания за отстраняване на тази нередовност, като след поправянето на недостатъците да прецени доколко е сезиран с редовна претенция за собственост или уточнението на основанието и петитума представлява недопустимо изменение на иска. С оглед на това, в качеството си на инстанция по съществото на спора, въззивният съд ще следва да се произнесе по исковата молба, ако нередовнвостите й бъдат отстранени в дадения на ищеца срок или във втората хипотеза да прекрати производството и да обезсили първоинстанционното решение, съгласно чл. 270, ал. 3, предл. първо ГПК. В обобщение, обжалваното решение следва да бъде обезсилено и делото се върне на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав. По изложените съображения и на основание чл. 293, ал. 4 във връзка с чл. 270, ал. 3, изр. посл. ГПК Върховният касационен съд, състав на II г. о.