Решение № 6142 от 2.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8628/2011 г.

ВАСIV отделение02.05.2012 г.докладчик Кремена Хараланова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 72/28.05.2011 г., по адм. дело № 295/2010 г. на Административен съд - Ловеч, V състав. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 6142 от 2.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8628/2011 г., IV о., докладчик съдията Кремена Хараланова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационната жалба, подадена от Мирчо Стайков Бандров от гр. Ловеч, срещу решение № 72/28.05.2011 г., по адм. дело № 295/2010 г. на Административен съд - Ловеч, V състав, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № 521/27.10.2010 г. на областния управител на област с административен център Ловеч, с която на основание § 4к, ал. 6 ПЗР ЗСПЗЗ е одобрен плана на новообразуваните имоти на местността "Синан тепе - юг" в землището на гр. Ловеч в частта относно новообразуван имот № 529, отреден за наследниците на Илия Григоров Цончев, без за касатора да е обособен имот, по отношение на който му е признато право на изкупуване при условията на § 4б, ал. 1 вр. § 4з, ал. 1 и ал. 2 ПЗР ЗСПЗЗ, съгласно заповед № 372/16.03.2009 г. Касаторът навежда доводи за неправилност на съдебния акт като необоснован и постановен в нарушение на приложимия материален закон - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което моли настоящия състав да го отмени и да постанови друго решение по съществото на спора, с което да уважи жалбата, по която е образувано първоинстанционното производство. Ответникът - областен управител на област с административен център Ловеч, в писмен отговор и чрез процесуалния си представител юрисконсулт Ана Николова в открито съдебно заседание моли съда да отхвърли касационната жалба, като неоснователна по изложени съображения за правилността на първоинстанционното решение. Заинтересованата страна Мариан Илиев Цончев, гр. Ловеч, редовно призован, не изразява становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение намира касационната жалба за допустима, като подадена от легитимирано лице в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество - за основателна, по следните съображения: Първоинстанционното производство е образувано по жалбата на Мирчо Стайков Бандров, срещу заповед № 521/27.10.2010 г. на областния управител на област с административен център Ловеч, с която на основание § 4к, ал. 6 ПЗР ЗСПЗЗ е одобрен плана на новообразуваните имоти на местността "Синан тепе - юг" в землището на гр. Ловеч. Жалбоподателят претендира отмяната й в частта, в която новообразуван имот № 529 е отреден за наследниците на Илия Григоров Цончев, наместо да бъде записан като собственост на касатора, в качеството му на ползвател на същия имот, с признато право да придобие същия имот при условията на § 4б, ал. 1 ПЗР ЗСПЗЗ, съгласно заповед № 372/16.03.2009 г. на кмета на община Ловеч /влязла в сила в хода на първоинстанционното съдебно производство/. За да отхвърли жалбата, административният съд по същество е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, без при това да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, нито такива на приложимия материален закон. Така по мотиви, че горепосочената заповед № 372/2009 г. на кмета на община Ловеч не е била влязла в сила към момента на издаване на оспорения административен акт на областния управител, както и че относно имот № 529 по ПНИ отреден за лице, легитимиращо се като негов собственик по нотариален акт № 113/1967 г.,. е налице спор за материално право, който не може да бъде разрешен в хода на административния процес, е направен извод за неоснователността на предявеното оспорване. Постановеното решение е правилно. Между страните по делото не е имало спор и от данните по делото се установява, че на жалбоподателя в качеството на ползвател, съгласно заповед № 372/16.03.2009 г. на кмета на община Ловеч, е признато правото да изкупи при условията на § 4б, ал. 1 вр. § 4з, ал. 1 и ал. 2 ПЗР ЗСПЗЗ, имот пл. № 529 по КП на м. "Синан тепе" в землището на гр. Ловеч /без отразена в заповедта площ/, при съседи: имоти № № 530, 522, 526, 527, 528 и път. Същевременно по ПНИ, новообразуван имот № 529 е записан като собствен на Илия Григоров Цончев - единият от съсобствениците, изкупили съгласно нотариален акт № 13, том II, дело № 454/1967 г. на нотариус при РС - Ловеч, имот с обща площ 2 дка в м. "Сусан тепе" в землището на гр. Ловеч. Обосновано с оглед приобщеното по делото заключение на СТЕ, съдът е приел, че новообразуван имот № 529 по ПНИ с площ от 1 дка, е идентичен с половината от имота, описан в горепосочения нотариален акт и граничи с имот № 530, отразен в регистъра към ПНИ като собственост на другия купувач по нотариалния акт Енчо Петров Козаров. Видно от становищата на страните по делото, наследникът по закон на Илия Цончев - Мариян Илиев Цончев, оспорва наведените от жалбоподателя по делото твърдения, че преди да му бъде предоставен за ползване с решение № 48/29.05.1986 г. на ОбНС - Ловеч, имотът му е бил продаден от бащата на заинтересованото лице. Следователно, правилен е направеният от съда извод за наличието на спор за материално право, който не може да бъде разрешен в административното съдопроизводство, а оттам и че не би могло да се приеме, че оспореният акт е незаконосъобразен в частта в която процесният новообразуван имот № 529 е отразен в регистъра по ПНИ като собствен на лице, легитимиращо се като негов купувач по нотариален акт за покупко-продажба от 1967 г. Наред с горното, правилно е и направеното от административния съд отбелязване, че при конкуренция на правата на ползвател с признато право на изкупуване на имота и собственик на имот, попадащ в територия по § 4 ПЗР ЗСПЗЗ, придобит по силата на осъществена по нотариален ред покупко-продажба, спорът може и следва да бъде разрешен по общия исков ред и едва след това да се претендира изменение на ПНИ при условията на § 4к, ал. 8, т. 1 ПЗР ЗСПЗЗ. Като е постановил решение в посочения смисъл съдът е постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила. Предвид изхода от спора и тъй като от ответника и заинтересованата страна не са направени искания за присъждане на разноски, съдът не присъжда такива с настоящото решение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение

Цитирани разпоредби

1
  • чл. 4