Решение № 8714 от 30.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4799/2009 г.

Решение № 8714 от 30.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4799/2009 г., II о., докладчик съдията Красимир Кънчев Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Петър Христов Попов, подадена чрез пълномощника му адв. Трифон Желязков, срещу решение № 19 от 19.02.2009 г. по адм. дело № 350/2008 г. на Административен съд Стара Загора, с което е отхвърлена жалбата му срещу Заповед № ДК-02-СЗ-3/11.03.2008 г. на началника на РДНСК - Стара Загора. Развиват се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Претендира се отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Ответникът по касационната жалба началника на РДНСК - Стара Загора, чрез процесуалния си представител, намира касационната жалба за неоснователна. Останалите ответниците по касационната жалба не вземат становище по същата. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежни страни, а по същество - неоснователна. С обжалваното решение Административен съд Стара Загора е отхвърлил жалбата на настоящия касатор срещу Заповед № ДК-02-СЗ-3/11.03.2008 г. на началника на РДНСК - Стара Загора, с която на основание чл. 225, ал. 1 и ал. 2, т. 2 във връзка с чл. 222, ал. 1, т. 10 ЗУТ е наредено да бъде премахнат незаконен строеж, съставляващ "преустройство на част от входно антре в баня и изградено канализационно отклонение", находящ се в УПИ V-2478, кв. 61 по плана на гр. Стара Загора, изпълнен без одобрен проект и без разрешение за строеж. Прието е, че е налице доказан незаконен строеж, извършен без одобрен проект и разрешение за строеж. Не са били налице предпоставките по § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ за търпимост, нито тези по § 184 от ПЗР на ЗУТ за узаконяването му. Освен това в хода на административното производство не са били допуснати съществени процесуални нарушения. Така постановеното решение е правилно, законосъобразно и обосновано. От доказателствата по делото се установява, че в жилищна сграда, етажна собственост, находяща се в УПИ V-2478, кв. 61 по плана на гр. Стара Загора, жалбоподателят е преградил част от общите части (коридор), като там изградил баня, чиито отпадни води е заустил в новоизградено канализационно отклонение. Извършеното представлява "строеж" съгласно § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ. Този строеж е "незаконен" по смисъла на чл. 225 ал. 2 т. 2 от ЗУТ, тъй като е извършен без съгласувани инвестиционни проекти и без строително разрешение. Явно неоснователни са оплакванията на жалбоподателя, че за този строеж не било необходимо одобряване на инвестиционен проект на основание чл. 147, ал. 1, т. 2 ЗУТ . Тази разпоредба се отнася за инсталации, съоръжения и уредби, каквато изградената баня явно не е. Неоснователно е и оплакването му, че за изградения строеж не било необходимо разрешение за строеж на основание чл. 151, ал. 1, т. 3, б. "а" ЗУТ. Условията, посочени в б. "а", "б" и "в" на чл. 151, ал. 1, т. 3 ЗУТ са кумулативни - не е достатъчно само при вътрешното преустройство да не се променя конструкцията на сградата, но и да не се премахват, преместват зидове или да се правят отвори в тях, водещи до засягане конструкцията на сградата, а също и да не се променя предназначението и натоварванията на помещенията. В случая с извършения строеж е променено предназначението и натоварванията на помещенията, поради което не са налице предпоставките на чл. 151, ал. 1, т. 3 ЗУТ и затова е необходимо разрешение за строеж. Освен това липсва съгласието на останалите съсобственици на имота на основание чл. 148, ал. 5 вр. чл. 183 ЗУТ. Неоснователни са оплакванията за допуснато процесуално нарушение, като не е била назначена експертиза. Такава не е искана от жалбоподателя, като не може да се сподели, че не е искана поради липса на правни знания, тъй като жалбоподателят е бил представляван от адвокат. Правилно първоинстанционният съд е приел, че не са необходими специални знания, като вида на извършения строеж се установява от писмените доказателства по делото. Неоснователно е касационното оплакване и за допуснато от административният орган съществено процесуално нарушение във връзка със съобщаването по реда на § 4 от ДР на ЗУТ на констативния акт. Констативният акт е подготвителен документ за установяване на обстоятелства, имащи значение за издаване на индивидуалния административен акт, който подлежи на обжалване пред съда. Със съобщаването на процесната заповед за жалбоподателя са възникнали процесуални права за защита срещу тази заповед, в т. ч. и срещу констативният акт, въз основа на който тя е издадена. В жалбата си адресата може да изложи и онези съображения, да наведе факти и обстоятелства и да представи доказателства, които би направил и при съобщаване на предхождащия я констативен акт. Тъй като неспазването на изискванията по § 4 ал. 1 от ДР на ЗУТ не са го лишили от правото на защита, процедурното нарушение не е съществено и не води до основание за отмяна на индивидуалният административен акт като незаконосъобразен. С оглед на гореизложеното след като изградения строеж не е търпим, при липса на възможност за узаконяване по ЗУТ и след като е доказано, че е налице незаконен строеж, той подлежи на премахване по реда на чл. 222, ал. 1, т. 10 ЗУТ. Като е издал заповед в смисъл като посочения, административният орган е установил релевантните факти и правилно ги е подвел под правната норма на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Приемайки заповедта за валиден и законосъобразен административен акт, съдът правилно е приложил материалния закон. Спрямо обжалваното решение не са налице твърдяните в касационната жалба основания за отмяна и същото като правилно следва да се остави в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. първо от АПК, Върховният административен съд - второ отделение,