Решение № 227 от 12.07.2018 г. на ВКС по т. д. № 404/2018 г.

Решение № 227 от 12.07.2018 г. на ВКС по т. д. № 404/2018 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Петя Хорозова Производството е по реда на чл. 303 и сл. ГПК. Образувано е по молба с вх. № 74130/18.12.2017 г. по описа на РС - Варна, подадена от К. Г. Е. - [населено място], за отмяна на влязло в сила определение от 25.05.2015 г. по в. гр. д. № 862/2015 г. на Варненския окръжен съд, с което производството по делото е прекратено, поради отказ от иска. В молбата се излага, че дружеството е предявило иск против Е. -ПРО П. АД - [населено място], предмет на гр. д. № 9974/2014 г. по описа на ВРС, 7 състав, който първоинстанционният съд е уважил. Решението е обжалвано от ответника, като в хода на въззивното производство е депозиран отказ от иска от името на К. Г. Е., изходящ от вписан в ТР нов управител - К. Д.. С влязло в сила на 28.09.2017 г. решение по т. д. № 762/2015 г. на Окръжен съд - Варна, на основание чл. 29 ЗТР е установено, че вписването на К. Д. като управител на дружеството представлява вписване на несъществуващо обстоятелство. Предвид горното се моли определението на Варненския окръжен съд по чл. 233 ГПК да бъде отменено, на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК /с оглед наличие на нови писмени доказателства за ненадлежното представителство на ищеца при извършване на отказ от иска/, евентуално - на основание чл. 303, ал. 1, т. 3 ГПК /поради това, че атакуваното определение се основава на вписване в ТР, впоследствие отменено като нищожно/ или по чл. 303, ал. 1, т. 2 пр. 4 ГПК /поради установено престъпно действие на представител на страната/. В проведеното публично съдебно заседание молбата за отмяна се поддържа, като е направено частично оттегляне на същата и производството по делото е съответно прекратено по отношение на третото евентуално предявено основание по чл. 303, ал. 1, т. 2 пр. 4 ГПК. Претендират се разноски. Против молбата за отмяна е постъпил писмен отговор от Е. -ПРО П. АД - [населено място], чрез процесуален пълномощник, със становище, че същата е допустима, но неоснователна по същество. В съдебно заседание се моли за нейното отхвърляне, по изложените пред съда доводи, с присъждане на разноските за настоящото производство. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема следното: Молбата е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в преклузивните срокове по чл. 305, ал. 1 ГПК, срещу акт, който съгласно т. 6 от ТР № 7 от 31.07.2017 г. по т. д. № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС може да бъде предмет на отмяна по реда на чл. 303 и сл. от ГПК. От доказателствата по делото се установяват изцяло сочените в молбата за отмяна факти, по които страните не спорят. Въз основа на тях, съдът намира предявената молба за отмяна на атакуваното въззивно определение за основателна на предпочитаното от ищеца основание по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, по следните съображения: Съгласно разясненията, дадени в ППВС № 2/1977 г., отмяна по реда на чл. 231 б. "а" ГПК (отм.), сега чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК, се допуска тогава, когато заинтересованата страна открие ново обстоятелство или ново писмено доказателство, които са съществували по време на висящността на спора, но не са могли да бъдат известни на страната, въпреки положената процесуална грижа, или ако са били известни, то е съществувала обективна невъзможност за страната да се снабди с новото писмено доказателство при инстанционното разглеждане на делото. В случая влязлото в сила решение по т. д. № 762/2015 г. на ОС Варна има характер на доказателство за липсата на надлежно учредена представителна власт в полза на К. Д. по отношение на дружеството към релевантния за производството по отмяна момент - датата на депозиране на молбата по чл. 233 от ГПК, като липсата на валидно възникнало право за процесуално представителство на К. Г. Е. пред съда е ново обстоятелство по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК. То е съществувало към момента на сезиране на съда с молбата по чл. 233 ГПК и по време на висящността на спора, но без възможност да бъде доказано, предвид специалния исков ред за установяване на порок на вписването в търговския регистър - чл. 365, т. 3 от ГПК, вр. чл. 29 от ЗТР. Посоченото обстоятелство е от съществено значение, тъй като е обусловило прекратяване на производството по делото /след обезсилване на първоинстанционното решение/ с последици, аналогични на силата на пресъдено нещо на влязлото в сила съдебно решение - преклудиране на правото на К. Г. Е. да предяви отново същия иск срещу [фирма] за същото вземане и на същото основание. Вписването на Д. като управител е обвързвало съда, поради което уведомяването му за наличието на порок на вписването на законното представителство на Д. от страна на предходния управител е ирелевентно, а новото обстоятелство - липса на процесуална представителна власт на К. Д. към момента на депозиране пред съда на изявлението за отказ от иска /доказано с влязлото в сила решение по чл. 29 от ЗТР/, е относимо към правилността на определението за прекратяване на делото, а не към неговата допустимост. Процесуалното правоотношение между ищеца и съда има публичноправен характер и по тази причина разпоредбата на чл. 141, ал. 6 от ТЗ, която е предназначена да уреди възникнали на плоскостта на търговското право материалноправни отношения, е неприложима към него. Значението на решението по чл. 29 от ЗТР за проявлението на отменителното основание по чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК произтича от това, че признатото за несъществуващо обстоятелство, дори да е вписано в търговския регистър, няма действие по отношение на дружеството и при липса на валидно учредена представителна власт за К. Д., нейните процесуални действия, вкл. отказът от иска, не са могли да обвържат с правни последици молителя К. Г. Е.. Допълнително наведените в откритото съдебно заседание доводи на ответника по молбата за нейната неоснователност не могат да бъдат споделени. Действително, в т. 3 от Тълкувателно решение № 1/2002 г. на ОСГК на ВКС е изразено становище, че вписаното несъществуващо обстоятелство няма действие по отношение на членовете на дружеството за периода от вписването до заличаването му. Разбирането на ответника, че дружеството е изключено от кръга на субектите, по отношение на които вписаното несъществуващо обстоятелство не поражда действие, е основано само на хипотеза, при която ищец в производството по чл. 365, т. 3 ГПК е съдружник. Това производство обаче би могло да се инициира и от самото дружество - напр. в хипотезата на фиктивен управител, за да се установи порокът в представителната власт. В този случай, вписаното несъществуващо обстоятелство не би следвало да има действие по отношение на самото дружество, по същата логика и по арг. от ТР, по която ОСГК на ВКС /съобразно разгледаните хипотези/ е приело, че то няма действие по отношение на членовете на дружеството. Решението по чл. 290 ГПК на ВКС, III г. о. по гр. д. № 5124/2014 г., на което ответникът се позовава, постановяващо, че заличаването на вписването на несъществуващо обстоятелство - избор на председател на кооперация, няма автоматично ретроактивно действие по отношение на извършените от него до датата на заличаването му процесуални действия, не се намира в колизия с приетото от настоящия съдебен състав. Именно липсата на възможност за игнориране на последиците от тези действия, обосновава правен интерес от провеждане на извънинстанционното производство по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК по отношение на постановени в подобни случаи съдебни актове, след като по съдебен ред бъде установен порокът на вписването. С оглед така формираните изводи за основателност на молбата за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК, евентуално заявеното отменително основание по чл. 303, ал. 1, т. 3 ГПК не следва да се обсъжда. След отмяна на атакуваното определение, делото следва да се върне на Варненски окръжен съд за продължаване на съдопроизводствените действия по разглеждане на подадената от Е. -ПРО П. АД въззивна жалба. Съдът не следва да се произнася по искането за разноски, предвид задължителните указания в т. 4 от ТР № 6 по т. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, според които, при уважаване на молбата за отмяна, направените в производството разноски се присъждат с решението по съществото на спора. Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение