Решение № 10458 от 29.7.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6245/2020 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Делта Ресурс ЕООД, с. Кашенци, общ. Трявна, обл. Габрово, подадена чрез упълномощения представител адвокат С. Радев, срещу Решение 5/12.02.2020 г. на Административен съд Габрово, постановено по адм. дело 211/2019 година. С него е отхвърлена жалбата на касатора срещу Решение за налагане на финансова корекция 07/312/02928/3/01/04/01 от 11.06.2019 г., издадено от изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие (ДФЗ) и дружеството е осъдено да заплати разноски в размер на 100 лева. С касационната жалба се релевират доводи за неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводтвените правила и необоснованост касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяната му и постановяването на ново решение по същество, ведно с разноските за двете съдебни инстанции. Ответникът изпълнителният директор на Държавен фонд Земеделие не изразява становище по жалбата. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и за правилност на първоинстанционното съдебно решение. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. Производството пред Административен съд Габрово е било образувано по жалба на Делта Ресурс ЕООД срещу Решение 07/312/02928/3/01/04/01 с изх. 012600/2296#6 от 11.06.2019 г. на изпълнителния директор на ДФЗ, с което на дружеството, на основание т. 8.1 във връзка с т. 4.13, т. 4.17, б.а и т. 4.18 от договор 07/312/02928 от 09.10.2014 г. за отпускане на финансова помощ по мярка 312 Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 г. 2013 г., чл. 46, ал. 1 и ал. 2 във връзка с чл. 43, ал. 1, т. 1 от Наредба 29 от 11.08.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. само (Наредба 29), чл. 73, ал. 1 във връзка с чл. 70, ал. 1, т. 4, т. 7 и т. 10 от Закона за управление на средствата от европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ), както и § 4, ал. 3 от ДР на ЗУСЕСИФ, е наложена финансова корекция в размер на 74 003,89 лева, съгласно Таблица 1. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата. За да постанови този резултат, се е позовал на нормативно установените правила и ред - чл. 46 и чл. 47 от Наредба 29, въз основа на сочените в акта фактически основания, при наличието на които може да се поиска връщане на вече изплатени суми, заедно със законната лихва върху тях. Съдът е приел, че оспореният пред него акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, в съответствие с материалния закон, тъй като корекцията била в размер на 100% от изплатената по договора финансова помощ и в съответствие с предвидените критерии по чл. 46, ал. 2 Наредба 29. Прогласяването на нищожността на Методиката за определяне на санкциите след плащане по проекти по ПРСР 20072013 г., утвърдена от изпълнителния директор на ДФЗ, съдът е счел, че не представлявала пречка за извършване на финансовата корекция и за определяне на размера й. Позоваването от страна на жалбоподателя, на обстоятелства, свързани с нелоялна конкуренция в района, в който е ситуиран обектът на инвестицията и замърсяване на въздуха от намиращ се в близост цех за производство на мебели, съдът е приел за неоснователно. За да се обоснове, е разгледал разпореденото в чл. 48, ал. 1 и ал. 2 от Наредба 29, както и изброените в §1, т.27 обстоятелства, отбелязани като форсмажорни. След преценка на фактическите установявания по делото съдът е счел, че сочените обстоятелства от оспорващото дружество, не попадат в обхвата на тази дефиниция, поради което и същите не са били основание за отпадане на отговорността за неизпълнение на задълженията на жалбоподателя по процесната програма. Съдът намира, че органът е спазил административнопроизводствените правила при издаване на акта и същият е съобразен с целта на закона. При извършената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК настоящият съдебен състав намира, че обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо постановено, но е неправилно, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдът не е изяснил релевантните за спора факти, въз основа на което е стигнал до необосновани правни изводи за законосъобразност на обжалвания административен акт, които настоящата инстанция намира за неправилни. По делото се установява, че Делта Ресурс ЕООД е подало заявление за подпомагане по мярка 312 Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия от ПРСР 20072013 г. за проект: Изграждане на жилищна сграда къща за гости в гр.Трявна. В раздел ІV, т.1, 1.1. Приходи от дейността от представения към заявлението бизнес план са предвидени приходи в размер на 121 400 лева за всяка от десетте години на осъществената инвестиция. Според сключения между Делта Ресурс ЕООД и ДФЗ договор 07/312/02928 09.10.2014 г. за отпускане на финансова помощ по мярка 312, първоначално одобрената безвъзмездна финансова помощ е била в размер на 74 003,89 лева. Към договора са сключени два анекса. От съдържанието на анекс 2 от 24.04.2015 г. се констатира, че с него първоначално одобрената безвъзмездна финансова помощ по т.2.1 от договора, определена за междинно плащане на обособена част по проекта е променена от 0,00 лв. на 29 388,09 лева. След подаденото заявление за окончателно плащане на касатора е изплатена сумата от 44 615,80 лева. Получаването на сумата по одобрената субсидия, представлява 70% от реално осъществените от Делта Ресурс ЕООД разходи по проекта. По заявлението е извършена проверка на място, последвана от допълнителни административни проверки и изискване на документи. Вследствие на тях е установено неизпълнение на договорни и нормативни задължения. Видно от приложените по делото контролни листове, при извършените проверки на място е установено, че инвестицията е изпълнена и се ползва по предназначение, но не са постигнати заложените в бизнес плана на дружеството приходи за съответния период 20.11.2015 г. - 19.11.2017 година. С писмо 01-2600/2296 от 27.04.2018 г. на изпълнителния директор на ДФЗ, Делта Ресурс ЕООД е уведомено за откриване на производство по налагане на финансова корекция. Като последица от осъществената проверка е издадено и процесното решение за налагане на финансовата корекция. В акта са описани резултатите от проверката, при които е констатирано, че за 2016 г. при заложени в одобрения бизнес план приходи в размер на 121 000 лева реализираните приходи са в размер на 1 260 лева, което в процентно съотношение се равнява на 1,04% изпълнение, респ. 98,96% неизпълнение на бизнес плана за годината. За 2017 г. при заложени в бизнес плана приходи в размер на 121 000 лева са реализирани приходи в размер на 3 085 лева, представляващи 2,54% изпълнение, съответно 97,46% неизпълнение на бизнес плана за годината. Правилно съдът, предвид разпоредбата на § 4, ал. 3 от ДР на ЗУСЕСИФ (както в първоначалната й редакция, обн. в ДВ, бр. 101 от 22.12.2015 г.; така и в изм. в ДВ, бр. 2 от 3.01.2018 г.) е приел, че по отношение и на основанието, и на процедурата за налагане на корекцията в случая е приложим редът по Наредба 29 от 11.08.2008 година. Сочената наредба е издадена на основание § 35, ал. 3 от ЗИД на ЗПЗП, а не на основание ЗУСЕСИФ. В Наредба 29 има предвиден специален ред за контрол и изпълнение на дейностите по проекта. Това е Раздел II на глава четвърта от Наредбата Условия за изпълнението на дейностите по проекта и контрол. В него именно са уредени хипотезите, при които ДФЗ може да иска връщане на вече изплатени суми - чл. 46 от Наредбата, а в чл. 47 е уредена и процедурата. С оглед на дължимия съдебен контрол за законосъобразност на административния акт по чл. 168 АПК и на основанията посочени в чл. 146 АПК, първоинстанционният съд е следвало, след като е установил приложимото материално право, да извърши проверка налице ли са условията по Наредба 29 от 11.08.2008 г. за връщане на вече изплатени суми - чл. 46, ал. 1 и чл. 46, ал. 2 във връзка с чл. 43, ал. 1, т. 1 във връзка чл. 16, ал. 1 и 2 от нея, както и относно изпълнение на договорните задължения от Делта Ресурс ЕООД по договор 07/312/02928 от 09.10.2014 г. и анексите към него. В текста на чл. 46, ал. 1 от Наредба 29 е предвидено, че в случай че ползвателят на помощта не изпълнява свои нормативни или договорни задължения след изплащане на финансовата помощ, РА може да поиска връщане на вече изплатени суми заедно със законната лихва върху тях и/или да прекрати всички договори, сключени с ползвателя на помощта. В тази хипотеза РА определя размера на средствата, които трябва да бъдат възстановени от ползвателя на помощта, като взема предвид вида, степента и продължителността на неизпълнението. Степента на неизпълнение по даден проект зависи от неговите последици за дейността като цяло. Продължителността на неизпълнението зависи от времето, през което траят последиците или възможността за отстраняване на тези последици по приемлив начин. В контекста на цитираните норми, касационната инстанция намира, че административният съд е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, като не е указал носенето на доказателствената тежест съгласно чл. 171, ал. 4 във връзка с чл. 170, ал. 3 АПК на страните по делото и не се е произнесъл по искането на Делта Ресурс ЕООД заявено в първоначалната жалба до съда, за допускане на съдебно-икономическа експертиза. Съдът е следвало да посочи за кои точно обстоятелства от значение за делото страните не ангажират доказателства. Така вмененото задължение на съда произтича от чл. 9, ал. 3 и ал. 4 във връзка с чл. 171, ал. 4 АПК. Неизяснени от фактическа страна са останали следните обстоятелства, които са относими за правилното решение: какви са били заложените от жалбоподателя приходи по пера и по стойности, по всички видове дейности, които са били заявени в бизнес плана по години, каква част от тях по пера и по стойности са били извършени и през кой период, съответно какви са били приходите от продажба на услугата, какъв е размерът на финансирането, което е получил жалбоподателя, какъв е източникът на сумите (европейско и национално финансиране), на коя дата е осъществено плащането, във връзка с одобрената субсидия по договор 07/312/02928 от 09.10.2014 г. за отпускане на финансова помощ. За да обоснове материалната законосъобразност на решението за налагане на финансова корекция, административният съд се е позовал на предвиденото в чл. 8.1 и чл. 4.17, буква а от договора. Касационната инстанция обаче намира, че съдът не е изискал в цялост приложения договор 07/312/02928 от 09.10.2014 г. за отпускане на финансова помощ по мярка 312 Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия. По делото се установи, че такива текстове от договора липсват, съответно приложеното по делото пред Административен съд Габрово копие на договор за отпускане на финансова помощ (листи 14-17) не е приобщено в цялост. Последното обстоятелство препятства преценката на съда за степента на неизпълнение на договорените задължения от страна на касатора, заради които му се налага съответната финансова корекция, както и за за нейния размер, още повече, че в чл. 9.6 от договора е записано, че предоставената помощ по т.2.1 има характер на помощ de minimis и е отпусната в съответствие с изискванията на Регламент (ЕС) 1407/2013 на Комисията от 18.12.2013 г. относно прилагането на членове 107 и 108 от ДФЕС към помощ de minimis (OB L 352 от 24.12.2013 година). Неизпълнението на така посочените задължения на съда е довело до постановяване на съдебно решение при неизяснени факти по спора в посочения по-горе смисъл, детерминирало е и неточно прилагане на материалния закон от съда, доколкото от данните по делото се установява, че допуснатите съществени нарушения на съдопроизводствените правила са обусловили неправилност на съдебния акт, което налага неговата отмяна и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на административния съд. При новото разглеждане на делото съдът следва да назначи съдебно - икономическа експертиза, със задачи, които да изяснят посочените по - горе спорни обстоятелства, както и да се установи конкретно степента на неизпълнение на проекта от гледна точка на неговите последици за дейността на касатора като цяло, като се вземе предвид редът, процедурата и условията за възстановяване на получените средства във връзка със степента на изпълнение на заложените в проекта и бизнес плана параметри, в това число и изпълнението на проектните приходи. Установяването на изпълнението на проектните приходи е съответно на предвиденото в чл. 27, ал. 3 от Наредба 29, според който текст решението за одобряване на заявлението за подпомагане се взима въз основа на съответствието на заявлението с: 1. целите, дейностите и изискванията, определени с Наредбата и 2. критериите за оценка, посочени в приложение 6, т.е. оценката не е само на база критериите в приложението. Изготвянето на бизнес плана и предвидените в него стойности са дело на кандидата за получаване на подпомагане, като доказаната чрез него жизнеспособност на инвестицията е била основание да бъде одобрен проектът му за финансиране. Съществена част от образеца към бизнес план - Приложение 3 към чл. 16 от Наредбата е финансово-икономическият статут на проекта, съставен от приходна и разходна част. Кандидатът е задължен да опише производствената си и търговска програма за целия период на бизнес плана, средногодишната натовареност, производствения капацитет. Отделно от това се описват всички предвидени разходи. Съдържанието на бизнес плана с отразените в него данни, информация и предвиждания, позволяват на компетентните органи при произнасяне по проектите за финансиране, да преценят изпълнението на нормативните условия за икономическа жизнеспособност и устойчива заетост. На основание на чл. 16, ал. 2 от Наредбата, преценката доколко проектът води до реализиране на целите по чл. 2 е съпроводена от обсъждането на посочените два фактора. Ето защо, проверката за съответствие с критериите за оценка по приложение 6 от него също подлежи на преценка - чл. 27, ал. 3, т. 2 от наредбата. Касае се за преценка на две самостоятелни, значими, но независими едно от друго обстоятелства. Това не е съобразено от съда. Касационната инстанция приема, че приходите са част от бизнес плана, носители са на информация за съответствието със задължителните условия по чл. 16, ал. 2 от нея и са съществена част от одобрения и финансиран проект, като цялост от разходи и планирани и очаквани приходи. Още повече, че съгласно § 1, т. 6 от Наредбата "икономическа жизнеспособност" е генериране на доходи от дейността, гарантиращи устойчивост на предприятието за периода на бизнес плана. Докато разходите са относими към реализирането на инвестицията, то реализирането на планираните приходи доказва осъществяване на целите по чл. 2 от Наредбата. Те също са от особена важност, тъй като идеята на мярката е да се построи такъв обект, който да се използва, като възможност за заетост (създаване на нови работни места), насърчаване на предприемачеството и развитие на интегриран селски туризъм. По тези доводи и съображения първоинстанционното решение следва да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд. При новото разглеждане на делото Административен съд Габрово следва да се произнесе и по въпроса за разноските съгласно чл. 226, ал. 3 АПК. Така мотивиран и на основание чл. 222, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение