Решение № 9780 от 17.10.2023 г. на ВАС, I о.

Образувано е по касационна жалба на директора на Териториална дирекция (ТД) Митница Бургас, чрез юрк. М. Тальокова - Кацарова против решение 1545/29.12.2022 г. на Административен съд Бургас, постановено по адм. дело 1312/2022 г., с което е отменено решение 32-157515/16.05.2022 г., издадено от директора на ТД Митница Бургас към MRN 20BG001007016155R2 от 19.02.2020 г. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Касаторът счита, че представените от задълженото лице документи не доказват реално платената цена, както и начина на плащане. Излага подробни съображения, че митническият орган е обосновал съмненията относно декларираната митническа стойност на внесената стока чрез установените на интернет адрес https://en.bidfax.info/ данни и законосъобразно е определил, че продажната цена, посочена в този сайт в размер на 2 000 щатски долара, е единствената установена платена или подлежаща на плащане цена на автомобила при продажбата му за износ с местоназначение митническата територия на ЕС, която служи за определяне на митническата стойност съгласно чл. 70, § 1 във връзка с чл. 71 § 1, б. д , подбуква i от Регламент (ЕС) 952/2013 г. на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 г. за създаване на Митнически кодекс на Съюза /Регламент (ЕС) 952/2013, МКС/. Вторичните методи по чл. 74 § 2 и чл. 74 § 3 от МКС са приложими, само когато митническата стойност на стоката не може да определена съгласно чл. 70 от МКС. Искането е за отмяна на решението. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът С. Стоев, град Бургас, чрез адв. С. Стоичков оспорва касационната жалба, по съображения изложени в представени по делото писмен отговор и писмена защита. Претендира присъждането на разноски съгласно представен списък по чл. 80 ГПК. Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за основателност на жалбата. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а по същество е неоснователна. Съображенията за това са следните: Предмет на оспорване пред Административен съд Бургас е било решение рег. 32-157515/16.05.2022 г., издадено от директора на ТД Митница Бургас към MRN 20BG001007016155R2 от 19.02.2020 г. С оспорения административен акт спрямо С. Стоев са установени допълнителни задължения за мито в размер на 176.40 лева и ДДС в размер на 388.06 лева, резултат от определена от митническия орган нова митническата стойност на декларираната за режим допускане за свободно обращение стока употребяван пътнически автомобил катастрофирал; марка: Шевролет , с шаси [номер], държава на изпращане/износ САЩ, условие на доставка FOB Франко борд , местоназначение - гр. Бургас и цена на стоката 1 000 USD /американски долари/, на основание чл. 70, § 1 и 2 във връзка с чл. 71, § 1, б. д , подбуква i от Регламент (ЕС) 952/2013 и извършена корекция в данните по декларацията. По данни публикувани на електронен адрес https://en.bidfax.info/ митническият орган е приел, че автомобил със същите характеристики, в това число идентичен VIN (номер на шаси) и пробег в мили, е обект на покупко продажба, осъществена на аукцион от дата 26.11.2019 г., с продавач Progressive Casualty Insurance и продажна цена в размер на 2 000 USD. На основание чл. 48 от Регламент (ЕС) 952/2013 във връзка с чл. 84, ал. 1, т. 1 от Закона за митниците (ЗМ) лицето е уведомено за извършването на последващ контрол на процесната митническа декларация, като му е предоставен 14-дневен срок да представи допълнителни документи и информация. В отговор с писмо рeг. 32-258349/12.08.2021 г. С. Стоев заявява, че процесният автомобил е закупен от сина му, постоянно пребиваващ в САЩ /американски гражданин/, закупен е с лични средства, на територията на САЩ, като сочи, че транспортните разходи, както и тези за получаване на колата при крайна дестинация са също за негова сметка. Със съобщение с peг. 32-398544/08.12.2021 г. от директора на ТД Митница Бургас лицето е уведомено, че в изпълнение на чл. 22, § 6 от Регламент (ЕС) 952/2013 г., предстои издаване на решение на директора на ТД Митница Бургас, с което се определя нов размер на митническата стойност за стоката по МД с MRN 20BG001007016155R2/19.02.2020 г. Като мотиви за издаване на акта административният орган е посочил, че въз основа на установената на https://en.bidfax.info/ информация са възникнали основателни съмнения относно действителната цена на стоката, както и елементите, които се прибавят към нея при определяне на митническата стойност. От проверката на данните в представените документи и доказателства, митническите органи установяват, че приложеното към МД удостоверение за собственост на МПС - Certificate of title c VIN [номер] от 27.08.2019 г. в страната на износа е на името на Progressive Casualty Insurance, идентифициран като продавач в проведения търг, съгласно наличната информация на цитираната ел. страница касаеща продажба чрез аукцион, състоял се на 26.11.2019 г. и на същата дата е осъществено предаване на собствеността на купувача GLOBAL AUTO EXCHANGE . В информацията от проведения аукцион са посочени отчетените данни към 26.11.2019 г. за действителен пробег 78704 ml, съвпадащи с данните от удостоверението за собственост на превозното средство. Органът отбелязва, че съгласно данните са налице изображения в проведения аукцион, според които е удостоверено неговото повредено състояние. По отношение на приложената към МД фактура (Invoice) 34128 от 04.11.2019 г. е посочено, че същата не съдържа реквизити, удостоверяващи договорните условия по сделката, а по отношение на фактура (Invoice) 1936 от 08.01.2020 г. е посочено, че са налице данни за разходи за международен транспорт в размер на 474.86 долара, се включват в митническата стойност. Констатирано е, че вносителят не е представил договор, кореспонденция или други документи, предшестващи сключването на сделката. При така установените факти и обстоятелства е обоснован извод, че няма доказателства за промяна в състоянието на автомобила към 26.11.2019 г. датата на аукциона и към датата на допускане за свободно обращение 19.02.2020 г. Обстоятелството, че вносителят е представил фактура, издадена от последния купувач на автомобила - GLOBAL AUTO EXCHANGE , според митническите органи предполага, че е възможна последваща препродажба с купувач С. Стоев, която не е подкрепена с други доказателства и не може да послужи за митнически цели. При тези факти и след уведомление на засегнатото лице по реда на чл. 22 § 6 от Регламент (ЕС) 952/2013, митническият орган е приел, че продажната цена в размер на 2 000 USD е установената действително платена цена на автомобила при продажбата му за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза на основание чл. 70 от Регламент (ЕС) 952/2013, към която на основание чл. 71, § 1, буква д) i) от Регламент (ЕС) 952/2013 г. следва да се прибавят и декларираните транспортни разходи до мястото на въвеждане на митническата територия на Съюза. По този начин е формирана нова митническа стойност на стоката в размер на 4 365.46 лева - 2 000 USD при курс 1.76392 лв./ USD продажна цена и транспортни разходи 474.86 USD при курс 1.76392 в размер на 837.62 лева съгласно приложената към МД фактура (Invoice) 1936/08.01.2020 г. и са установени за досъбиране задължения за вносно мито и ДДС в общ размер от 564.46 лева. За да отмени оспорения индивидуален административен акт, съдът е приел, че е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, без допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, но в противоречие с материалния закон. Според съда, в конкретния случай митническите органи, чиято е доказателствената тежест в процеса, не са изпълнили задължението си да обосноват наличието на основателни съмнения по смисъла на чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 дали договорната стойност, посочена в митническата декларация, представлява общата платена или подлежаща на плащане сума съгласно чл. 70 § 1 от Регламент (ЕС) 952/2013. В мотивите си съдът е посочил, че в използваните от митническите органи данни на интернет адрес https://en.bidfax.info/ за автомобил със същите характеристики, идентичен номер на шаси и същите данни за изминат пробег в страната на износа с обявена продажна цена 2 000 USD, не се съдържа информация, че вносителят е закупил автомобила за същата цена. Според съда тези данни биха могли да доведат до съмнения относно действителната покупна цена на автомобила, но не са достатъчни да послужат за нейното определяне. Информацията от посочения интернет сайт не представлява служебна и/или официална такава, за да се разчита на нейната достоверност, респ. да се използва като база данни или за съпоставка. Освен това тези данни не съдържат съществен елемент от твърдяната сделка, тъй като липсва каквато и да е кореспондентност между посочения от административния орган купувач /С. Стоев/ и данните за купувача, отразени на интернет страницата - GLOBAL AUTO EXCHANGE . С оглед на изложеното и предвид липсата на оспорване от страна на административния орган на автентичността на документите, представени от задълженото лице за процесния внос, съдът е приел, че митническият орган не е обосновал съмненията в достоверността на декларираната митническа стойност, в нарушение на чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447. Според съда в случай, че не може да бъде установена действителната договорна стойност на стоката, е налице основание за приложение на вторичните методи по чл. 74, § 2, респективно чл. 74 § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013 за определяне на митническата стойност. С тези мотиви първоинстанционният съд е обосновал краен извод, че решението, с което не е приета декларираната митническа стойност на процесната стока и е определена нова митническа стойност единствено въз основа на данни от проведен аукцион в интернет сайт на трета държава, е незаконосъобразно и е постановил неговата отмяна. Решението е правилно постановено. Първоинстанционният съд е извършил дължимата проверка за законосъобразност по чл. 168, ал. 1 АПК на оспореното митническо решение за определяне на нова митническа стойност на декларираната от С. Стоев стока - употребяван пътнически автомобил катастрофирал, марка Шевролет , внос от САЩ по MRN 20BG001007016155R2 от 19.02.2020 г. Съдът е установил релевантните за спора факти в съответствие с доказателствата по делото и е приложил правилно материалния закон. Съгласно чл. 70, § 1 и 2 от Регламент (ЕС) 952/2013, митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, т.е. действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, без да се засягат корекциите, които при необходимост трябва да бъдат направени в съответствие с чл. 71 и чл. 72 от същия регламент. Когато митническата стойност не може да бъде определена по правилата на чл. 70 от Регламент (ЕС) 952/2013, остойностяването на внасяните стоки следва да се извърши по реда на чл. 74 от Регламент (ЕС) 952/2013 при последователно прилагане на методите, посочени в чл. 74, § 2, букви а) до г), докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките. Прилагането на § 3 от чл. 74 от Регламент (ЕС) 952/2013 е последната предвидена възможност за определяне на митническата стойност на стоките, съгласно който когато митническата стойност не може да се определи съгласно параграф 1, тя се определя въз основа на способи, съответстващи на принципите и общите разпоредби на всяко едно от следните: а) Споразумението за прилагане на член VII от Общото споразумение за митата и търговията; б) ) член VII от Общото споразумение за митата и търговията; в) настоящата глава. В чл. 140, § 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 е предвидена възможност на митническите органи, при наличието на основателни съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане цена по чл. 70, § 1 от Регламент (ЕС) 952/2013, да поискат от декларатора да предостави допълнителна информация. Ако и след предоставяне на тази допълнителна информация съмненията на митническите органи не отпаднат, съгласно чл. 140, § 2 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 те могат да отхвърлят декларираната от вносителя цена. В конкретния случай, по делото е установено, че С. Стоев е декларирал митническата стойност на внесения от него употребяван пътнически автомобил въз основа на цената на автомобила от 1000 USD, посочена във фактура/Invoice 34128/04.11.2019 г., издадена му от GLOBAL AUTO EXCHANGE и разходите за транспорт в размер на 474.86 USD по фактура/Invoice 1936/08.01.2020 г. съгласно чл. 71, § 1, б. д , подбуква i от Регламент (ЕС) 952/2013. Според мотивите на оспорения административен акт предпоставката за неприемането на така декларирана митническа стойност, е наличието на данни в интернет сайт www.en.bidfax.info, според които за автомобил с идентичен номер на шаси и пробег, е проведен аукцион, с продажна цена от 2 000 USD, с продавач Progressive Casualty Insurance и купувач GLOBAL AUTO EXCHANGE . Правилно съдът е приел, че тези данни не са достатъчни да обосноват основателни съмнения по смисъла на чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 в декларираната от С. Стоев митническа стойност на автомобила, нито доказват, че действително платената или подлежаща на плащане цена на този автомобил при продажбата му за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза по смисъла на чл. 70, § 1 от Регламент (ЕС) 952/2013, е в размер на 2 000 USD. От друга страна, в случай, че при извършения последващ митнически контрол основателните съмнения за достоверността на декларираните данни не са отпаднали и договорната стойност на внесената стока не може да бъде определена съгласно чл. 70 от Регламент (ЕС) 952/2013, митническите органи на основание чл. 74 § 1 от Регламент (ЕС) 952/2013 е следвало да пристъпят към определяне на митническата стойност чрез последователното прилагане на методите, предвидени в чл. 74 § 2 и § 3 от същия регламент, както е приел и първоинстанционният съд. С оглед на изложеното, обжалваното съдебно решение, с което оспореният индивидуален административен акт е отменен като издаден в нарушение на материалния закон, е валидно, допустимо и правилно постановено и следва да се остави в сила. При този изход на спора, разноски за касационното производство следва да се присъдят на ответника по касация С. Стоев - в размер на 350 лева, съгласно представения списък на разноските по чл. 80 ГПК, представляващи платено в брой възнаграждение за защита от един адвокат съгласно договор за правна защита и съдействие 0000040094. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,