Решение № 11256 от 27.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 14166/2014 г.

Решение № 11256 от 27.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 14166/2014 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Любомир Стефанов Георгиев срещу решение № 4839 от 14.07.2014 г., по административно дело № 11459/2013 г. на Административен съд София-град (АССг), с което е отхвърлена жалбата му против решение № 254/22.10.2013 г. на Комисията за защита от дискриминация. По наведени доводи за неправилност на решението, като постановено при неправилно приложение на материалния закон се иска отмяната му. Ответниците по касационната жалба - Комисия за защита от дискриминация (КЗД) и Директорът на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОДМВР) - Плевен не вземат становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от активно легитимирана страна, в срока по чл. 211 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения: С обжалваното решение първоинстанционният съд, след извършената проверка за законосъобразност приема, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на предвидените в закона административнопроизводствени правила и в съответствие на материалния закон и неговата цел. Решението е правилно. Административното производство е образувано пред КЗД по жалба на Георгиев с твърдения за извършена дискриминация спрямо него от Директора на ОДМВР Плевен, изразена в неравно третиране спрямо други негови колеги при прекратяване на служебното му правоотношение на държавен служител в МВР на основание чл. 245, ал. 1, т. 7, б. "д" от Закона за Министерство на вътрешните работи (отм.) (ЗМВР) поради налагане с влязло в сила съдебно решение на наказание по чл. 78а от Наказателния кодекс (НК). За да отхвърли жалбата като неоснователна правилно в обжалваното решение първоинстанционният съд приема, че не всяко неравно третиране, а само това извършено на основание на някой от признаците по чл. 4, ал. 1 от Закона за защита от дискриминация, или на основата на друг признак, установен в закон или международен договор се приема за извършена дискриминация. В случая обоснован и съответен на доказателствата по делото е изводът, че в случая жалбоподателят не излага твърдения, а съответно не представя и доказателства за извършено неравно третиране на основата някой от тези признаци при прекратяване на служебното му правоотношение. Наведеният довод в касационната жалба, че в случая е нарушено правото на труд на касатора, което е довело до неблагоприятни последици за него също не обосновава наличие на някой от признаците посочени в Закона за защита от дискриминация. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение