Решение № 10996 от 15.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3617/2018 г.

Решение № 10996 от 15.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3617/2018 г., III о., докладчик съдията Юлиян Киров Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Директора на Областна дирекция "Земеделие" – гр. Шумен, чрез процесуалния си представител мл. експерт Недева, насочена срещу Решение № 19/08.01.2018 г. по адм. дело № 208/2017 г. на Административен съд – Шумен. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост– касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че решаващият съд неправилно е отменил мълчаливия отказ на директора на Областна дирекция "Земеделие", който е правилен и законосъобразен. Моли да се отмени обжалваното решението и да се потвърди мълчаливия отказ на кмета на директора на Областна дирекция "Земеделие". Моли също за присъждане на направените съдебни разноски и пред двете съдебни инстанции. Касаторът редовно призован за съдебно заседание не се явява и не се представлява. Ответникът по касационната жалба – О. Асенов, в представен по делото писмен отговор на касационната жалба, чрез процесуалния си представител адв. Недев счита същата за неоснователна. Смята решението на първоинстанционния съд за правилно и законосъобразно. Редовно призован за съдебно заседание ответникът по касационната жалба се представлява от пълномощника си, адв. Недев, който по същество поддържа доводите изложени в отговора на касационната жалба. Моли за присъждане на направените по делото разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за недопустимост на съдебното решение, поради липса на предпоставките на чл. 21, ал. 5 от АПК, алтернативно за неоснователност на касационната жалба. Счита, че решението на първоинстанционния съд е правилно и следва да се остави в сила, поради липса на касационни основания по чл. 209 от АПК. Върховият административен съд, трето отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалвания съдебен акт на Административен съд - Шумен е ОТМЕНЕН мълчалив отказ на директора на Областна дирекция "Земеделие" гр. Шумен за извършване на административна услуга, постановен по молба – искане на О. Асенов с вх. № 1843/15.06.2017 г. по описана ОДЗ – гр. Шумен за снабдяване с положително становище за застрояване в земеделски земи – имот № 010136 по КВС на с. Виница с площ 13. 237 дка на основание чл. 11, ал. 1, т. 4 от Наредба № 19/25.10.2012 г. за строителство в земеделските земи без промяна на предназначението им. Същевременно преписката е ВЪРНАТА на административния орган за извършване на исканата административна услуга в срока по чл. 57, ал. 2 от АПК, считано от влизане на решението в сила, съобразно дадените указания, във връзка с приложението на закона. За да постанови този резултат административният съд приема, че предмет на съдебен контрол, е мълчалив отказ на директора на Областна дирекция "Земеделие" гр. Шумен за извършване на административна услуга, постановен по молба – искане на О. Асенов с вх. № 1843/15.06.2017 г. по описа на ОДЗ – гр. Шумен за снабдяване с положително становище за застрояване в земеделски земи – имот № 010136 по КВС на с. Виница с площ 13. 237 дка на основание чл. 11, ал. 1, т. 4 от Наредба № 19/25.10.2012 г. за строителство в земеделските земи без промяна на предназначението им. След преценка по отделно и в тяхната съвкупност на събраните по делото доказателства е приел жалбата за основателна и е отменил отказа като незаконосъобразен. Изложени са мотиви, че Наредба № 19/2012 г. за строителство в земеделски земи без промяна на предназначението им урежда условията и реда за застояване на земеделски земи по смисъла на ЗСПЗЗ, в случаите, когато не се променя тяхното предназначение, с цел даване възможност на земеделските стопани да изграждат обекти, свързани с ползването на земята, чиито функции са съвместими с предназначението й, без да е необходимо за целта провеждането на процедура по промяна предназначението на земеделските земи за неземеделски нужди. Посочил е, че обектите, които собствениците на земеделски земи с площ над 10 дка, какъвто е процесния, могат да изграждат върху собствена земеделска земя без провеждане на процедура по промяна предназначението й са изчерпателно посочени в Приложението към чл. 2, ал. 1, т. 2 от наредбата от т. 1 до т. 7 от приложението. По тези съображения и позовавайки се на заключението на вещото лице по САЕ е приел, че в случая са налице законовоизискуемите предпоставки за издаване на положително становище по чл. 11, ал. 1, т. 4 от Наредба № 19/2012 г. Решението е валидно, допустима и правилно. Настоящият съдебен състав на ВАС, смята, че след обсъждане на всички представени доказателства поотделно и тяхната съвкупност първоинстанционният съд е постановил обосновано и правилно решение, което не страда от посочените пороци в касационната жалба. Безспорно по делото е, че от О. Асенов е подадена молба искане с вх. № 1843/05.06.2017 г. до Директора на Областна дирекция "Земеделие" – гр. Шумен. В искането е посочено, че същият е собственик на земеделски имот № 010136 по КВС на с. Виница, с площ 13. 237 кв. м., НТП – пасище- мера, категория осма, местност "Кара Шабан" в землището на с. Виница, в който желае да построи краварник с размери: дължина - 120 м., широчина - 12 м. и височина– 5 м. Във връзка с притежанието на този имот е заявил, че се нуждае от становище по смисъла на чл. 11, ал. 1, т. 4 от Наредба № 19/25.10.2012 г. за строителство в земеделските земи без промяна на предназначението им, което му е необходимо за разрешаване за изработването на ПУП ПЗ– план за застрояване, с цел строителство в земеделска земя. Към искането са приложени документ за собственост, история на имот № 010136, скица на имота, изд. от Областна служба по земеделие – гр. Връбница и Протокол № 11/29.05.2017 г. на ОБЕСУТ при Община Връбница. Сред изрично предвидените в чл. 11, ал. 1 от Наредба № 19/2012 г. като изискуеми документи, съставляващи част от преписката, с която се окомплектова искането на собственика на земеделската земя до кмета на общината за извършване на строителство е и предвиденото по т. 4 положително становище от ОДЗ. Позовавайки се на разпоредбата на чл. 57, ал. 1 от АПК, съгласно която административният акт се издава до 14 дни от датата на започване на производството и като приел, че в гореупоменатия законов срок, изтекъл според О. Асенов на 31.06.2017 г. липсва произнасяне на административния орган по искането за издаване на положително становище, на 04.07.2017 г. оспорващият е подал жалба до Административен съд- Шумен срещу мълчаливия отказ на Директора на Областна дирекция "Земеделие"- Шумен да издаде на основание чл. 11, ал. 1, т. 4 от Наредба № 19/25.10.2012 г. положително писмено становище за застрояване в имот-земеделски земи във връзка с подадената молба-искане с вх. № 1843/15.06.2017 г. Наредба № 19/2012 г. за строителство в земеделски земи без промяна на предназначението им урежда условията и реда за застрояване на земеделски земи по смисъла на ЗСПЗЗ, в случаите, когато не се променя тяхното предназначение, с цел даване възможност на земеделските стопани да изграждат обекти, свързани с ползването на земята, чиито функции са съвместими с предназначението й, без да е необходимо за целта провеждането на процедура по промяна предназначението на земеделските земи за неземеделски нужди. Обектите, които собствениците на земеделски земи с площ над 10 дка, какъвто е настоящия, могат да изграждат върху собствена земеделска земя без провеждане процедура по промяна на предназначението й са изчерпателно посочени в Приложението към чл. 2, ал. 1, т. 2 от наредбата от т. 1 до т. 7 от приложението. В този смисъл заявеният за изграждане в имот № 010136 по КВС на с. Виница с площ 13. 237 дка обект- краварник, попада в изрично посочените в гореупоменатото приложение към наредбата по т. 2 селскостопански сгради за отглеждане на животни. Сред изрично предвидените в чл. 11, ал. 1 от Наредба № 19/2012 год. като изискуеми документи, съставляващи част от преписката, с която се окомплектова искането на собственика на земеделска земя до кмета на общината за извършване на строителство е и предвиденото по т. 4 положително становище от областна дирекция "Земеделие". Обосновано съдът е посочил, че в цитираната наредба липсват и не са изрично упоменати изискуемите документи, съпътстващи искането за издаване на положително становище по чл. 11, ал. 1, т. 4 на наредбата до областна дирекция "Земеделие, както и предпоставките за издаване на положително становище. Видно от представените от ответника Указания относно Наредба № 19/2012 год. с изх. № 9166-132/18.12.2012 г., съставляващи вътрешноведомствен акт, искането трябва да бъде придружено освен от документ за собственост и скици на притежаваните в конкретното землище имоти и от скица- предложение за обособяване на площта на застрояване, изготвена от правоспособно лице по ЗКИР. Въз основа на посочените в указанията документи и извършена проверка на място, Областна дирекция "Земеделие" издава положително становище на основание чл. 11, ал. 1, т. 4 от наредбата, с което установява, че земята се ползва по предназначение, че лицето се легитимира като собственик и че заявеното инвестиционно намерение попада в обхвата на Наредба № 19/2012 год. Правилно административният съд е приел, че от събраните по делото доказателства, оспорващият се легитимира съобразно прил. нотариални актове като собственик на процесния имот № 010136 по КВС на с. Виница с площ 13. 237 дка, находящ се в местността "Кара Шабан" с предназначение – пасище- мера, като имотът се ползва по предназначение, съобразно заключението на вещото лице по САЕ и заявеното инвестиционно намерение попада в обхвата на Наредба № 19/2012 г. / вж. т. 2 от Приложение към чл. 2, ал. 1, т. от наредбата/. При тази установена фактическа обстановка правилно решаващия съд е счел, че са налице изискуемите се от закона предпоставки за издаване на положително становище от страна на директора на ОДЗ – гр. Шумен по чл. 11, ал. 1, т. 4 от Наредба № 19/2012 г. Правилни и обосновани са и направените от съда изводи, че в случай на преценка от страна на административния орган на непълнота на приложените към искането документи, с оглед доокомплектоването й със скица- предложение за обособяване на площта за застрояване, изготвена от правоспособно лице по ЗКИР, административният орган следва да предостави подходящ срок на заявителя за снабдяване и представяне на тези документи, а не да прекратява административното производство по искането за издаване на положително становище по чл. 11, ал. 1, т. 4 от наредбата и да връща същото на заявителя, каквото в случая е сторено. Настоящият касационен състав смята за правилни и направените от съда изводи по отношение на разпоредбата на чл. 33б ал. 1 от ЗПЗП, която няма връзка по отношение разрешаването на строителство в земеделски земи без промяна предназначението им по реда на Наредба № 19/2012 год. Правилно административния съд е посочил в мотивите си, че разпоредбата на чл. 33б ал. 1 от ЗПЗП въвежда забрана да се преобразуват и разорават площите, включени в слой "Постоянно затревени площи" /ПЗП/, с цел запазване на постоянно затревените площи. Разпоредбата на ал. 2 на чл. 33б от ЗПЗП от т. 1 до т. 6 изчерпателно урежда хипотезите, при които министърът на земеделието и храните, в срок до 1 март, по искане на собственик или ползвател на земеделски земи може да одобри със заповед изключването на имоти от слой "ПЗП", между които основания за изключване от слой "ПЗП" не попада извършването на строителство по реда на Наредба № 19/2012 г. Ето защо законосъобразно съдът е приел, че въвеждането на изискване към отправилия искане за издаване на положително становище по чл. 11, ал. 1, т. 4 от наредбата собственик в случаите, при които се касае до имоти, включени в слой "ПЗП" да представи заповед за изключването им от слоя е несъстоятелно и необосновано. При това положение следва да се приеме, че за жалбоподателят е налице правен интерес от отмяна на мълчаливия отказ, който е визирал в жалбата – чл. 126, във връзка с чл. 150, ал. 1, т. 5 - 7 АПК. Обосновано решаващият съд приема наличието на мълчалив отказ - чл. 58, ал. 1, вр. чл. 21, ал. 3 АПК за произнасяне по подаденото заявление за издаване на скица. При мълчаливият отказ - чл. 58 от АПК липсва изрично волеизявление на административния орган и той подлежи на самостоятелен съдебен контрол по реда на чл. 145 и сл. от АПК, с оглед на белезите на индивидуален административен акт, които притежава- чл. 21 от АПК. При посочените обстоятелства съдът правилно е приел, че мълчаливият отказ да бъде извършена административна услуга на основание чл. 11, ал. 1, т. 4 от Наредба № 19/25.10.2012 г. за строителство в земеделските земи без промяна на предназначението им е незаконосъобразен. Мълчаливият отказ лишава незаконосъобразно лицето от законоустановени права и препятства тяхното упражняване. Решението на съда, като правилно и законосъобразно, следва да се остави в сила. При този изход на спора на основание чл. 143, ал. 4, във вр. с чл. 228 АПК следва да се присъдят разноски на ответната страна в размер на 2000 лв., изплатени изцяло в брой съобразно представения ДПЗС от 10.06.2019 г. и списък на разноските (лист 29 и лист 30 от делото). С оглед изложеното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК Върховният административен съд, трето отделение