Решение № 14017 от 15.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7304/2018 г.

Решение № 14017 от 15.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7304/2018 г., II о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на началника на РДНСК – Югоизточен район против решение № 781 от 23.04.2018 г., постановено по адм. д. № 2698/2017 г. по описа на Административен съд гр. Бургас. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост – отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 АПК и моли за отмяната му. Ответникът – "Аполония Резорт" ООД, чрез процесуалните си представители, оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на направените по делото разноски. Останалите ответници не изразяват становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд гр. Бургас отменя заповед № ДК-10-ЮИР-43/23.06.2017 г. на началника на РДНСК – Югоизточен район, с която са обявени за нищожни издаденото от главния архитект на община Созопол разрешение за строеж № 62/22.05.2012 г. на "Входна козирка към курортни сгради с апартаменти за сезонно ползване", находящ се в УПИ -8076, ведно с одобрените на 16.05.2012 г. инвестиционни проекти. За да постанови този резултат съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но същата е в нарушение на материалния закон, поради което прави извод за нейната незаконосъобразност. Обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон и е обосновано. Правилно съдът приема, че за да бъде нищожен, административният акт следва да е засегнат от особено тежък порок, който да е пречка актът да породи целеното от издателя действие. Съобразно посочения критерий, нищожни са актовете издадени от некомпетентен орган, тези постановени при липса на форма или при толкова съществено нарушаване на административнопроизводствените правила, довело практически до липса на волеизявление. Противоречието с материалния закон, може да обоснове нищожност, когато е налице пълна липса на предпоставките на приложимата правна норма, когато актът е издаден изцяло при липса на законово основание или когато акт с такова съдържание не може да бъде издаден въз основа на никакъв закон или от никой орган. В съответствие с изложеното и при правилно тълкуване и прилагане на закона Административен съд гр. Бургас приема, че оспорената заповед на началника на РДНСК – Югоизточен район е издадена от компетентен орган, в предвидената форма и в съответствие с административнопроизводствените правила, но в нарушение на материалния закон. По делото е установено, че разрешението за строеж и одобрените инвестиционни проекти са в съответствие с ОУП и ПУП. Правилно съдът приема, че липсата на ОВОС, респективно оценка за съвместимост не обосновава нищожност на строителните книжа. Съгласно чл. 144, ал. 1, т. 4 ЗУТ (ред. ДВ бр. 32/2012 г., в сила от 24.04.2012 г.) инвестиционните проекти, по които се издава разрешение за строеж, се съгласуват и одобряват след представяне на административните актове, които в зависимост от вида и големината на строежа се изискват като условие за разрешаване на строителството по Закона за опазване на околната среда или специален закон. Нарушаване на изискването на тази норма е основание одобрените и съгласувани строителни книжа да бъдат отменени като незаконосъобразни, но не и като нищожни. От събраните по делото доказателства по несъмнен начин е установено, че процесния строеж не попада в приложение № 1 и 2 на ЗООС и не подлежи на процедури по ОВОС и оценка за съвместимост. Установено е и че в имота няма пясъчни дюни, в който смисъл са писмо от 24.02.2017 г. на РИОСВ Бургас, писмо от 31.05.2017 г. на МОСВ, удостоверение от 31.01.2017 г. на СГКК- Бургас. В този смисъл е и заключението на вещото лице по допуснатата по делото съдебно-техническа експертиза, неоспорена от страните. Освен това към процесния строеж не могат да бъдат приложени нормите на чл. 2, ал. 2 от Наредбата за условията и реда за извършване на оценка за съвместимостта на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защитените зони, тъй като същите са в сила от 30.11.2012 г. т. е. след издаване на разрешението за строеж и одобряване на проектите. В случая е неприложима нормата на чл. 31, ал. 5 ЗБР, като неправилно административният орган се позовава на общата норма на чл. 31, ал. 1 ЗБР, както и на чл. 93, ал. 1, т. 1 ЗООС, тъй като инвестиционното предложение, както бе посочено по-горе не попада в Приложение 1 и 2 ЗООС и спрямо него не могат да бъдат приложени нормите на чл. 2, ал. 2 от цитираната наредба. С оглед на изложеното Върховният административен съд намира, че обжалваното решение е правилно и не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото, направеното своевременно искане, приложените доказателства за заплащане на адвокатското възнаграждение и направено възражение за неговата прекомерност следва да се осъди РДНС – Югозападен да заплати на "Аполония Резорт" ООД сумата 1000 лв., представляваща заплатено и редуцирано адвокатско възнаграждение, предвид действителна фактическа и правна сложност на делото. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,