Решение № 421 от 16.10.2012 г. на ВКС по н. д. № 1292/2012 г.

Решение № 421 от 16.10.2012 г. на ВКС по н. д. № 1292/2012 г., III н. о., НК, докладчик съдията Цветинка Пашкунова Производството е образувано по искане на осъдения Н. С. за отмяна на присъда от 22.03.2012 г., обявена по нохд № 204/2012 г. на Разградски районен съд /РС/ и потвърдена с решение № 53/8.06.2012 г., по внохд 133/2012 г. на Окръжен съд /ОС/ - Разград, по реда на възобновяването, предвиден в чл. 425, ал. 1, т. 2, вр. чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК. В депозираното искане се релевират фрагментарни оплаквания за допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, довело до постановяване на осъдителен съдебен акт, базиращ се на предположения. В подкрепа на очертаната позиция се излагат неясни и декларативни доводи за формирано вътрешно убеждение на контролираните съдебни инстанции въз основа на съдържимите се фактически данни в свидетелските показания на разпитан по настоящото наказателно дело полицейски служител, за направено от Н. С. признание за управление на процесното моторно превозно средство в пияно състояние, като се предлага собствена трактовка от осъденото лице за случилото се на инкриминираната дата. В съдебно заседание на 11.10.2012 г. Н. С. се явява лично и с упълномощен адвокат, който пледира за оправдаване на осъденото лице. Прокурор при Върховната касационна прокуратура дава убедително заключение за неоснователност на искането за възобновяване. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, в пределите на извънредния контрол, за да се произнесе взе предвид следното: С присъда от 22.03.2012 г., обявена по нохд 204/2012 г., Разградският РС е признал Н. Е. С. за виновен в това, че на 4.03.2012 г., в с. Дянково управлявал моторно превозно средство, с концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 на хиляда /1,55 промила/, установено по надлежния ред, поради което и на основание чл. 343б, ал. 1, вр. чл. 54 от НК ангажирал неговата наказателна отговорност, като му определил санкции - ПЕТ МЕСЕЦА лишаване от свобода, изпълнението на което отложено при условията на чл. 66 от НК за изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ и ЕДНА ГОДИНА лишаване от правоуправление. Първоинстанционният съдебен акт е бил предмет на въззивна проверка, инициирана по жалба на подсъдимото лице, финализирала с решение № 53 от 8.06.2012 г., по внохд № 133/2012 г. на ОС - Разград, с което е потвърден. Искането на осъдения С. е допустимо за разглеждане в рамките на установения от Глава тридесет и трета /чл. 419 - 426 от НПК/ нормативен регламент, но преценено в аспекта на визираните възражения за възобновяване на наказателното дело, сочи на неоснователност. При упражняване на предоставените в рамките на извънредния способ за контрол правомощия, ВКС не констатира акцентираните от осъденото лице процесуални нарушения в съдебната фаза на наказателното производство. В обсега на възложената от закона компетентност, съдебните инстанции са реализирали изискуемите се процесуално-следствени действия за разкриване на обективната истина в разглеждания казус, като след прецизно и всеобхватно обсъждане на инкорпорирания доказателствен материал, са формирали и обективирали изводите си по фактите и приложимото право. Задълбочената интерпретация на доказателствената съвкупност, приобщена чрез свидетелските показания на Х. Х., Д. А., С. А., М. Р., Ю. С., С. А. и чрез приложената по делото писмена документация /акт за административно нарушение № 283526/4.03.2012 г., лист за преглед на пациент № 2781/4.03.2012 г., протоколи за медицинско изследване за употреба на алкохол и за химическа експертиза № 19/5.03.2012 г. за определяне на концентрацията на алкохолното съдържание в кръвта/, с изискуемия се интензитет обезпечават повдигнатото срещу Н. С. обвинение за извършено престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК. Необосновани са доводите, че първостепенният и въззивен съд са основали фактическите положения за осъществено от осъдения управление на лек автомобил "Мазда 626" с рег. № РР 3750 АС в пияно състояние, единствено на очертаното в свидетелските показания на полицейския служител Д. А. обстоятелство за депозирани от осъдения С. самопризнания. С проявен юридически усет и с демонстриран професионализъм визираните фактически данни са анализирани от съдебните инстанции, и доказателствената им тежест ценена с оглед конкретиката на тяхното съдържание и съответствието им с останалата доказателствена маса. Безпристрастен и непредубеден, посоченият свидетел описва обективно и убедително хронологията на събитията в инкриминираната нощ; предлага достоверни факти досежно получения сигнал за скандал на ул. "Козлодуй" № 8, в с. Дянково; пресъздава правдиво последващите си възприятия за спряло пред дома на С. А., /напречно на пътното платно/ моторно превозно средство, с включен двигател и светещи фарове, и за стоящия до него Н. С., "видимо пиян", предпоставили проверка на осъденото лице за употреба на алкохол; и маркира предприетите спрямо водача на лек автомобил "Мазда 626" действия по отчитане на концентрацията на алкохол с техническо средство и отвеждане в спешно отделение на МБАЛ "Св. И. Р." - Разград за кръвна проба. Същият е категоричен и по отношение на разказа на С. А. за причината за инцидента, сочеща на възникнал в ресторанта на селото спор с повлияния от консумираните спиртни напитки С., който след прибирането му вкъщи, пристигнал с процесното превозно средство, като започнал да блъска по вратата, да крещи и да го предизвиква; възпроизвежда споделеното в тази насока и от пияния нарушител, поставяйки акцент на факта, че той е бил сам на мястото на произшествие. Очертаната от свидетеля Д. А. фактология, относима към авторството на инкриминираното престъпно деяние се подкрепя изцяло и в кореспондираща връзка с дадените от полицая Х. Х. и от жертвата на разгърналия се конфликт - С. А. показания пред съда. Установеното по несъмнен начин от коментираните гласни доказателствени източници за времето, през което органите на реда реагирали на получената информация за прояви на агресия в с. Дянково; за местонахождението и разположението на притежавания от С. л. а. "Мазда 626", намерен от полицейските служители с работещи двигател и светлини в близост до ползвателя му, на инкриминираната дата; и за отсъствието на други лица, забелязани на шосето и пред дома на А. през нощта на 4.03.2012 г., предпоставя заключение, че осъденото лице е действителният извършител на престъпното посегателство по чл. 343б от НК. В контекста на изложеното, безспорната доказаност на обвинителната теза не се разколебава от схематично поднесените в искането за възобновяване на делото волеизявления на Н. С., който съгласявайки се с употребата на лимитираното от представителя на прокуратурата количество алкохол, отрича да е управлявал моторно превозно средство в нетрезво състояние, през инкриминираната вечер. Тези голословни твърдения са лишени от доказателствена опора в хода на проведеното в наказателния процес досъдебно и съдебно разследване. В корелация с възприетата от контролираните инстанции фактическа обстановка, са изградените правни изводи в постановената и влязла в сила присъда по приложимия материален закон, с произтичащите от това санкции. Правилно първостепенният и въззивен съд са аргументирали, че инкриминираното поведение на Н. С. се субсумира от очертания в нормата на чл. 343б, ал. 1 от НК престъпен обективен и субективен състав, като при стриктно съблюдаване на данните по делото за тежестта на престъплението, личната опасност на дееца, и в съответствие с принципите за справедливост при индивидуализация на отговорността, са отмерили подлежащите на изтърпяване от осъденото лице наказания. Предложените съображения мотивират неоснователност на искането на осъдения С. за възобновяване на нохд № 204/2012 г. на РС - Разград и на внохд № 133/2012 г. на Разградски ОС, отмяна на обявения по тях и придобил юридически стабилитет съдебен акт с оправдаване на лицето, при условията на чл. 425, ал. 1, т. 2, вр. чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК. Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение