Решение № 13802 от 16.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4286/2015 г.

Решение № 13802 от 16.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4286/2015 г., VI о., докладчик председателят Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Павлин Нинов Попишки от гр. Кнежа срещу решение № 106 от 11.03.2015 г. по адм. дело № 729/2014 г. по описа на Административен съд - гр. Плевен, VI състав. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон. Ответникът - директорът на Териториалното поделение на НОИ - гр. Плевен, моли решението да бъде оставено в сила по съображения, изложени в отговор от 1.04.2015 г. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна, за която решението неблагоприятно, и процесуално е допустима, но разгледана по същество, е неоснователна. С решение № 106 от 11.03.2015 г. по адм. дело № 729/2014 г. Административният съд - гр. Плевен, VI състав, е отхвърлил жалбата на Павлин Нинов Попишки от гр. Кнежа срещу решение № 38 от 4.08.2014 г. на директора на Териториалното поделение на НОИ - гр. Плевен, с което е потвърдено разпореждане № 18698 от 4.06.2014 г. на ръководителя на "Пенсионно осигуряване" при Териториалното поделение на НОИ - гр. Плевен. Съдебното решение - предмет на касационен контрол, не страда от визираното в жалбата отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК - нарушение на материалния закон. Въз основа на ведомостите, проверени от вещото лице Горенска, и на уведомително писмо вх. № 3183 от 10.10.2014 г. на началника на отдел "ООА" при Териториалното поделение на НОИ - гр. Ловеч, по делото е установено, че през периодите: цялата 1985 г. и от м. август до м. октомври 1993 г., Попишки работи като "контрольор-механик" в "монтьори" БАТ в ПМТО при НПК "Ленин" - гр. Кнежа; цялата 1986 г. и до м. август 1987 г., цялата 1988 г., от м. януари до м. април 1989 г., от м. май до м. август 1998 г., от м. март до м. април 1990 г., от м. януари до м. юни 1991 г., м. юли, август и м. декември 1991 г. - "контр. механик" в "монтьори" БАТ в ПМТО при НПК "Ленин" - гр. Кнежа, и АФ "Хибрид" - гр. Кнежа; м. май-м. декември 1990 г. - "контролен механик" в "монтьори" в БОСП при АФ "Хибрид" - гр. Кнежа. В тази връзка правилно е било прието, че в цитираните периоди лицето не е осъществявало дейност по поддръжка, ремонт и отстраняване на повреди на селскостопански машини, а като контрольор на лицата, които са извършвали тази дейност. Този извод се потвърждава и от показанията на свидетеля Бенчев. Съдът е установил също така, че през втория спорен период - от 14.06.1995 до 11.11.2001 г., Попишки е полагал труд в "Контролно-диагностичен пункт" в Техникума по селско стопанство - гр. Кнежа, като е заемал длъжностите "техник" и "механик". Направен е правилният извод, че трудът е полаган в техникум, който е средно училище в сферата на просветата и образованието, макар и този техникум да е бил по селско стопанство, но трудът не може да се приеме за труд като механизатор или бригаден механик, зает непосредствено в селското стопанство, за да се категоризира по т. 52б, или като механизатор в селското стопанство, за да попадне в записа на т. 66и от ПКТП. Разпоредбата на т. 66и от раздел четвърти на ПКТП (отм.) създава преференциални условия за пенсиониране на работещите в посочените отрасли и дейности. Предвидено е мъжете, които са работили като механизатори в селското стопанство, да се пенсионират при 25 години трудов стаж в тази дейност и отрасъл и възраст 57 години, без да е налице изискване трудът да е полаган непосредствено в производството на селскостопанска продукция. При липса на легална законова дефиниция на понятието "механизатор" и при съпоставяне със записа на т. 52б ПКТП (отм.) следва да се приеме, че разпоредбата на т. 66и ПКТП (отм.) има предвид техническия персонал, обслужващ селскостопанското производство. Това означава, че в кръга на механизаторите по т. 66и от ПКТП (отм.) се включват не непосредствено заетите в селскостопанското производство трактористи, машинисти, комбайнери, багеристи и пр., а обслужващият производството технически персонал (напр. шофьорите, превозващи селскостопанската продукция и др.). Осъществяваните от Попишки контролни функции, характерни за длъжностите "контрольор-механик" и "контролен механик" в НПК "Ленин" и в АФ "Хибрид", го изключват от записа на тази норма, тъй като няма качеството на работник, осъществяващ ремонта на селскостопански машини, както правилно е приел първоинстанционният съд. Разпоредбата на т. 52б от Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране (отм.) причислява към втора категория труда на работещите непосредствено в селскостопанското производство като механизатори и бригадните механици. По делото няма данни, че касаторът е бил пряко ангажиран в производството на селскостопанска продукция, поради което положеният от него труд не може да бъде зачетен от втора категория на посоченото основание. Казаното се отнася както за труда му в НПК "Ленин" и в АФ "Хибрид", така и за този в Техникума по селско стопанство в гр. Кнежа. Изложените в тези мотиви съображения са в съответствие с решение № 5964 от 30.04.2014 г. на ВАС по адм. дело № 1276/2014 г., VI отделение; решение № 16779 от 16.12.2013 г. на ВАС по адм. дело № 11132/2013 г., VI отделение; решение № 11147 от 13.11.2006 г. на ВАС по адм. дело № 5400/2006 г., VI отделение, и др. При тази фактическа обстановка, след преценка на признатия от административния орган и допълнително установения по делото трудов и осигурителен стаж от втора категория, съдът е направил обоснования извод, че Попишки не притежава минимално изискващия се осигурителен стаж от 15 години от втора категория, с което не покрива условието на § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО. В представените към касационната жалба изчисления на осигурителния стаж са включени и периоди, които не са били предмет на спора както пред административния орган, така и пред първоинстанционния съд, а касационната инстанция статуира само в пределите на обжалваното решение. По изложените в тези мотиви съображения постановеният съдебен акт се оставя в сила като правилен и законосъобразен. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,