Решение № 7613 от 07.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4822/2026 г.
ВАСЧетвърто отделение07.07.2026 г.докладчик Ралица Романова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 375 от 24.02.2026 г., постановено по адм.д.№ 688/2024 г., по описа на Административен съд – Перник. ОСЪЖДА Община Ковачевци да заплати на адвокат П. Илчев, с [ЕГН], с адрес на кантора гр. София, бул. „Патриарх Евтимий“ № 75 адвокатско възнаграждение в размер на 511.29 /петстотин и единадесет евро и двадесет и девет евро цента/ евро, равняваща се на 1000.00 лева. Решението е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЛЮБОМИРА МОТОВА секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ СВЕТОСЛАВ СЛАВОВ /п/ РАЛИЦА РОМАНОВА
Мотиви
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на кмета на община Ковачевци, подадена чрез адвокат Николай Николов, срещу решение № 375 от 24.02.2026 г., постановено по адм. д. № 688/2024 г., по описа на Административен съд – Перник, с което е обявена нищожността на Заповед № III-124 от 16.03.1981 година, издадена от заместник председател на Изпълнителния комитет (ИК) на Окръжен народен съвет (ОНС)-Перник, в частта, с която е отчужден имот пл. № 631, по плана на [населено място], Пернишки окръг, собственост на Е. Г. В. в полза на държавата за изграждане на улица. В касационната жалба се извежда довод за недопустимост, алтернативно неправилност на съдебното решение. Твърди се, че кметът на община Ковачевци не е издател на обявената за нищожна заповед и следователно не е надлежна страна по образуваното съдебно производство. Излагат се доводи за допуснато от съда нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по смисъла на чл. 209, т.3 от АПК. Според касатора, недоказан е направеният от съда извод, че заповедта на заместник председател на ИК на ОНС-Перник е издадена при липса на надлежно упълномощаване и следователно при липса на компетентност. По изложените съображения изразява искане оспореното решение да бъде обезсилено, алтернативно да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което да се отхвърли оспорването на В. Е. Г., Л. Г. С. и А. Л. С., с искане за обявяване на нищожност на заповед № III-124 от 16.03.1981 г. на заместник-председателя на Изпълнителния комитет на Окръжен народен съвет на гр. Перник. Претендира направените разноски за двете съдебни инстанции. Ответниците - В. Е. Г., Л. Г. С. и А. Л. С., чрез адвокат П. Илчев представят подробен писмен отговор, с който оспорват касационната жалба като неоснователна. Изразяват искане обжалваното решение на Административен съд – Перник да бъде оставено в сила. Претендират присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал.1 от Закона за адвокатурата. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на четвърто отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен и в срока по чл.211, ал.1 АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, е неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение на Административен съд – Перник е обявена нищожността на Заповед № III-124 от 16.03.1981 година, издадена от зам. председател на ИК на ОНС-Перник, в частта, с която е отчужден имот пл. № 631, по плана на [населено място], Пернишки окръг, собственост на Е. Г. В. в полза на държавата за изграждане на улица. За да постанови този резултат, съдът е приел, че Заповед № III-124 от 16.03.1981 година, по силата на която се отчуждава имота, е подписана от зам. председателя на ОНС – Перник, който се явява некомпетентен орган. Изложено е, че компетентността е определена в специалния закон – ЗТСУ и по конкретно в чл. 95 и чл. 100 от ЗУТ, като съгласно разпоредбата на чл. 95 от ЗТСУ в редакцията към момента на отчуждаване на имота, недвижимите имоти, необходими за мероприятия на държавата, кооперации и обществени организации се отчуждават с мотивирана заповед на председателя на изпълнителния комитет на окръжния, съответно на градския народен съвет, при които е създаден Съвет за архитектура и благоустройство. Заповедта е подписана от зам. председател на ИК на Окръжния народен съвет - Перник, а в разпоредбата на чл. 95 от ЗТСУ не е предвидена възможност председателят на ИК на Окръжния народен съвет да преотстъпва своите правомощия. Също така в заповедта няма позоваване на надлежно оторизиране на този заместник председател да издава заповеди по чл. 95 от ЗТСУ /отм/. Изрично е посочено, че според чл. 52, ал. 4 от действалия към момента на издаване на заповедта Закон за народните съвети, при отсъствие на председателя, той се замества по негова писмена заповед от заместник-председателя, а там, където няма такъв - от секретаря или друг член на изпълнителния комитет. Такава заповед, както и други доказателства, установяващи основание за заместване не са представени. Формулиран е извод, че липсата на позоваване в заповедта, че същата се издава от заместник и съответно положеният подпис за издател от зам. председател на ИК на Окръжния народен съвет - Перник, без да е посочено, че се издава от името на председателя на ИК на Окръжния народен съвет - Перник по еднозначен начин сочат, че заповедта е издадена от некомпетентен орган. Решението е валидно, допустимо и правилно. Неоснователни са направените от страна на кмета на община Ковачевци твърдения за недопустимост на съдебното решение, поради конституирането му като ненадлежна страна. Съгласно чл. 152, ал.2 от АПК когато след издаване на административния акт органът бъде закрит, без да е посочен негов правоприемник, страна по делото е овластеният с компетентността да издава същите актове орган. В случая, по силата на чл. 95 от Закона за териториално и селищно устройство (ЗТСУ-отменен) (редакция - ДВ, бр. 36 от 1979 г.) недвижимите имоти, необходими за мероприятия на държавата, кооперации и обществени организации, се отчуждават с мотивирана заповед на председателя на изпълнителния комитет на окръжния, съответно на общинския народен съвет, при който е създаден Съвет за архитектура и благоустройство. Заповед № III-124 от 16.03.1981 година, подписана от зам. председателя на Окръжния народен съвет – Перник е издадена на посоченото основание чл. 95 от ЗТСУ /отм/. Съгласно действащата към момента на образуване на адм. д. № 688/2024 г. на Административен съд – Перник, както и към настоящия момент разпоредба на чл. 25, ал. 2, изр. първо от Закона за общинската собственост (ЗОбС) - ДВ, бр. 101 от 2004 г.)
кметът на общината издава заповед за отчуждаване, в която се посочват основанието за отчуждаване, предназначението, видът, местонахождението, размерът и собственикът на имота, размерът на обезщетението, а при имотно обезщетение - вида, местонахождението, размера, начина на трайно ползване и стойността на имота, предоставян в обезщетение, както и размерът на паричното обезщетение за доплащане при разлика в стойностите на имотите, търговската банка, в която ще бъде внесено обезщетението по сметка на правоимащите лица и за началната дата, от която ще започне изплащането му. Още с изменението на разпоредбата на чл. 95 от ЗТСУ е регламентирано, че недвижимите имоти, необходими за мероприятията по чл. 63 от ЗТСУ /отм/, каквото е посоченото в оспорената заповед, се отчуждават с мотивирана заповед на кмета на общината, а за гр. София - на кмета на Столична община. Следователно, правилно и на основание на разпоредбата на чл. 152, ал.2 от АПК кметът на община Ковачевци е конституиран като страна по делото, образувано във връзка с оспорването на Заповед № III-124 от 16.03.1981 година, издадена от зам. председателя на Окръжен народен съвет – Перник. Видно от констативен [нотариален акт], [заличен текст] на районен съдия от Районен съд- гр. Радомир, Е. Г. В. е бил признат за собственик на имот пл. 631 по плана на [населено място]. Със заповед № III – 124 от 16.03.1981 г. на заместник председателя на Окръжен народен съвет – гр. Перник е определено обезщетение за отчуждаване на собствения му имот. Със заповед № 431 от 12.02.1990 г. на председателя на ИК на ОБНС – [населено място] е бил одобрен кадастралния, застроителен и регулационен план на [населено място], [заличен текст]. Съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗТСУ отреждането на имот за улица се извършва с регулационен план за обществено мероприятие. Отреждането на имот за улица по такъв план обаче няма непосредствено отчуждително действие, за разлика от дворищнорегулационните планове, които имат пряко отчуждително действие за придадените по регулация части от съседни имоти и за образувани съсобствени парцели от няколко поземлени имота. ЗТСУ е предвиждал провеждането на последващо влизането в сила на регулационния план административно производство по отчуждаване на имоти за улици, което е приключвало със заповеди по чл. 95 и чл. 98 от ЗТСУ . Заповед № III-124 от 16.03.1981 година е издадена от зам. председателя на Окръжен народен съвет – Перник, на основание чл. 95 от ЗТСУ. Съгласно разпоредбата на чл. 95 от ЗТСУ в редакцията към момента на отчуждаване на процесния имот недвижимите имоти, необходими за мероприятия на държавата, кооперации и обществени организации се отчуждават с мотивирана заповед на председателя на изпълнителния комитет на окръжния, съответно на градския народен съвет, при които е създаден съвет за архитектура и благоустройство. Видно от редакцията на разпоредбата, в същата не е предвидена възможност председателят на ИК на окръжния, съответно на градския народен съвет да делегира своите правомощия. Следователно, издаването на заповедта следва да е било при условията на заместване, поради законоустановено отсъствие на титуляря на длъжността и при наличието на надлежно издадена заповед за заместване. Заповед в този смисъл не е представена. Не са представени доказателства, установяващи отсъствие на председателя на ИК на Окръжния народен съвет – Перник. Обоснован и съответстващ на събраните по делото доказателства, както и на относимата законодателна уредба е изводът на Административен съд – Перник, че Заповед № III-124 от 16.03.1981 година на заместник председател на Изпълнителния комитет (ИК) на Окръжен народен съвет (ОНС)-Перник, в частта, с която е отчужден имот пл. № 631, по плана на [населено място], Пернишки окръг, собственост на Е. Г. В. в полза на държавата за изграждане на улица е издадена при липса на компетентност на издалия същата административен орган, което представлява и основание заповедта да бъде приета за нищожна. При този изход на спора право на разноски имат ответниците по касация. Искане е заявено своевременно и е за присъждане на адвокатско възнаграждение в хипотеза на чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закон за адвокатурата. Съгласно чл. 38, ал. 1 от ЗА може да се оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие на: 1. лица, които имат право на издръжка; 2. материално затруднени лица; 3. роднини, близки или на друг юрист. Според ал. 2 от същата норма, в случаите по ал. 1, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на адвокатско възнаграждение. Съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в Наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна да го заплати. В представения по делото договор за правна защита и съдействие, сключен между ответниците по касация и адв. П. Илчев на 27.05.2026 г., изрично е уговорено, че оказаната правна помощ и съдействие, изразяващи се в изготвяне и представяне писмен отговор по подадена касационна жалба срещу решение № 375/24.02.2026 г. на Административен съд – Перник се осъществява безплатно на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА. Поради това следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ и съдействие, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, вр. чл. 38, ал. 2 от ЗА, в размер на 511.29 /петстотин и единадесет евро и двадесет и девет евро цента/ евро, равностойност на 1000.00 лева, съгласно чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1/2004 г. за адвокатската работа.
Цитирани разпоредби
21- чл. 95
- чл. 143, ал. 1 АПК
- чл. 152, ал. 2 АПК
- чл. 209, т. 3 АПК
- чл. 211, ал. 1 АПК
- чл. 38, ал. 2 ЗА
- чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА
- чл. 38, ал. 1 ЗА
- чл. 21, ал. 1 ЗТСУ
- чл. 63 ЗТСУ
- чл. 95 ЗТСУ
- чл. 98 ЗТСУ
- чл. 100 ЗУТ
- чл. 208
- чл. 221, ал. 2
- чл. 25, ал. 2
- чл. 36, ал. 2
- чл. 38, ал. 1, т. 2
- чл. 38, ал. 1
- чл. 52, ал. 4
- чл. 8, ал. 3