Решение № 11376 от 21.08.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11554/2012 г.

Решение № 11376 от 21.08.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11554/2012 г., III о., докладчик съдията Жанета Петрова Управителят на област София е подал касационна жалба срещу решението от 29.06.2012 г. по адм. дело № 4864/2009 г. по описа на Административния съд - София град за определяне на стойността на имуществото по заповед № РД-21-174/29.03.2000 г. на управителя на област София, с която е било уважено искането на Анета Тодорова Ковачева, наследник на Зора Тенева (Николова) Григорова, с обезщетяване със съсобственост в сграда, находяща се в София, ул. "Екзарх Йосиф", в размер на 193 257 лева, при квота на съсобственост 3 52 %. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон и е поискано да бъде отменено с постановяването на друго по същество. Ответницата Анета Тодорова Ковачева е поискала отхвърлянето на жалбата и присъждане на направените разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като провери служебно допустимостта на решението, прие следното: По делото е било установено, че със заповед № РД-21-443/1.04.1999 г. на областния управител било уважено искането на наследниците на Зора Тенева (Николова) Григорова за предоставяне на съсобственост в новопостроената сграда на Съюза на българските филмови дейци, представляваща сутерен, първи етаж от двете крила и кинозалата на втори етаж от девет етажната жилищна сграда, находяща се на адрес: София, ул. "Екзарх Йосиф" № 37 срещу одържавен имот, представляващ място от 145 кв. м и трети етаж от къща на адрес: София, ул. "Екзарх Йосиф" № 39. Със заповед № РД-21-174/29.03.2000 г. на управителя на област София било уважено искането на наследниците на Зора Тенева (Николова) Григорова за обезщетяване със съсобственост в обект, общинска собственост, с административен адрес: София, ул. "Екзарх Йосиф" № 37, представляващ сграда, състояща се от девет етажно тяло (с изключение на сутерена, първи етаж от двете крила и кинозалата на втори етаж ) и четириетажно тяло заедно със сутерена, първи етаж от двете крила и кинозалата на втори етаж от девет етажното тяло, съставляващ държавна собственост, подробно описан в акт за държавна собственост № 13659/15.12.1986 г. Със заповед № РД-21-174/1.04.2000 г. областният управител възложил на Емил Асенов Стефанов, лицензиран оценител на недвижими имоти, оценката на имота, описан в заповед № РД-21-443/1.04.1999 г. Впоследствие, със заповед № РД-21-443/10.11.2000 г. оценката била възложена на вещото лице Славомира Владимирова. На 29.11.2000 г. определеният оценител изготвил оценка, съобразена със заповед № РД-21-443/1.04.1999 г. Впоследствие заповед № РД-21-443/1.04.1999 г. била отменена като незаконосъобразна със заповед № РД -15 -189/29.03.2001 г. на управителя на област София. На 25.07.2001 г. била изготвена нова оценка от оценителя Славомира Владимирова, съобразена със заповед № РД-21-174/29.03.2000 г. С молба № 97/5 от 30.01.2009 г. до Областната администрация - София град Анета Тодорова Ковачева, наследник на Зора Тенева Григорова, поискала да бъде изготвена оценка на имотите и установяване на квотите в съсобствеността. Със заповед № РД-21-174/11.05.2009 г. областният управител възложил оценката на имотите, описани в заповед № РД-21-174/29.03.2000 г. на Илка Пенчева Размова, експерт-оценител на недвижими имоти. Със заповед № РД - 21-174/21.05.2009 г., подписана от двама заместник - областни управители, било наредено да се изготви оценка на недвижимия имот, описан в заповед № РД-21-174/29.03.2000 г. на управителя на област София. Оценката отново била възложена на оценителя Илка Размова. В заповедта се посочва, че със заповед № РД-21-174/11.07.2001 г. на областния управител оценката била възложена на лицензирания оценител Славомира Владимирова, но изготвената оценка не била утвърдена в срока по чл. 6, ал. 5 от Закона за обезщетяване на собственици на одържавени имоти. С молба от 10.06.2009 г. Илка Размова съобщила на областния управител, че поради липсата на достатъчно данни за обектите в сградата не може да извърши възложената й оценка. С молба от 3.06.2009 г. Анета Ковачева представила нотариално заверена декларация в уверение, че е единствен наследник на Зора Тенева Григорова и поискала да бъде издадена заповед за утвърждаване на оценката и квотите в съсобственост, за която да бъде уведомена. На 13.07.2009 г. Анета Тодорова Ковачева подала до съда жалба срещу мълчаливия отказ на управителя на област София да издаде заповед, с която да възложи на вещо лице оценка на претенциите и установяване на квотите в съсобствеността, считано от 3.06.2009 г., когато представила на областния управител декларация за наследствените й права. Административният съд приел, че производството по жалбата на Анета Ковачева представлява втора фаза на производството по чл. 6, ал. 6 от Закона за обезщетяване на собственици на одържавени имоти и изслушал експертни заключения за определяне на оценката на уважената претенция. С решението си по делото съдът определил стойността на имуществото в размер на 193 257 лева при квота в съсобствеността 3,52 %. Касационната инстанция намира, че решението е недопустимо. Съдът се е произнесъл по предмет, който не съответства на въведения с жалбата на Анета Ковачева. Едновременно с това не е било съобразено, че не е формиран мълчалив отказ на областния управител по искането на жалбоподателката от 3.06.2009 г. Бездействието на областния управител да назначи вещо лице, което да извърши оценка, не представлява индивидуален административен акт във формата на мълчалив отказ. То може да бъде оспорено по реда на чл. 257 АПК. С решението си съдът осъжда административния орган да извърши действието, което дължи по силата на нормативен акт в определен срок, или отхвърля жалбата. В разглеждания случай обаче има направена оценка на лицензиран експерт от 25.07.2001 г., която не е била утвърдена от областния управител. Мълчаливия отказ на областния управител да утвърди изготвената оценка подлежи на обжалване пред съответния административен съд. В този смисъл е нормативната уредба по чл. 6, ал. 4 и 5 от Закона за обезщетяване на собственици на одържавени имоти. Според тези разпоредби уважените искания се предават за оценка на претенциите и установяване на квотите в съсобствеността със заповед на издалия решението на вещи лица. Вещите лица изготвят експертизите в едномесечен срок от възлагането на задачата. Направените оценки и установените квоти се утвърждават от съответния министър, ръководител на ведомство или областен управител в едномесечен срок от подаването на оценката от вещите лица и се съобщават на предявилите исканията в 7-дневен срок от утвърждаването им по реда на Гражданския процесуален кодекс. Неполучаването на решението в седемдневен срок се счита за мълчалив отказ. Анализът на чл. 6, ал. 5 ЗОСОИ показва противоречив логически резултат, що се отнася до началния момент, от който тече срока за обжалване на мълчаливия отказ на административния орган. За да оспори непроизнасянето на органа да утвърди оценката на претенциите в 7 - дневен срок след изтичането на едномесечния срок за утвърждаването й, заинтересованата страна трябва да бъде уведомена за това, че оценката е изготвена и предадена на административния орган, тъй като от този момент - според нормативния текст - започва да тече едномесечният срок за утвърждаването й. При липсата на знание за датата, от която започва да тече едномесечния срок за утвърждаване на оценката на административния орган обаче, страната не би могла да следи за течението на 7 - дневния срок, в който би трябвало да получи решението на органа, и да оспори своевременно непроизнасянето му. Поради това следва да се направи извод, че едномесечният срок за утвърждаването на оценката по чл. 6, ал. 5 ЗОСОИ тече от датата, на която правоимащото лице е било уведомено за предаването на оценката от вещото лице на административния орган. Анета Ковачева не е била уведомена за наличието на оценка на претенцията и на частите в съсобствеността от лицензиран специалист, поради което не е започнал да тече и срокът за утвърждаването на тази оценка от областния управител. Едва при формирането на мълчалив отказ за утвърждаването на оценката, заинтересованото лице би могла да го оспори пред административния съд. Тогава съдът би бил компетентен да се произнесе вместо областния управител и да реши окончателно претенцията. С оглед констатирания порок на съдебното решение, то следва да се обезсили и съдебното производство да се прекрати поради отсъствието на подлежащ на обжалване индивидуален административен акт. Що се отнася до оплакванията, направени в касационната жалба на областния управител, те нямат отношение към законосъобразността на определената оценка, а към вече приключилата първа фаза на производството по обезщетяване. Административният съд правилно е приел, че административният орган е длъжен да се съобрази с влязлата в сила заповед № РД - 21 - 174/29.03.2000 г., с която е било уважено искането на наследниците на Зора Тенева (Николова) Григорова за обезщетяване със съсобственост в обект, общинска собственост. Промяната в собствеността на сградата, в която е учредена съсобственост, не би могла да доведе до злепоставяне на правата на заинтересованото лице, при положение, че те са възникнали преди това. С оглед изхода на делото разноски на ответника по касационната жалба не се дължат. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 3 АПК Върховният административен съд