Решение № 7493 от 30.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 737/2011 г.

Решение № 7493 от 30.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 737/2011 г., IV о., докладчик съдията Диана Гърбатова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на кмета на община Бургас, подадена против решение № 1227 от 28.10.2010 г., постановено от Административен съд - Бургас, Х състав, по адм. д. № 788/2009 г. С жалбата се релевират касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Според касатора решението е неправилно, издадено е в противоречие с материалния закон и със събраните доказателства и е необосновано. Касационният жалбоподател твърди, че в процесната заповед са изложени мотиви - вписано е, че спорният имот е записан в ПНИ на наследниците на Мара Пеева, което препятства ползвателите да придобият право на собственост по § 4а и § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ. Моли Върховния административен съд да отмени обжалваното съдебно решение и да постанови ново решение по същество, с което да отхвърли жалбата срещу оспорената заповед. Ответниците - Руска Минчева Иванова, Иванка Симеонова Павлова и Константина Симеонова Павлова оспорват касационната жалба чрез упълномощен адв. Тончев, който с писмено възражение пледира за оставяне в сила на обжалваното решение. Заинтересованите страни - Ганчо Дончев Ганчев, Янка Дончева Бозвелиева, Маргарита Дончева Христова, Георги Атанасов Кошничаров, Димка Атанасова Шивачева, Ганка Атанасова Богданова, Славчо Радев Радев, Мара Радева Орманова, Димитър Господинов Русев, Руско Господинов Генов и Господин Русев Генов не изразяват становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, защото правилно е прието от съда, че има непосочване на фактически и правни основания за издаване на административния акт в нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК и липсва правна възможност за преценка на законосъобразността на процесния административен акт. Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена от надлежна страна в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното решение № 1227 от 28.10.2010 г. е отменена заповед № 1442/29.05.2009 г. на кмета на община Бургас и преписката е върната на административния орган за произнасяне при спазване на дадените задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона. За да достигне до този резултат, Административния съд - Бургас е приел, че процесната заповед е незаконосъобразна по смисъла на чл. 146, т. 3 от АПК, като издадена в нарушение на императивната норма на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. В мотивите на обжалваното решение е отразено, че в оспорената заповед липсва посочване на фактически и правни основания за постановяване на административния акт и това лишава съда от възможността да осъществи контрол за материална законосъобразност на процесната заповед. Съдът е констатирал, че както протоколът на комисията по § 62, ал. 1 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, така и издадената от кмета на Бургас заповед № 1442/29.05.2009 г. не съдържат конкретни мотиви за постановения отказ, а само е вписана разпоредителна част - не са налице условията на § 4а и § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, от което е изведено заключение, че административният орган се е произнесъл, без да е разгледал по същество подадената молба и не е изложил фактически констатации и въз основа на какви доказателства е постановен процесният изричен отказ. Според настоящия съдебен състав обжалваното решение е правилно и при постановяването му не са осъществени нарушения, представляващи касационни основания, които изискват отмяната му. Въз основа на цялостно изяснена фактическа и правна обстановка, след обсъждане доводите на страните и правнорелевантните факти, първоинстанционният съд е произнесъл законосъобразно решение, което следва да остане в сила. Това е така, защото Административният съд - Бургас точно е констатирал, че кметът на община Бургас е бил сезиран с молба от наследодателя на жалбоподателите, входирана на 29.01.1998 г., с която е поискал да придобие собствеността върху предоставения му за ползване имот с площ 1000 кв. м., като е приложил Удостоверение № 24 от 01.03.1984 г., в който имот е построена едноетажна жилищна сграда със сутерен със застроена площ 35 кв. м., съгласно строително разрешение № 8 от 10.10.1990 г. От приложеното по делото съдебно решение № 255 от 25.03.2008 г. по адм. д. № 241/2007 г. е видно, че Административният съд - Бургас е отменил мълчаливия отказ на кмета на община Бургас да се произнесе по гореописаната молба и е върнал преписката на административния орган за произнасяне, съобразно мотивите на това съдебно решение, което е влязло в сила на дата 14.04.2008 г. С оглед на тези факти, първоинстанционният съд правилно е преценил, че продължителното бездействие на административния орган да се произнесе по реда на § 4а ал. 1 и сл. на ПЗР на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ по молба, подадена в законоустановения срок за трансформиране на правото на ползване в право на собственост, не преклудира правата на молителя. Върховният административен съд споделя становището на Административен съд - Бургас, че в случая липсват мотиви - фактически и правни констатации, с които да е обоснован процесния изричен отказ, защото от текста на протокола на назначената комисия, и от съдържанието на оспорената заповед се установява, че са цитирани и двете разпоредби - § 4а и § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, без обаче да е обсъдено налице ли са изискванията на законодателя за преобразуване на предоставено право на ползване в право на собственост и кое точно условие в конкретния случай не е налице. В касационната жалба е развита тезата, че изискуемите мотиви се съдържат в процесната заповед, защото в нея е вписано, че спорният имот е записан в ПНИ на наследниците на Мара Пеева, което препятства ползвателите да придобият право на собственост по реда на § 4а и § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ. Настоящият съдебен състав не възприема това становище, защото то не съответства на законовата уредба - в разпоредбите на § 4а и § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ законодателят не е предявил такова изискване и не е изключил приложението на тези текстове спрямо имоти, относно които има влязла в сила заповед на областния управител, с който е одобрен съответния ПНИ. Мотивите на първостепенния съд са лаконични относно ПНИ, но правилно е счетено, че одобреният ПНИ не съставлява основание за погасяване на правата по § 4а и § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ. В случая с атакуваното съдебно решение вярно е преценено, че в оспорения административен акт и в протокола на помощния му орган липсват мотиви, тъй като позоваването на ПНИ не е относимо към настоящия правен спор относно наличието на императивно регламентираните условия за трансформиране на предоставено право на ползване в право на собственост и законът не придава право значение на този факт. Следва да се има предвид и обстоятелството, че успешното преобразуване на ползването в право на собственост би могло да се ползва като основание за предявяване на искане за изменение на влезлия в сила ПНИ по реда на § 4к, ал. 8 от ПЗР на ЗСПЗЗ, поради което ползвателят все още има личен, пряк и непосредствен правен интерес да претендира закупуване на ползвания от него земеделски имот по реда на § 4а или § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ. По изложените съображения, настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение не страда от инвокираните с касационната жалба пороци - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, което налага отхвърлянето й. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,