Решение № 1999 от 24.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 410/2015 г.

Решение № 1999 от 24.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 410/2015 г., II о., докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Каролина Борисова Калудова от гр. Варна, против решение № 2612/13.11.2014 г., постановено по адм. дело № 3183/2013 г. по описа на Административен съд - Варна, поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Прави се искане за отмяната му като неправилно. Ответникът - началникът на СГКК - Варна и Ангелина Николова Милушева, не вземат становище. Ответниците - Павел Борисов Петров и Мария Михайлова Михайлова, чрез адв. Казасян като процесуален представител, в писмен отговор изразяват становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, второ отделение, като обсъди касационните доводи и данните по делото, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която съдебният акт е неблагоприятен. Разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - Варна е отменил заповед № КД-14-03-2409/20.09.2012 г. на началника на СГКК - Варна, с която е одобрено изменение на КККР, представляващо нанасяне на нов самостоятелен обект в сграда с идентификатор 10135.2560.370.3.3, собственост на касационната жалбоподателка с изработване на схема за него и промени в данните за собствениците на ПИ с идентификатор 10135.2560.370 чрез добавянето й за негов собственик заедно с отразената Янка Михайлова. За да постанови този резултат, съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, но в нарушение на изискванията на чл. 53, ал. 3 във вр. с ал. 1, т. 1 ЗКИР (в относимата редакция на разпоредбата към датата на постановяването й - ДВ, бр. 29/2006 г.) и чл. 62, ал. 3 от Наредба № 3/2005 г. - не е съставен акт за непълноти и грешки. Липсата на съгласие на заинтересованите страни - ответниците физически лица в настоящото производство, сочи на данни за спор за материално право, който представлява пречка за изменение на кадастралната карта и регистри до решаването му по съдебен ред. По тези съображения съдът е отменил административния акт като незаконосъобразен. Обжалваното решение е правилно. От данните по делото се установява, че предприетото изменение на КР на гр. Варна по отношение на ПИ с идентификатор 10135.2560.370 и нанасянето на самостоятелен обект с идентификатор 10135.2560.370.3.3 в сградата, построена в него, е на основание чл. 53, ал. 1, т. 1 ЗКИР (ДВ, бр. 29/2006 г.), поради непълнота или грешка, както е приел съдът, а не по посочената от административния орган норма на чл. 51 ЗКИР. Фактите, от които черпи права заявителя Каролина Калудова са настъпили преди одобряване на КККР на гр. Варна от 2008 г., тъй като новонанесеният самостоятелен обект, съставляващ трети етаж на сградата - етажна собственост е съществувал към този момент и собствеността върху него и върху идеална част от имота се установява от представените по делото писмени доказателства и саморъчни завещания. Поради това към датата на одобряване на първоначалната КККР на гр. Варна относно процесния имот, кадастралната карта и регистър са били непълни. Поради това и изводите на съда по отношение на акта за непълноти и грешки по чл. 53, ал. 2 ЗКИР в случая са законосъобразни. Съгласно тази разпоредба (в редакцията на текста към момента на издаване на оспорената заповед) непълнотите и грешките в КК и КР на основните данни, отразени в тях, се допълват и поправят по молба на заинтересованото лице. В ал. 3 на същата норма е предвидено за непълнотите и грешките да се съставя на място акт за непълноти и грешки, неподписването на който от заинтересованите лица е индиция за спор за материално право, подлежащ на разрешаване по общия исков ред. Правилно първоинстанционният съд е приел, че в случая не може да се приеме, че такъв акт не следва да се подписва. За претендираното изменение по отношение на имот с идентификатор 10135.2560.370 няма съгласие на вписаното в КР лице. Извършената надстройка и липсата на уредба в отношенията между собствениците на отделни обекти в етажната собственост относно преразпределението на общите части води до засягане правата на техните собственици досежно тези части и ги определя като заинтересовани страни по смисъла на § 1, т. 13 ДР ЗКИР - в този смисъл са и дадените задължителни указания в отменителното определение на ВАС. В случая акт за непълноти и грешки не е съставен. Неподписването му е съществено нарушение на материалния закон, поради което изводът на съда за незаконосъобразност на направеното изменение е в съответствие със събраните по делото доказателства и относимите материалноправни норми. По изложените съображения обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Не са налице твърдените касационни основания за неговата отмяна, поради което следва да се остави в сила. С оглед изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, второ отделение