Решение № 9251 от 21.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4249/2013 г.

Решение № 9251 от 21.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4249/2013 г., VII о., докладчик съдията Павлина Найденова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба на Uludag Maden Sulari Turk Anonim Sirketi, срещу решение № 659 от 01.02.2013 г. по адм. д. № 8238/2012 г. на Административен съд София- град, с което е отхвърлена подадената жалба срещу решение № 119 от 17.05.2012 г. на председателя на Патентното ведомство, с което е потвърдено решението за пълен отказ предоставяне закрила на международна регистрация № 785385 uludag FRUTTI, комбинирана, на територията на Република България. Ответната страна е представила писмена защита. Прокурорът дава заключение за неоснователност на марката. Върховният административен съд, Седмо отделение, намира жалбата за процесуално допустима, подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. За да отхвърли подадената жалба, съдът е приел за установени фактите и обстоятелствата посочени от административния орган, че е налице е по -ранна марка FRUTIA № 6766; заявените стоки от клас 32 са идентични и сходни на стоките от клас 32 на FRUTIA № 6766 и е налице е сходство между двете марки, които обстоятелства заедно създават вероятност за объркване на потребителите, включваща възможност за свързване на двете марки, респ. опасност да се създаде погрешна представа у потребителя относно произхода на стоките. Прието е, че така установените факти осъществяват състава на чл. 12, ал. 1, т. 2 от ЗМГО, като основание за пълен отказ за предоставяне на закрила на международна регистрация № 785385 uludag FRUTTI, комбинирана на територията на Република България. Направен е извод, че посочените от вещото лице други обстоятелства, а именно, че към момента на извършване на експертизата в България действали 15 марки, регистрирани за стоки от клас 32, в т. ч. питейни води, съдържащи думата FRUTTI.; думата uludag за широкия български потребител, употребяващ бутилирана вода, имала отличителност по отношение на стоките от клас 32 на МКСУ 25; имало фонетични различия между процесната марка и по-ранната марка, изразяващи се в различния брой срички и букви, думата FRUTIA означавала плодове само на албански език и, че вещото лице не е намерило други езици, на които тази дума има конкретно значение, не опровергават и не разколебават направените от органа фактически изводи. Приети са за правилни изводите на административния орган, че в процесната марка uludag FRUTTI, думата FRUTTI е отличителният и доминиращ елемент, тъй като най-лесно се запомня- "грабва" вниманието, че е налице и концептуално и висока степен на визуално сходство между сравняваните марки, двете думи FRUTTI и FRUTIA предизвикват еднаква асоциация с плодове. Доминиращият елемент FRUTTI и FRUTIA са изписани с еднакъв шрифт и еднакво специфично оформяне на първите две букви, както и сходно взаимно разположение и подчертаване с вълнообразен фигуративен елемент. Елементът "uludag" в процесната марка, предвид изпълнението му със значително по-дребен шрифт и без забележими особености в изписването на буквите, разположен симетрично в права линия, действително го правят по-труден за възприемане и запомняне в сравнение с елемента FRUTTI от релевантния потребител, който е нормално интелигентен, наблюдателен и внимателен. Решението е правилно. Жалбоподателят неоснователно оспорва изводите на административния съд, че в процесната марка uludag FRUTTI отличителният и доминиращ елемент е FRUTTI, който привлича вниманието на потребителя. Доводите на жалбоподателя са, че не е взето предвид, че за стоките от клас 32, за които е заявена марката (минерална вода, изворна вода, газирана вода), думата FRUTTI вече е достатъчно употребявана и е загубила отличителността си, т. е. способността да бъде символ на търговски произход, каквато е основната функция на всяка марка. Сочи се, че вещото лице е установило, че в България действат 15 марки, съдържащи елемента FRUTTI или негови производни, регистрирани за стоки от клас 32, включително и за различни видове води и че на пазара на безалкохолните напитки има продукти, съдържащи в наименованието си думата ФРУТИ, поради което думата FRUTTI вследствие на употребата си е загубила отличителност за стоки от клас 32, вкл. различни видове води и в процесната марка не е отличителен елемент, респективно не служи за разпознаване и разграничаване на марката от други марки за същите или сходни стоки и че не е взето предвид от съда, че на пазара се предлагат минерални, газирани и пр. видове ВОДИ за пиене с плодов примес - плодови минерални води "Банкя", "Девин", което прави думата FRUTTI и описателна по отношение на тези стоки, а описателните елементи нямат отличителност. Следва да се има предвид, че е извършено сравняване между две марки, в които доминиращият елемент FRUTTI и FRUTIA са изписани по един и същ начин, общата част от който - FRUT има една и съща отличителност и не може да разграничи двете марки. Правилен е извода на съда за наличие на концептуално сходство между конфликтните марки, тъй като двете думи (FRUTIA и FRUTTI) предизвикват еднаква асоциация с плодове. Доводите на жалбоподателя са, че съгласно заключението на вещото лице думата FRUTIA няма смислово значение на никой език, с изключение на албанския, който е непознат език в България, с което се установява липса на смисъл в по-ранната марка FRUTIA, която е новообразувана дума, без собствено значение, докато процесната марка FRUTTI има смислово значение като производна на думата fruit (фрукт, плод), респективно от конфликтните марки едната марка има смислово значение, а другата няма. Настоящата инстанция намира тези доводи за неоснователни, тъй като за българския потребител думите (FRUTIA и FRUTTI) предизвикват еднаква асоциация с плодове, двете думи не означават точно плод на български език, но предизвикват тази една и съща асоциация. Това, че думите са от различен граматически род не води до различно концептуално възприемане. Правилен е извода на административния съд, че е налице фонетично сходство между марките. Съдът е възприел изводите на вещото лице, че фонетично сходство се дължи на двете общи срички ФРУ-ТИ и не е възприел извода, че различията преобладават. Броят на сричките и буквите не се отразява на фонетичното сходство, за разлика от изводите на вещото лице а и при двете марки ударението пада върху сричката "-ФРУ". Правилно административният орган е направил фонетично сравнение с думата ФРУТИ, тъй като елемента uludag не е отличителен и на практика не се произнася при назоваването на марката. Изложените от жалбоподателя визуални различия между марките, като това, че в шрифта на FRUTIA всяка от буквите е с контури с различни цветове, което създава оптическа релефност на буквите и ги раздалечава, а по-ранната марка FRUTIA има цветовата комбинация от 9 цвята, не води до значително визуално разграничаване на марките. Правилни са изводите на съда относно елемента uludag в процесната марка, базирани на шрифта и разположението му, поради което соченото смислово и фонетично значение на този елемент не води до разграничаване на марките като цялост. Доводите на жалбоподателя, че в състава на процесната марка думата uludag изпълнява функцията отличителност за търговския произход на стоките, тъй като съвпада с първата дума от фирменото име на търговеца-заявител на процесната марка, което е допълнителен фактор, действащ за отличаването на марката от останалите марки на пазара, съдържащи думата FRUTTI, са неоснователни, тъй като този елемент е изписан по начин, който не отличава марката. Неоснователно се твърди, че uludagе е елементът, имащ най-съществено значение за отличителността на процесната марка и следователно, за разграничаването й от другите марки на пазара на стоките от клас 32. С оглед неотличителното място в марката на елемента uludag доводите в жалбата и представените доказателства за значението и ролята на думата uludag, представляваща наименование на планина в Турция с историческо значение, в превод на български език " Свещена планина", не променят направените изводи от съда. Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо, Върховният административен съд, Седмо отделение