Решение № 8883 от 29.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2383/2018 г.

Решение № 8883 от 29.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2383/2018 г., II о., докладчик съдията Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на "О. х." ЕООД, чрез неговия пълномощник срещу решение № 2266/22.12.2017 г. по адм. д № 1423/2017 г. на Административен съд Б.. С. обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и необосновано. Претендира от съда отмяната му. Ответникът по касационната жалба-кметът на община Несебър чрез процесуалния си представител намира касационната жалба за неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от касатора срещу заповед № 517/21.04.2017 г. на кмета на О. Н., с която на основание чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ му е наредено да премахне незаконен строеж "търговски обект - Базар", находящ се в поземлен имот с идентификатор 51500.505.154 по КККР на гр. Н., община Несебър обл. Б. /к. к. Слънчев бряг - Изток/, собственост О. х. ЕООД, представляващ едноетажна постройка, обособена като търговски обект - базар. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил следните доводи: Оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в съответствие с административнопроизводствените правила, кореспондира с материалноправните норми, поради което се явява законосъобразна. Според съда търговски обект-базар е строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ, за който се изискват строителни книжа, каквито не се представят. Изложени са мотиви, относно характера на постройката, като с оглед установените данни за начина й на ползване - като търговски обект, начина на изпълнение и вложените материали, съдът е приел, че не се касае за временен строеж по чл. 54, ал. 1 ЗУТ, разрешен с издаденото на дружеството РС № 65/28.11.2005 г. касаещо хотелски комплекс, а е строеж с обществено предназначение - търговски обект- базар. Отчел е, че за да бъде временен строеж, е следвало да има издадено разрешение за извършването му, каквато липсва. Освен това по предназначение и използване строежът не съответства на предвидения такъв по първоначално одобрения проект - част "ПБЗ" към одобрения инвестиционен проект - склад за строителни материали, както и по актуализацията на част "ПБЗ" от 10.02.2011 г. Поради това и с оглед отсъствието на строителни книжа - РС, е приел, че строежът е незаконен. Решението е обосновано. В този аспект съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. При установеност на правнорелевантните факти, правилни са изводите на съда, че констатациите в съставения от служители "КС" при община-Несебър констативен акт не са били оборени от оспорващото дружество. Установено е, че описанието, видът и предназначението на постройката, по цитирания констативен акт, съответства на съществуващата на място. Не е оборено обстоятелството, че едноетажната постройка, представлява търговска сграда - магазини, ползвани за търговска дейност към деня на проверката. За този вид търговска сграда, касаторът не е представил, не представя и пред касационната инстанция редовно издадени строителни книжа по смисъла на § 5, т. 36 ДР ЗУТ. При тези данни законосъобразни са изводите на съда, че тази търговска сграда - базар представлява незаконен строеж, в хипотезата на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, по отношение на която, с оглед категорията й - пета, кметът на община Несебър е имал правомощието да издаде заповед за премахването й. Правилно е прието също така, с оглед годината на извършване на строежа - 2010, че спрямо него са неприложими разпоредбите за търпимост по § 16 ПР ЗУТ и § 127, ал. 1 ПЗР ЗИДЗУТ. Предвид изложеното неоснователно се поддържа от касатора, че процесният строеж е временен, по чл. 54, ал. 1 ЗУТ, свързан с организация на строителството, актуализиран с проект на ПБЗ /схема № 2/ от 10.02.2011 г., представляващ част от основния проект за хотелски комплекс, за който има вече издадено РС от 2005 г., поради което не се нуждае от ново такова. По тези оплаквания, направени и пред първоинстанционния съд, последният е изложил подробни мотиви за неоснователност, които се споделят от настоящия състав. Строежите, разрешени като временни по чл. 54, ал. 1 ЗУТ, са с конкретно предназначение - за нужди, свързани с организация и механизация на строителството в даден имот, като същите се извършват с разрешение на органа, който издава разрешението за строеж, т. е на главния архитект. Ситуирането им в представената схема № 2 на проект ПБЗ, не е достатъчно, при липсата на разрешение от главния архитект за извършването им, видно и от приложеното по делото писмо на главния архитект на община-Несебър до "О. х." ЕООД. Освен това по делото не е установено, че ситуираните по схема № 2 обекти са построени след 2010 г., за нужди на строителството на хотелския комплекс, след като са налице данни, че строителство в имота не се извършва. Поради това правилни са изводите на съда, че в случая процесният строеж не е извършен като временен по чл. 54, ал. 1 ЗУТ, а се явява друг строеж с обществено предназначение - за търговия, по чл. 10 от Наредба № 1/2003 г. за номенклатурата на видовете строежи, за който се изисква разрешение за строеж, с каквото строежът не разполага. Предвид изложеното обжалваното решение е постановено в съотвествие с материалния закон. При постановяването му съдът не е допуснал съществени процесуални нарушения. В този смисъл неоснователни са твърденията в касационната жалба, че решението е лишено от мотиви, а представлява цитати на правни норми. Напротив, съдът е изложил подробни аргументи, относими към хипотезиса на правната норма на чл. 54, ал. 1 ЗУТ. Изводът му за липса на предпоставките на тази правна норма и отричането на характера на процесния строеж като временен е законосъобразен и съобразно направените от решаващия съд фактически констатации. С оглед изхода на спора пред касационната инстанция на ответника по касационната жалба следва да бъде присъдено своевременно претендираното юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 /сто/ лв, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка с чл. 144 АПК. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,