Решение № 1614 от 19.2.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11523/2024 г.

Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка със Закона за устройство на територията /ЗУТ/.

Образувано е по касационна жалба на Ц. В. Ш. от гр. Варна, чрез процесуалния й представител адв. Евстатиева срещу решение 6156 от 14.06.2024г., постановено по адм. дело 1720/2023г. по описа на Административен съд гр. Варна, с което е отхвърлена жалбата й срещу две заповеди, както следва:

1. заповед КС - 225А -17 от 12.06.2023г. на кмета на район "Аспарухово" на Община Варна, с която на основание чл. 225а, ал. 1 във връзка с чл. 225, ал. 2, т. 2 и чл. 223, ал. 1, т. 8 от ЗУТ е наредено да бъде премахнат незаконен строеж "сграда с пристройка" с идентификатор 10135.5511.758.12 /стари кадастрални номера 10135.5511.758.6 и 10135.5511.758.7/ , изградена в ПИ идентификатори 10135.5511.758 по кадастралната карта и кадастралния регистър /КККР/ на район Аспарухово, гр. Варна, с административен адрес гр. Варна, район "Аспарухово", КЗ "Прибой", изградена без строителни книжа и

2. заповед КС - 225А -18 от 12.06.2023г. на кмета на район "Аспарухово" на Община Варна, с която на основание чл. 225а, ал. 1 във връзка с чл. 225, ал. 2, т. 2 и чл. 223, ал. 1, т. 8 от ЗУТ е наредено да бъде премахнат незаконен строеж "постройка допълващо застрояване" със стар идентификатор 10135.5511.758.8 /без нов идентификатор/ , изградена в ПИ идентификатори 10135.5511.758 по кадастралната карта и кадастралния регистър /КККР/ на район Аспарухово, гр. Варна, с административен адрес гр. Варна, район "Аспарухово", КЗ "Прибой", изградена без строителни книжа.

В касационната жалба се твърди неправилност на оспореното решение като постановено в противоречие с материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Навеждат се съображения, че изводите на съда не са съобразени със събраните по делото доказателства, както и че са игнорирани наведените възражения за ненадлежно адресиране на оспорената заповед, тъй като към момента на издаване на заповедта не е била собственик на наредената за премахване сграда с пристройка, тъй като я е прехвърлила на трето лице на 27.03.2023г., както и поради това, че не е извършител на строежа. Навежда съображения, че изводите, че тя не следва да е адресат на заповедта се подкрепя и от факта, че другата издадена заповед, която касае постройка на допълващото застрояване, за която е установено, че е пристройката към основната сграда е насочена срещу всички собственици на поземления имот, а не само срещу нея. Навежда съображения за неправилност на извода на съда, че оспорените заповеди са издадени от компетентен орган, тъй като посочва, че на кмета на район Аспарухово правомощия са делегирани със заповед, която е издадена обаче от заместник кмета на община варна, който от своя страна да делегира тези правомощия дори и при отсъствие на кмета, тъй като тези правомощия са придадени по закон на кмета на общината, а той не е делегирал правомощия на кмета на района. В тази връзка твърди нищожност на двете оспорени заповеди. Твърди и необоснованост на извода за материална законосъобразност на заповедите, като навежда съображения, че в противоречие с доказателствата съдът е приел, че двата строежа са извършени след 31.03.2001г., като навежда съображения, че неправилно не е кредитирал показанията, които установяват, че към зимата на 2001г. сградите са били завършени на груб строеж с поставен покрив, като е и стартирано процедура по узаконяване по § 184 ПР на ЗИД на ЗУТ. Навежда съображения за неправилност на преценката на съда за това, че строежите не са търпими по § 127 ПРЗ на ЗИД на ЗУТ, тъй като посочва, че макар и да са били изградени в обезлесена горска територия, съдът не е съобразил, че впоследствие има одобрен ПУП ПРЗ за територията, а именно от 2008г., както и наличието на косвени данни, че за територията е имало регулационни планове от 1988г. и от 2006г., както и приети специфични правила и нормативи за устройство и застрояване на територията на гр. Варна, по които имота попада в зона ОК курортни зони и комплекси. Посочва и че в оспореното решение не са ясни мотивите какво е отношението на издадена заповед за строителна забрана за местността поради свлачищни процеси, че не е отчетено дали строежите са извършени преди или след забраната, до кога е действала тази заповед, съответно не е отчетено извършен укрепителни работи по свлачищата с изграждането на подпорни стени. Навежда съображения и за неправилност на извода на съда за това, че не е налице нарушение на чл. 8 ал. 1 от ЕКЗПЧОС относно неприкосновеността на жилището. Напротив твърди нарушение на посочената разпоредба, както и на чл. 6 АПК. Иска оспореното съдебно решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което се отменят двете оспорени заповеди. Претендира разноски.

Ответникът Кметът на район Аспарухово на община Варна изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Ответника Й. Р. З., чрез процесуалния си представител адв. Евстатиева, изразява становище за основателност на касационната жалба и неправилност на оспореното съдебно решение. Претендира разноски.

Ответниците М. М. К., Ц. Н. М. и Н. К. К. не изразяват становище по касационната жалба

Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, адресат на оспореното решение и срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

За да постанови оспореното решение АС гр. Варна е приел, че двете оспорени пред него заповеди са издадени от компетентен орган в рамките на делегирани му със заповед правомощия, при спазване на изискванията за форма и без допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. Приел е и че двете заповеди са материално законосъобразни, тъй като и по двете са установени строежи, които са незаконни като извършени без строителни книжа. Изложил е и съображения и че строежите не са търпими по приложимата разпоредба на § 127 ал. 1 ПРЗ на ЗИД на ЗУТ, тъй като на първо място не се е установило, че са извършени в рамките на визирания в разпоредбата периода, а именно до 31.03.2001г., а на второ място е приел, че не съответстват на изискванията на посочената разпоредба, тъй като са изградени в земеделска територия без промяна на преназначението на имота. По тези съображения е отхвърлил жалбите срещу двете заповеди.

Решението е правилно.

Правилен е извода на съда, че двете оспорени заповеди са издадени от компетентен орган, като наведените възражения в касационната жалба за нищожност на заповедите са неоснователни. Според представената с административната преписка заповед 2556 от 11.08.2021г. /стр. 88 от първоинстанционното дело/ кметът на Община Варна е предоставил на основание § 1, ал. 3 ДР на ЗУТ своите функции по ЗУТ на кметовете на райони в гр. Варна, в частност по т. 6 - да издават мотивирани заповеди на основание чл. 225а ал. 1 ЗУТ за премахване на незаконни по смисъла на чл. 225, ал. 2 ЗУТ строежи или части от тях от четвърта до шеста категория. Безспорно е установено, че последната е подписана от заместник - кмета на Община Варна, който съгласно приложената заповед К 043 от 02.08.2021г. е замествал кмета на Община Варна на 11.08.2021г. /стр. 84 от първоинстанционното дело/, като е имал и е изпълнявал всички негови правомощия, включително е разполагал с правомощието да делегира част от тях на кметове на райони, което именно е извършено със заповед 2556 от 11.08.2021г. Неоснователно е и възражението на касатора, че следва да е налице доказана невъзможност на кмета да изпълнява функциите си на посочената дата, с оглед наличието на надлежно издадена заповед за делегиране на правомощия. По тези съображения оспорената в производството заповед за премахване на незаконния строеж се явява издадена от компетентен орган и представлява валиден административен акт /В този смисъл и решение 1403 от 07.02.2024 г. по адм. д. 9435/2023 г. на ВАС/.

Правилно съдът е приел, че оспорената заповед КС 225а 17 от 12.06.2023г. е постановена в съответствие със закона с посочването на Ц. Ш. като адресат на същата, както като собственик на сградата, така и като собственик на идеални части от поземления имот, в който е извършен незаконния строеж, като адресат на задължението за премахване на същия. Кръгът на адресатите на заповед за премахване на незаконен строеж може да е собственикът на терена, лице с ограничено вещно право на строеж, или извършителят на незаконния строеж, съгласно определението в § 3 от Наредба 13/2001г. за принудително изпълнение на заповеди за премахване на незаконни строежи или части от тях от органите на ДНСК. Т. е. това са лицата, на които може да се вмени в задължение изпълнението на заповедта. В настоящото производство жалбоподателката се легитимира като собственик на идеални части от терена, в който е изпълнена наредената за премахване сграда. Не е спорно, че същата не е извършител на строежа, като тя се е легитимирала като собственик на сградата по силата на договор за доброволна делба към момента на съставянето на констативния акт, но впоследствие при ясното съзнание на това, че е установен незаконен строеж е дарила само сградата на трето лице. Дарена е обаче само сградата, като Ш. продължава да е собственик на идеални части от терена. Правилно съдът е приел, че съгласно чл. 225, ал. 6 от ЗУТ и разпоредбата на § 3, ал. 1 от Допълнителните разпоредби на Наредба 13 от 23.07.2001г. за принудителното изпълнение на заповеди за премахване на незаконни строежи или части от тях от органите на Дирекцията за национален строителен контрол адресат на заповедта за премахване на незаконен строеж може да е всяко от посочените лица, като в конкретния случай оспорената заповед като насочена към съсобственик на терена е издадена в съответствие със закона. Посоченото се отнася и до определянето на адресатите на заповед КС 225А 18 от 12.06.2023г., като измежду тях също присъства жалбоподателката в качеството й съсобственик на терена, в който е изграден незаконния строеж постройка на допълващото застрояване.

Правилно съдът е приел, че оспореният административен акт е издаден при спазване на административно производствените правила и в съответствие с материалния закон. Между страните не е спорно, че наредените за премахване строежи с двете оспорени заповеди, а именно сграда с пристройка и постройка допълващо застрояване са изградени без одобрени строителни книжа инвестиционни проекти и разрешение за строеж, поради и което е налице правното основание, посочено в двете оспорени заповеди чл. 225 ал. 2 т. 2 ЗУТ. Спорния по делото въпрос е дали двата незаконни строежа са търпими по смисъла на законовите разпоредби, съответно дали подлежат в тази връзка на премахване или не. Предвид заявеното от жалбоподателката, че същите са изградени към февруари март 2001г., то с оглед на преценката за търпимост или не на строежите е приложима разпоредбата на § 127 ал. 1 ПРЗ на ЗИД на ЗУТ, според която Строежи, изградени до 31 март 2001 г., за които няма строителни книжа, но са били допустими по разпоредбите, които са действали по времето, когато са извършени, или по действащите разпоредби съгласно този закон, са търпими строежи и не подлежат на премахване или забрана за ползване. Те могат да бъдат предмет на прехвърлителна сделка след представяне на удостоверение от органите, които са овластени да одобряват съответните инвестиционни проекти, че строежите са търпими. Видно от цитираната разпоредба условията за приложението й са: строежът да е изграден до 31.03.2001г.; за строежа да няма строителни книжа; строежът да е допустим по разпоредбите, които са действали по времето, когато е извършен, или по действащите разпоредби съгласно този закон. В настоящия случай досежно първата предпоставка, а именно строежът да е изграден до 31.03.2001г. настоящият състав намира, че е правилен и съответен на събраните в хода на производството доказателства извода на съда, че не е налице тази предпоставка. Твърдението на жалбоподателката, че както сградата с пристройка, така и допълващото застрояване към зимата на 2001г. са били завършени на груб строеж с поставен покрив, като е и стартирано процедура по узаконяване по § 184 ПР на ЗИД на ЗУТ, не обосновават извод за спазване на изискванията на § 127 ал. 1, тъй като посочената разпоредба изисква строежът да е изграден към 31.03.2001г., а в случая дори посоченото твърдение от страна на жалбоподателката обосновава извод за изграждане на същия към зимата на 2001г. Следва да се посочи и че твърдението, че строежите са извършени през февруари март 2001г. се оборва от другите събрани в хода на производството доказателства, включително официални такива, а именно съставеният констативен акт за извършено незаконно строителство и издадено наказателно постановление в тази връзка при стартиране на процедурата по § 184 ПР на ЗИД на ЗУТ за узаконяване на сградите, от които официални документи се установява, че строежът на сградата с пристройката е започнал през м. април 2001г., т.е. извън срока посочен в § 127 ал. 1. В тази връзка е обосноват и съответен на съвкупно прецените събрани в хода на производството доказателства е извода на първоинсанционния съд, че не е налице първата предпоставка да се приеме, че строежите са търпими, а именно не да са започнати, а да са изградени до 31.03.2001г.

На следващо място дори да се приеме, че строежите са изградени до 31.03.2001г. /което не е така, предвид изложеното по - горе/, то е обоснован извода на съда, че не е налице и третата предпоставка за приемането им за търпими, а именно да били допустими по разпоредбите, които са действали по времето, когато са извършени, или по действащите разпоредби съгласно ЗУТ. В тази връзка настоящият състав споделя изводите на първоинстанционния съд, като следва да се посочи, че двата строежа не съответстват на правилата и нормите по устройство на територията, действали към момента на извършването им. Това е така, тъй като от доказателствата се установява, че към момента на извършването на строежите, поземленият имот, в който се намират е бил горска територия, а именно залесена с посочени изрично повече иглолистни видове. Не са представени доказателства предназначението на земята към момента на извършване на строежите да е било променено, а съгласно правилата на ППЗТСУ е недопустимо изграждането на сгради от рода на наредените за премахване без промяна на предназначението на земята и без съответно одобрено застроително решение. Тук следва да се посочи, че нормата на § 127 ал. 1 ЗУТ дава разширени критерии и не изисква незаконният строеж да е съответен на наличен ПУП, напротив разпоредбата изисква строежът да е съответен само на правилата и нормите по устройство на територията, действали към момента на извършването му, а настоящите и два строежа не съответстват на тези норми. Нареденият за премахване строеж сграда с пристройка не съответства и на сега действащите правила и норми по устройство на територията и в частност специалните такива, а именно по закона за устройство на черноморското крайбрежие /ЗУЧК/, тъй като видно от доказателствата по делото същият попада в зона А по чл. 10 от ЗУЧК, както и в противоречие с изискването за промяна на предназначението на имота, такова не е процедирано и не е налице отреждането му за жилищни нужди, а напротив от СТЕ се установява и че към 2017г. също представлява горска територия. Представеният ПУП ПРЗ от 2008г. също не е може да обоснова съответствие на строежа с правилата и нормите по устройство на територията, които както беше по посочено и по горе предполагат първо промяна на предназначението на имота.

Пристройката допълващо застрояване, наредена за премахване с втората оспорена в производството заповед, също не съответства на правилата и нормите по устройство на територията, действали към момента на извършването й, тъй като и по чл. 112 ал. 4 ППЗТСУ изисква, когато допълващото застрояване е ситуирано на границата със съседен имот, то да е предвидено или реално изпълнено свързано застрояване, а в случая наредената за премахване постройка на допълващото застрояване макар и долепена до жилищната сграда, не е предвидено да има свързано застрояване с такава в съседен имот, т.е. същата противоречи на изискванията по устройство на територията, действали към момента на извършването й от една страна, така и на сегадействащите разпоредби по ЗУТ, а именно чл. 42 ал. 1 ЗУТ.

Следва да се посочи и че имота, в който са извършени незаконните строежи попада на 100% в зона със строителна забрана, съгласно представена по делото заповед РД 02 14 300 от 21.04.1997г. на министъра на териториалното развитие и строителството, както и в екологична зона натура 2000, като не са ангажирани доказателства за отпадане на изискванията на строителната забрана /В този смисъл решение 12282 от 13.11.2024г. по адм.д. 7265/2024г. на ВАС; решение 3960 от 02.04.2024г. по адм.д. 1690/2924г. по описа на ВАС/.

Неоснователно е възражението в касационната жалба за допуснато нарушение на чл. 8 от ЕКЗПЧОС. Настоящият състав счита и, че наложеното отговаря на изискванията за съразмерност на предприетата мярка с оглед чл. 6 от АПК и чл. 8 от ЕКЗПЧОС, съобразявайки факта, че разрешителния режим за строежи е въведен с оглед именно опазване живота и здравето на гражданите и спазването на определени разпоредби и стандарти относно здравината, конструктивните изисквания, устойчивост, съответно безопасност за живущите на строежите. В случая още повече строежът е извършен в зона с наложена строителна забрана, поради сериозни свлачищни процеси. Мярката не е в противоречие с чл. 8 ал. 1 от ЕКЗПЧОС, който гарантира правото на жилище. Чл. 8, ал. 2 определя границите на допустима намеса на държавата в това право в изключение от общия принцип на ненамеса Ал. 2 на чл. 8 от Конвенцията допуска намесата на държавните власти в ползването на това право в случаите, предвидени в закона и необходими в едно демократично общество в интерес на националната и обществената сигурност или на икономическото благосъстояние на страната, за предотвратяване на безредици или престъпления, за защита на здравето и морала или на правата и свободите на другите. В настоящия случай намесата при упражняване на това право е осъществена при условията на чл. 8, ал. 2 от Конвенцията - засягането е предвидено в закона, тъй като е предвидено премахване на строежи, изградени без строителни книжа (какъвто е настоящия случай, тъй като няма ПУП, а строежът е изграден в горска територия, която е с особена по висока закрила), насочено е към постигане на легитимна цел и е пропорционално. Мярката е в съответствие и на целта по ал. 2 на чл. 8 от Конвенцията, а именно насочена е към охрана на здравето и живота на обитателите, предвид посоченото по - горе, че правилата и разрешителния режим за строежите е създаден с оглед осигуряването на здравина, стабилност, устойчивост на строежите, а районът, в който са изградени незаконните строежи, както беше посочено се намира в зона с наложена строителна забрана, тъй като се намира в мащабен свлачищен район. При извършване на незаконен строеж и при липса на проверена от специалисти проектна документация, особено в свлачищен район и при наложена забрана за строеж в район, изградените строежи могат да представляват заплаха за живота и за здравето на обитателите, поради и което е въведена законово мярката за премахването им. По изложените съображения в настоящия случай намесата е осъществена при условията на чл. 8, ал. 2 от Конвенцията - засягането е предвидено в закона, насочено е към постигане на легитимна цел и е пропорционално и не е допуснато нарушение на чл. 8, ал. 1 от Конвенцията или на чл. 6 от АПК на принципа за пропорционалност.

По изложените съображения оспореното решение като правилно следва да бъде оставено в сила.

С оглед на изхода на спора е неоснователно направените искания от касатора и от ответника Й. Р. З. за присъждане на разноски, тъй като решението не е благоприятно за тях, поради което исканията им не следва да бъдат уважени. Искането на ответника по касация кмета на район Аспарухово на община Варна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение като основателно съгласно чл. 143ал. 3 АПК следва да бъде уважено в размер на 100 лева съгласно чл. 37 от Закона за правната помощ във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение