Решение № 15392 от 15.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6811/2009 г.

Решение № 15392 от 15.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6811/2009 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Мая Методиева Денкова, Цветанка Димитрова Илчева, Юлияна Андроникова Витанова и Соня Владимирова Борисова против решение от 29.08.2008 г. на Софийски градски съд, АК, III"Б" състав, постановено по адм. дело № 658/2003 г., с което е отхвърлена жалбата им срещу заповед № 490/12.08.1999 г. на главния държавен инспектор на ДНСК. В жалбата се излагат доводи за неправилност на решението поради противоречие на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Иска се отмяна на решението и на обжалваната заповед. Ответниците Марин Тодоров Чоевски, Мая Кръстева, Асен Иванов Янев, Веселка Янева, Дантон Папурков, Нели Василева и Иван Василев Райчев, чрез процесуалните им представители оспорват жалбата. Останалите ответници не вземат становище. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на второ отделение, намира касационната жалба за допустима-подадена срещу подлежащо на обжалване съдебно решение, от страни по делото, за които то е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество за неоснователна. За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд приема, че обжалваната заповед е незаконосъобразна към момента на постановяването й, но жалбата следва да бъде отхвърлена, тъй като след постановяването й са настъпили факти, въз основа на които се обезмисля нейната отмяна. Решението е неправилно поради нарушение на материалния закон. Предмет на съдебната проверка е законосъобразността на оспорения административен акт. Съответствието му с материалния закон се преценява към момента на издаването му. В случая се обжалва заповед № 490/12.08.1999 г. на гл. инспектор ДНСК, с която се отменя изцяло предходна заповед № Ж-128/10.07.1998 г. на зам. ръководител ДИТСК. С последната е: 1. отменена заповед № РД-09-107/3.06.1997 г. на кмета на район"Слатина" за попълване на кадастралната основа на кв. 13, по рег. план на м. Гео милев с границите на имот пл. № 10; 2. Спряно е действието на одобрените на 3.11.1997 г. архитектурни проекти, разрешение за строеж № 17 от 3.11.1997 г., протокол за строителна линия и ниво на район "Слатина", като незаконосъобразно одобрени от гл. архитект на района, в противоречие с правомощията му и в нарушение на изискванията на Наредба № 7 на ММЗ и 3. спряно е изпълнението на строеж "Подземни гаражи и паркинги", като незаконосъобразно разрешен. Мотивите за отмяната са, че причините предизвикали нейното издаване са отстранени. Не е посочено правно основание за издаване на заповедта. Отменената заповед № Ж-128/10.07.1998 г. е стабилен административен акт и гл. инспектор на ДНСК няма правомощия да я отменя, предвид породените от нея права за заинтересованите страни - чл. 32, ал. 2 ЗАП (отм.). В този смисъл отменителната заповед, която е предмет на съдебния контрол, се явява незаконосъобразна. Без правно значение за този извод са настъпилите след подаване на жалбата факти-реално построяване на гаражите, издаване на разрешение за ползването им и снабдяване на собствениците с нотариални актове с прекратяване на ЖСК. Те не се отразяват на основанията за издаване на заповедта. Неприложима в случая е и нормата на чл. 154а, ал. 2 ЗТСУ (отм.), съгласно която не може да се отменят одобрени проекти и разрешения за строеж за реализирани строежи, за които е издадено разрешение за ползване, независимо от допуснатите нарушения и настъпилите обстоятелства след това. Обжалваната заповед не се отнася за отмяна на строителни книжа. За правилното решаване на делото имат значение само обстоятелствата, че отмененият акт е влязъл в сила стабилен административен акт и от него са породени права на заинтересованите страни- инициаторите на административното производство. В този случай въпросът не може да бъде преразгледан от административния орган, а издадената за това заповед подлежи на отмяна. Решението на първоинстанционния съд, с което е постановил противното, е неправилно и следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго за отмяна на обжалваната заповед. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,