Решение № 13296 от 8.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 12411/2014 г.

Решение № 13296 от 8.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 12411/2014 г., VIII о., докладчик съдията Василка Шаламанова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /ОДОП/ - Велико Търново срещу Решение № 472 от 1.08.2014 г., постановено по адм. дело № 39 по описа административен съд Велико Търново за 2013 г., с което е отменен Ревизионен акт № 051201000/14.09.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. В. Търново, потвърден след обжалване по административен ред с Решение № 632/10.12.2012 г. на директора на Дирекция "ОУИ" - гр. В. Търново към ЦУ на НАП /понастоящем директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика", град Велико Търново при ЦУ на НАП/. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на съдебното решение поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон - касационно основание съгласно чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира се отмяна на съдебното решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което ревизионния акт да бъде потвърден. Претендира се и присъждане на възнаграждение за юрисконсулт. Ответникът - "Видин ойл" ЕООД, със седалище в гр. Видин, чрез процесуален представител адв. Господинова, в писмен отговор оспорва жалбата и моли съдът да постанови решение, с което остави в сила оспореното решение. Претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, като взе предвид установените по делото факти и извърши преценка на обжалвания съдебен акт, приема следното: Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна по делото, против подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е допустима, а разгледана по същество - тя е неоснователна. Предмет на спора пред Административен съд-Велико Търново е бил Ревизионен акт № 051201000/14.09.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Велико Търново, потвърден след обжалване по административен ред с Решение № 632/10.12.2012 г. на директора на Дирекция "ОУИ" - гр. Велико Търново към ЦУ на НАП /понастоящем директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика", град Велико Търново при ЦУ на НАП/, с който за данъчни периоди м. 10 и 12.2011 г. е отказано право на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 18 534,40 лв. по четири фактури, издадени от "Георгиев А. М. 2011" ЕООД, и по една фактура на "Велинови" ЕООД, всичките с предмет на доставката - маслодаен слънчоглед. За да отмени изцяло издадения ревизионен акт, съдът е приел, че е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но в нарушение на материалния закон. Съдът е направил извод, че са изпълнени условията за признаване на правото на приспадане на данъчен кредит, тъй като реалността на доставките е доказана. Обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Съдът при постановяване на решението си, се е съобразил с обстоятелството, че за да възникне право на приспадане на данъчен кредит следва да е осъществена реална доставка, която изпълнява критериите на чл. 6 и чл. 9 ЗДДС. По делото е установено, че са спазени формалните изисквания на ЗДДС и че данъкът при доставчика е начислен в резултат на възникнало данъчно събитие по чл. 25 ЗДДС. Съдът е счел, че по отношение на доставките на стоки е доказано, че същите са предадени между ревизираното лице и прекия доставчик. Oсновният предмет на дейност на "Видин ойл" ЕООД към спорния период е изкупуване, преработка и продажба на слънчогледово семе, като за преработката се използват услугите на трети лица. В подкрепа на това твърдение в преписката се откриват Договор № 22/10/11 от 22.10.2011 г. и анекс към него между "Видин ойл" ЕООД - изпълнител, и "Лъч офис" ООД - купувач, за произвеждане на 500 тона нерафинирано слънчогледово олио и 750 тона слънчогледово кюспе, като купувачът се задължава да заплати договореното авансово. По договор за изработка от 3.11.2011 г. жалбоподателят е поръчал на "Видол 05" ООД обработката на маслодаен слънчоглед за получаване на нерафинирано олио, за което се откриват приемо-предавателни протоколи. За ползването на складова база е представен договор за наем от 20.10.2011 г. между "Видол 05" ООД и "Видин ойл" ЕООД - наемател. По повод фактурираните към "Видин ойл" ЕООД доставки на маслодаен слънчоглед, в хода на ревизията са събрани фактури, товарителници, приемо-предавателни протоколи, декларации за произход и добра земеделска практика, банкови извлечения, счетоводни документи, договори, писмени обяснения и данни за последващи доставки. От заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че процесните фактури са отчетени в счетоводството на жалбоподателя съобразно изискванията на Закона за счетоводството и при спазване на изискванията за документиране на доставките, като получените доставки са намерили отражение по дебита на сметка 302/1 Материали, аналитична партида "слънчоглед", с което стоката е заприходена като основен материал в предприятието с данни за количество и стойност. Правилно е приел първоинстанционният съд, че именно "Георгиев А. М. 2011" ЕООД е издател на фактурите. Това обстоятелство е потвърдено от проверка в информационната база данни на НАП и от представените по делото от ТД на НАП София справки-декларации по ЗДДС и дневници за продажби за м. 09, м. 10, м. 11 и м. 12.2011 г., видно от които спорните фактури са намерили отражение в тези данъчни регистри, подавани в съответната ТД на НАП по електронен път с електронен подпис, което от своя страна предполага не само изпълнението на задължението за деклариране, а и издаването им. Доводите на Вълчев, изложени пред вещото лице, че е подал жалба до Софийска районна прокуратура за издадени фактури с невярно съдържание, освен че остават недоказани, доколкото липсват доказателства за образувана преписка и водено разследване, а и са неотносими поради липса на данни за установено престъпление. В тази връзка следва да се отбележи, че съдът правилно не е кредитирал експертизата в частта относно констатациите за липсата на осчетоводяване и деклариране на фактурите от "Георгиев - А. М. 2011" ЕООД, тъй като същите са изградени на база частично и избирателно представени от пълномощника документи, които очевидно се различават от подадените в ТД на НАП. Правилно е прието, че получаването на слънчогледа се установява от съпътстващите доставките документи, включващи наличните по делото приемо-предавателни протоколи, съставени по повод преките доставки на слънчоглед между "Георгиев - А. М. 2011" ЕООД и "Велинови" ООД, от една страна, и "Видин ойл" ЕООД - от друга. Информацията в последните кореспондира с тази, отразена в самите фактури и в приложените декларации за произход и добра земеделска практика. По отношение на доставките от "Георгиев - А. М. 2011" ЕООД в преписката се откриват допълнително товарителници и кантарни бележки, както и една стокова разписка, а по отношение на тази от "Велинови" ЕООД - стокова разписка, които напълно съответстват на данните от съвкупния преглед на доказателствата относно фактическото движение на стоковите потоци от доставчика до жалбоподателя. В потвърждение на факта за транспортирането, като израз на придвижването на стоката и получаването й от жалбоподателя, по негово искане /доколкото в хода на ревизията не е извършена насрещна проверка на превозвача "Виолина" ООД/ в хода на съдебното производство са събрани доказателства от посоченото дружество, като трето неучастващо в процеса лице - фактура за извършен транспорт на слънчоглед и товарителници, идентични с тези, представени от жалбоподателя. Индиция за осъществяването на спорните доставки са и фактите, установени от заключението на съдебно-счетоводната експертиза, както и от съдържащите в делото писмени доказателства /банкови извлечения и счетоводни регистри/, за извършени плащания от дружеството-жалбоподател и последващото използване на стоките за независимата му икономическа дейност. Косвено доказателство е и декларираният от търговците произход на слънчогледа, а подчертаните в потвърдителното решение пропуски по повод Закона за съхранение и търговия със зърно, вкл. и във връзка с декларациите, наличието/липсата на складова база и прочие, нямат отношение към данъчното облагане и не следва да бъдат възприемани като предпоставка за правото на приспадане на данъчен кредит. Вещото лице е формирало извод, че всички доставки при "Видин ойл" ЕООД са осчетоводени въз основа на получените фактури - като първичен документ, и банковите извлечения, със следната счетоводна операция дебит сметка 401 "Доставчици", партида "Георгиев A. M. 2011" ЕООД, съответно партида "Велинови" ООД, със сумата по фактурата, срещу кредит сметка 503/1 "Разплащателна сметка в лева" при Райфайзен Банк със сумата по фактурата. При това положение, правилно е прието, че от фактическа страна се установява, че ревизираното лице разполага с надлежно издадени фактури за закупения слънчоглед, за които са налице безспорни доказателства за извършено плащане. Фактурите са осчетоводени, като маслодайният слънчоглед е заприходен при жалбоподателя, и е вложен за целите на икономическата дейност на предприятието му за преработка в нерафинирано олио, което от своя страна е продадено. Фактическото получаване на стоката - маслодаен слънчоглед, е обективирано чрез представянето на преки доказателства за това - приемо-предавателни протоколи, информацията, от които се потвърждава и в декларации за произход, товарителници, кантарни бележки и стокови разписки. С оглед изложеното дотук и на база съвкупната преценка на изброените писмени доказателства, спорните фактури, приобщените към делото счетоводни регистри, и заключението на съдебната експертиза, съдът правилно е приел за доказан основният спорен въпрос - предаването на процесното количество слънчоглед между преките доставчици и ревизираното лице, респективно наличието на реално осъществени доставки. Съдът се е позовал и на практика на СЕС, и по специално на Решение от 21.06.2012 г. по съединени дела С-80/11 и С-142/11, с което е дадено задължително тълкуване на чл. 167, чл. 168, буква "а", чл. 178, б. "а", чл. 220, т. 1 и чл. 226 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г. относно общата система на ДДС, съгласно която, посочените разпоредби не допускат национална практика, съгласно която данъчният орган отказва да признае на данъчнозадълженото лице право да приспадне от ДДС, на който е лице платец, дължимия или платен данък за предоставените му услуги, поради това, че издателят на фактурата за тези услуги или някой от неговите доставчици са извършили нарушения, без да доказва въз основа на обективни данни, че въпросното данъчно задължено лице е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която обосновава правото си на приспадане, е част от данъчна измама, извършена от посочения издател на фактурата или от друг стопански субект нагоре по веригата на доставки и съгласно която посочените разпоредби не допускат национална практика, при която данъчният орган отказва да признае право на приспадане, поради това, че данъчнозадълженото лице не се е уверило, че издателят на фактурата за стоките, във връзка с които се иска упражняване на това право, има качеството на данъчнозадължено лице, разполагал е със стоките, предмет на доставката, бил е в състояние да ги достави и е изпълнил задълженията си за деклариране и за внасяне на данъка върху добавената стойност, или поради това, че въпросното данъчнозадължено лице не притежава други документи, освен фактурата, от които да е видно съществуването на посочените обстоятелства, макар да са изпълнени предвидените в Директива 2006/112 процесуални и материалноправни условия за упражняването на правото на приспадане и данъчнозадълженото лице не разполага с данни за евентуални нарушения или измама от страна на въпросния издател. Въз основа на цитираната практика, съдът е направил извод, че право на приспадане може да бъде отказано само ако се установи, въз основа на обективни данни, че съответното данъчнозадълженото лице е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която обосновава правото си на приспадане, е част от данъчна измама, извършена от доставчика или от друг стопански субект нагоре по веригата на доставки, а когато са направили всичко необходимо, за да се уверят, че сделките им не са част от измама, включително с ДДС, стопанските субекти трябвало да могат да разчитат на законосъобразността на тези сделки без риск да загубят правото си на приспадане на платения ДДС. Освен това, съдът се е позовал и на решението на дело С-285/2011 /т. 37 и т. 38/ отказът да се признае право на приспадане се обосновава, ако въз основа на обективни данни се установи, че се прави позоваване на това право с измамна цел или с цел злоупотреба. Това е така, когато самото данъчнозадължено лице извършва данъчна измама. Действително, в такъв случай не са изпълнени обективните критерии, на които се основават понятията за доставка на стоки или услуги, извършена от данъчнозадължено лице в това качество, и за икономическа дейност. В настоящият случай липсват обективни данни по делото за позоваване на правото на данъчен кредит от ревизираното лице с измамна цел. По изложените съображения касационният съд намира, че обжалваното решение в своята цялост е валиден, законосъобразен и обоснован съдебен акт. Не са налице касационните оплаквания, наведени от касатора. Не се установяват пороци на решението при прилагане на материалния закон. Обжалваното решение на АС Велико Търново е правилно и като такова следва да се остави в сила. Разноски: С оглед изхода на спора на ответника по касация следва да се присъдят разноски за касационната инстанция в размер на 800 лв. съгласно представен договор за правна защита и съдействие. Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение