Решение № 348 от 28.09.2009 г. на ВКС по н. д. № 351/2009 г.

Решение № 348 от 28.09.2009 г. на ВКС по н. д. № 351/2009 г., I н. о., НК, докладчик съдията Ружена Керанова На основание чл. 420, ал. 2 от НПК и в срока по чл. 421, ал. 3 от НПК осъденият К. Х. П. е направил искане за отмяна по реда за възобновяване на наказателните дела на влязлото в сила решение № 33 от 18.03.2009 г., постановено по внохд № 131/09 г. от Окръжен съд - гр. С., с което е потвърдена първоинстанционната присъда № 1/08.01.2009 г. по нохд № 816/08 г. на Районния съд - гр. Г.

Искането за възобновяване се позовава на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК.

Осъденият и неговия процесуален представител, не се явяват, редовно призовани.

Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на искането.

Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка по изложените в искането оплаквания, установи следното:

I. По силата на проверяваните съдебни актове подсъдимият К. Х. П. е бил признат за виновен и осъден, както следва:

• на 12.08.2008 г. управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 на хиляда, а именно 1, 69 на хиляда, установено по надлежен ред, поради което и на основание чл. 343б, ал. 1 във вр. с чл. 54 от НК му е наложено наказание шест месеца лишаване от свобода.;

• на 12.08.2008 г. управлявал МПС без свидетелство за правоуправление в едногодишен срок от наказването му по административен ред за управление на МПС без съответно свидетелство за управление, поради което и на основание чл. 343в, ал. 2 във вр. с чл. 54 от НК му е наложено наказание осем месеца лишаване от свобода;

• на основание чл. 23 от НК е определено едно общо наказание, а именно осем месеца лишаване от свобода;

• на основание чл. 68 от НК е приведено в изпълнение предходно условно наказание, постановено по нохд № 23/2008 г. по описа на Районния съд - гр. Г.

II. Основните доводи, представени в подкрепа на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК, се свързват с незаконосъобразният отказ на първата инстанция, утвърден и от въззивната такава, да разгледа делото в условията на процедурата по глава 27 от НПК, хипотезата на чл. 371, т. 2 от НПК.

Възраженията са основателни.

Преди да започне първоинстанционното следствие по общия ред защитата на подсъдимия е направила искане съдът да приложи процедурата по чл. 372, ал. 4 от НПК. Първоинстанционният съд е взел становището на прокурора (който е предоставил решението на съда - виж с.з. 08.01.2009 г.), и без да изслуша изобщо подсъдимия П с нарочно съдебно определение е отказал да проведе съкратено съдебно следствие при съображения: "..че не са налице предпоставките за даване ход на делото по реда на глава двадесет и седма, предвид факта, че всички свидетели се явяват в днешното съдебно заседание..".

Цитатът е достатъчен, за да се илюстрира незаконосъобразността на процесуалните действия, извършени от съда. Съобразно действащата разпоредба на чл. 370, ал. 2 от НПК, съдът не може да отхвърли искане на подсъдимия за предварително изслушване, съответно - за допускане на провеждането на съкратеното съдебно при наличието на условията по Глава двадесет и седма от НПК. Само липсата на визираните в чл. 371, т. 2 и чл. 372, ал. 4 от НПК предпоставки (признание на фактите по обвинителния акт, съгласие да не се събират доказателства за тези факти и обоснованост на самопризнанието от приобщените в досъдебното производство доказателства) е основание за отказ по чл. 370, ал. 1 във вр. 371, т. 2 от НПК. Всякакви други съображения, включително и посочените от първата инстанция (явяването на свидетелите в съдебното заседание), стоят извън предвидените норми на Глава двадесет и седма от НПК.

По конкретното дело, са били налице всички предпоставки за провеждане на предвидената в закона диференцирана процедура. Доказателствата от досъдебното производство са били еднозначни и безпротиворечиви, поради което и напълно са удовлетворявали изискването на чл. 372, ал. 4 от НПК.

Неоснователния отказ на районния съд да уважи искането на за прилагане на предвидената в закона диференцирана процедура по съображения, извън посоченото в нормата на чл. 372, ал. 4 от НПК, е лишило подсъдимия от материално - правната изгода да бъде санкциониран по правилата на чл. 373, ал. 2 от НПК във вр. с чл. 55 от НК.

Въззивният съд, вместо да коригира допуснатото нарушение с упражняване на правомощията по чл. 337, ал. 1, т. 1 и т. 3 от НПК и прилагане на чл. 55 от НК (виж ТР № 1/2009 г. по н.д. № 1/08 г.), се е опитал да обоснове правилността на отказа, направен от първата инстанция, при съображения, които изобщо не държат сметка за естеството на последния (виж мотиви л. 16 и 17 от внохд № 131/09 г.).

Така, въззивният съд също е допуснал процесуално нарушение. Отстраняването на последното не налага връщане на делото за ново разглеждане, тъй като това може да стане чрез приложението на чл. 55 от НК, което несъмнено е в полза на осъдения, поради което и касационната инстанция може да направи с оглед правомощията си по чл. 425, ал. 1, т. 3 от НПК.

Ето защо въззивното решение следва да бъде изменено в посочения смисъл. С оглед данните за личността на подсъдимия, обществената опасност на престъпленията, съдът намира за справедливо и отговарящо на целите на чл. 36 от НК да определи следните наказания:

• за престъплението по чл. 343б, ал. 1 от НК на основание чл. 55, ал. 1, т. 2, б. "б" от НК: пробация, която да бъде изпълнена чрез пробационните мерки: 1. "задължителна регистрация по настоящ адрес" за срок от две години; 2. "задължителни периодични срещи с пробационен служител" за срок от две години. 3. 200 часа безвъзмезден труд в полза на обществото, които да бъдат положени в срок от една година.

• за престъплението по чл. 343в, ал. 2 от НК на основание чл. 55, ал. 1, т. 2, б. "б" от НК: пробация, която да бъде изпълнена чрез пробационните мерки: 1. "задължителна регистрация по настоящ адрес" за срок от две години; 2. "задължителни периодични срещи с пробационен служител" за срок от две години; 3. 200 часа безвъзмезден труд в полза на обществото, които да бъдат положени в срок от една година.

На основание чл. 23, ал. 1 от НК на подсъдимия следва да бъде определено за изтърпяване едно общо наказание измежду така определените, а именно: пробация, която да бъде изпълнена чрез пробационните мерки - "задължителна регистрация по настоящ адрес" за срок от две години; "задължителни периодични срещи с пробационен служител" за срок от две години; 200 часа безвъзмезден труд в полза на обществото, които да бъдат положени в срок от една година.

Въззивното решение следва да бъде отменено в частта по приложението на чл. 68, ал. 1 от НК, тъй като с налагането на наказанието "пробация", отпада една от предпоставките за изтърпяване на отложеното предходно условно наказание.

В предвид на горните съображения и на основание чл. 425 във вр. с чл. 354, ал. 1, т. 3 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение,