Решение № 3699 от 14.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10555/2011 г.
ВАСVI отделение14.03.2012 г.докладчик Наталия Марчева
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 70 от 15.07.2011 г. по адм. дело № 109/2011 г. по описа на Административен съд - гр. Шумен. ОСЪЖДА Районна здравноосигурителна каса - гр. Шумен, ул. "Цар Освободител" № 102 да заплати на Едноличен търговец Камелия Стефанова Стоянова с Фирма "АСМД-ИП-Доктор Камелия Стефанова" със седалище и адрес на управление в гр. Шумен, пл. "Възраждане" № 1 сумата 200 лв., представляваща адвокатско възнаграждение. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 3699 от 14.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10555/2011 г., VI о., докладчик съдията Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Районна здравноосигурителна каса - гр. Шумен, срещу решение № 70 от 15.07.2011 г. по адм. дело № 109/2011 г. по описа на Административен съд - гр. Шумен. Релевирани са оплаквания за недопустимост на съдебния акт и нарушение на материалния закон. Ответникът - Едноличен търговец Камелия Стефанова Стоянова с Фирма "АСМД-ИП-Доктор Камелия Стефанова" със седалище и адрес на управление в гр. Шумен моли решението да бъде оставено в сила, като поддържа теза законосъобразност на съдебния акт. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна и процесуално е допустима, но разгледана по същество се явява неоснователна. С решение № 70 от 15.07.2011 г. по адм. дело № 109/2011 г., Административен съд - гр. Шумен, е отменил мълчаливия отказ на директора на Районна здравноосигурителна каса - гр. Шумен, по заявление на ЕТ "АСМД-ИП-Доктор Камелия Стефанова" за сключване на договор по чл. 20, ал. 1, т. 4 ЗЗО за периода 01.01.2011 г. до 20.02.2011 г. и е върнал преписката на административния орган за изрично произнасяне в 14-дневен срок от влизане на решението в сила. Съдебният акт не страда от визираните в касационната жалба отменителни основания по чл. 209, т. 2 и 3 АПК. Първото оплакване е за недопустимост на решението, тъй като съдът се е произнесъл по жалба за изменение на сключен договор, което е на плоскостта на облигационното право и е извън предмета на АПК, визиран в нормата на чл. 1 от същия. Тази теза е неправилна по следните съображения: В случая става дума за договор за оказване на специализирана извънболнична медицинска помощ за 2011 г. По него възложител е Националната здравноосигурителна каса представлявана от директора на Районна здравноосигурителна каса - гр. Шумен. Последният е носител на административни правомощия, овластен е въз основа на закон - чл. 59, ал. 1 ЗЗО, поради което е "административен орган" по силата на § 1, т. 1 от Допълнителната разпоредба на АПК. В разпоредбите на чл. 59а и чл. 59б ЗЗО е предвидена процедура за сключване на договори между лечебните заведения и районните здравноосигурителни каси, която включва подаване до РЗОК на заявления, придружени с документи, определени от Националния рамков договор, преценка на последните и съответно алтернативно волеизявление на директора на РЗОК - сключване на договор с изпълнителя на медицинска помощ или отказ, който трябва да се съдържа в мотивирана заповед. Посочен е 30-дневен срок от подаване на заявлението за произнасяне на административния орган. Съгласно чл. 59б, ал. 3 ЗЗО, заповедта по ал. 2 подлежи на обжалване по реда на АПК. От казаното се налага извода, че сключването на договорите с изпълнителите на медицинска помощ по своята същност представлява административно производство, в което посоченият административен орган е този, който преценява дали лечебното заведение отговаря на условията по чл. 55, ал. 2, т. 1 ЗЗО и на критериите за осигуряване на достъпност и качество на медицинската помощ по чл. 59в ЗЗО - чл. 59б, ал. 1 ЗЗО, както и на изискванията на съответния Национален рамков договор. Посоченото административно производство, регламентирано в ЗЗО, за 2011 г., намира своето детайлизиране в глава седма от Националния рамков договор за медицинските дейности между Националната здравноосигурителна каса и Българския лекарски съюз за 2011 г. (НРД 2011 г.). В тази връзка са текстовете на чл. 20, 21 и 23 от НРД 2011 г. От казаното се налага извода, че сключването на договорите с изпълнителите на медицинска помощ се осъществява в рамките на нормативно регламентирано административно производство, в което директорът на РЗОК има водеща роля и осъществява контролни функции - проверка за съответствие на лечебното заведение с дадени критерии и изисквания, които също са нормативно определени. Страните в процеса на договаряне не са равнопоставени и клаузите на договорите трябва да отговарят на действащата нормативна уредба на тази правна материя, която по отношение на съществените елементи на договора за медицинска помощ е императивна. В тази връзка позоваването на касатора на Закона за задълженията и договорите е неудачно. В случая договор № 270264 за оказване на специализирана извънболнична медицинска помощ влиза в сила от 21.02.2011 г., въпреки желанието на изпълнителя това да стане считано от 1.01.2011 г. Следователно за периода 01.01.2011 г. до 20.02.2011 г., директорът на РЗОК - гр. Шумен, е трябвало да се произнесе защо не сключва договор, т. е. отказва да сключи такъв и това да стане с изричен административен акт, съгласно чл. 59б, ал. 1 ЗЗО, респ. чл. 23, ал. 3 от НРД 2011 г., което той не сторил. Според цитираните текстове мълчалив отказ е неправомерен, поради което законосъобразно е отменен от първоинстанционния съд, а преписката - върната на административния орган за произнасяне. Що се отнася до оплакването, че жалбата на ЕТ "АСМД-ИП-Доктор Камелия Стефанова" е просрочена и че в тази връзка решението също е недопустимо, това оплакване също е неоснователно, тъй като не е съобразено с разпоредбите на чл. 21, ал. 2, предложение 2 във връзка с чл. 20, ал. 2 от НРД 2011 г., както и с писмените доказателства по делото, подробно обсъдени в мотивите към обжалваното решение. По изложените съображения касационната жалба се възприема като неоснователна, а съдебният акт, като правилен и законосъобразен, се оставя в сила. Предвид изхода на спора пред настоящата инстанция, направеното искане, договор за правна защита и съдействие от 15.08.2011 г. и на основание чл. 143, ал. 1 АПК в тежест на Районна здравноосигурителна каса - гр. Шумен се присъжда сумата 200 лв., представляваща адвокатско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и ал. 2 АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,