Решение № 109 от 7.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 10319/2018 г.

Решение № 109 от 7.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 10319/2018 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева Производството е по чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" (ГДИН) срещу решение № 105/17.07.2018 г., постановено по адм. д. № 450/2017 г. по описа на Административен съд – Ловеч. Касационния жалбоподател, Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" - гр. София, чрез процесуалния си представител ст. юриск. Георгиева обжалва съдебното решение в осъдителната му част с твърдения за неправилност на същото в тази част, като постановено в противоречие с материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли решението в обжалваната част да бъде отменено и, вместо него, Върховния административен съд да постанови друго по съществото на спора, с което да отхвърли изцяло предявения от Василев иск като неоснователен. Редовно призован за съдебно заседание, касаторът ГДИН - София, чрез процесуалния си представител поддържа касационната жалба. Счита, че определеното обезщетение от 120 лева за четири дни престой в наказателна килия е завишено и неправилно съдът е обосновал извода си, като се е позовал на минималната работна заплата към момента на постановяване на решението. Редовно призован за съдебно заседание, ответникът не се явява, представлява се от адв. Дамянова, оспорваща касационната жалба и иска оставяне в сила на обжалваното решение, като правилно и законосъобразно. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита решението на съда за правилно, като постановено при спазване на процесуалните правила и точно приложение на материалния закон. Настоящият касационен състав на Върховния административен съд, Трето отделение приема касационната жалба за допустима, като предявена от надлежна страна, за която съдебното решение в атакуваната част е неблагоприятно и в срока за оспорване. Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение съдът е осъдил ГД "Изпълнение на наказанията" – София да заплати на И. Василев, понастоящем в затвора [населено място] сумата от 120 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди за периода от 24.07.2015 г. до 28.07.2015 г., причинени от изтърпяване на дисциплинарно наказание "изолиране в наказателна килия" наложено със Заповед № 764 от 07.07.2015 г. на началника на затвора - [населено място], отменена като незаконосъобразна от Районен съд – Ловеч и е отхвърлил иска в останалата му част до пълния предявен размер от 5 000 лв., като неоснователен. Присъдил е в полза на ищеца 10 лв. съдебни разноски. За да стигне до този правен резултат, Административния съд – Ловеч, след подробно обсъждане доводите на страните и събраните по делото доказателства е заключил, че предявеният иск се явява частично основателен, доколкото са осъществени всички материалноправни предпоставки за ангажиране отговорността на държавата за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ във вр. с чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС по отношение на част от наведените с исковата молба основания, а именно, че му е наложено несправедливо наказание и е настанен в наказателна килия, което му е причинило негативни изживявания, тъй като е бил при условия на по-строг режим и лишен от определени права признати му от закона до отмяната на наложеното наказание. Предвид приетото за установено и изхождайки от характера на вредите, времетраенето им и техния интензитет, АС - Ловеч е определил по справедливост обезщетение за неимуществени вреди в размер на 120 лв. и е отхвърлил исковата претенция над тази сума до пълния й предявен размер от 5 000 лв. Съдебното решение е правилно. С оглед на установеното по делото, следва да се приеме, че оспореното решение на АС - Ловеч е правилно, постановено е при спазени процесуални правила и точно приложен материален закон. Обосновано и в съответствие с детайлно анализираните от него доказателства по делото – поотделно и в тяхната цялост, административният съд е заключил, че исковата претенция на Василев е частично основателна. Престоят на ищеца в наказателната килия безспорно е причинило твърдените от ищеца вреди – негативни изживявания и са основание за ангажиране отговорността на държавата за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Не могат да бъдат споделени оплакванията на ГДИН за неправилно приложение на разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД. Първоинстанционният съд е изяснил релевантните за исковите претенции факти, обсъдил е доказателствата, становищата на страните и приложимата правна уредба, като е изложил обосновани правни изводи, които се споделят и от настоящата съдебна инстанция. Предявената искова претенция е с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, по силата на който държавата и общините отговарят за вредите, причинени на гражданите и юридическите лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ, дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Отговорността не се презюмира от закона, а е в тежест на ищеца, който следва да докаже наличието на кумулативно изискуемите се предпоставки за отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ - незаконосъобразен акт, действие или бездействие по административна дейност, отменени по съответен ред, вреда, причинна връзка между отменения акт, действие или бездействие и вредата. Обосновано е прието от страна на първоинстанционния съд, че са налице всички елементи на фактическия състав за ангажиране отговорността на държавата, а именно – незаконосъобразна заповед за настаняване в наказателна килия, отменена по съответния ред, претърпени от страна на ответника И. Василев ограничения в по-голяма степен от присъщите за изтърпяване на наказанието му, съответно задържането му като обвиняем и които са в пряка връзка с незаконосъобразното настаняване. Затова исковата претенция за обезщетяване на тези вреди правилно е приета за доказана по основание, поради което и на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ исковата молба е уважена частично за претърпени неимуществени вреди. Обезщетението в така определения размер е съобразено с характера, степента, интензитета и продължителността от време, през което са понасяни вредите при отчитане на всички установени по делото относими факти, справедливо е по смисъла на чл. 52 от ЗЗД и размерът му не се явява завишен, както неоснователно се възразява с касационната жалба. Не са налице твърдяните касационни основания за отмяна на съдебното решение, поради което същото следва да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение