Решение № 6505 от 19.6.2023 г. на ВАС, IV о.

Производството е по реда на чл. 208 чл.228 от Административно процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Н. Костадинов, гр. София, чрез адв. Н. Спасова, срещу решение 4208 от 23.06.2022 г. по адм. д. 9354/2021 г. на Административен съд София град (АССГ), с което е отхвърлено оспорването на Костадинов срещу заповед ЗС-251/06.08.2021 г. на министъра на отбраната на Република България, с която е разпоредено принудително изземване на недвижим имот - частна държавна собственост, представляващ жилищна сграда къща, находяща се в област София, община Столична, гр. София, [улица]. Касационният жалбоподател излага съображения, че не е доказана държавната собственост по отношение на имота и ЗДС е неприложим, а заповедта незаконосъобразна. Счита, че за настаняването в процесния имота се ползват права от праводателите на ответника по делото Д. Велчева. Моли да бъде отменено първоинстанционното съдебно решение и атакуваната заповед. В открито съдебно заседание се явява лично и с адв. Спасова. Не претендира разноски. Ответникът министърът на отбраната, в писмен отговор и в съдебно заседание, чрез юрк. Ангелова, изразява становище за неоснователност на жалбата. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - Д. Велчева се явява лично. Счита касационната жалба за основателна и моли да бъде уважена. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Счита първоинстанционното съдебно решение за необосновано и немотивирано, поради което предлага да бъде отменено. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която решението е неблагоприятно, поради което разглеждането на жалбата е процесуално допустимо. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Производството пред административния съд е образувано във връзка с оспорване на заповед ЗС-251/06.08.2021 г. на министъра на отбраната на Република България, с която на основание чл. 80а от ЗДС е разпоредено принудително изземване на недвижим имот - частна държавна собственост, представляващ жилищна сграда къща, находяща се в област София, община Столична, гр. София, [улица]. За да отхвърли оспорването първоинстанционният съд АССГ е съобразил, че с договор от 16.02.1965 г. за отдаване под наем на държавен жилищен имот собственост на МНО, в процесния имот е настанен Д. Златев, със срок на наемното правоотношение до момента, когато наемателят изгуби качеството военнослужещ. В последствие с договор от 30.03.1989 г. за отдаване под наем на държавен жилищен имот собственост на МНО в процесния имот е настанена С. Златева със срок на наемното правоотношение до момента, когато наемателят изгуби качеството военнослужещ. С писмо изх. 4456/23.04.2010 г. от Изпълнителна агенция Социални дейности на МО било отправено писмено предизвестие до С. Златева за освобождаване на имота, но същото не е връчено като непотърсено (л. 45-47 от първоинстанционното дело). В констативен протокол рег. СФ-9265/22.12.2020 г. са обективирани резултатите от извършена проверка от служители на Военна полиция на място на [улица], при която са установени пребиваващите на адреса лица Н. Костадинов и Д. Велчева. Изготвено е писмо-покана рег. 21-38-157/17.03.2021 г. на МО, връчено на Костадинов, с което на 30.03.2021 г. е уведомен за започналото административно производство по чл.80а от ЗДС, като му е даден 30-дневен срок за доброволно напускане на имота. В едномесечния срок Д. Велчева и Н. Костадинов подават молба до МО, рег. No 21-38-157/23.04.2021 г., за преразглеждане на случая, тъй като обитавали имота по правоприемственост, но се надяват да бъдат предприети действия, които да дадат възможност за оставане в имота на законно правно основание. С докладна записка рег. 21-38-157/03.08.2021 г. на Главна дирекция Инфраструктура на отбраната министърът на отбраната е уведомен, че е направено предложение на лицата за доброволно предаване на ползваните имоти, но тъй като те отказват, е предложено да се издадат заповеди по чл. 80а от ЗДС. При тези обстоятелства и при подробно обсъждане на доказателствата по делото в съответствие с отправените с жалбата оплаквания и подвеждането им към относимата правна уредба съдът е приел, че оспорената заповед ЗС-251/06.08.2021 г. на министъра на отбраната е законосъобразна, мотивирана, отговаря на изискванията и целта на закона, постановена е в съответствие с процесуалните правила, при наличието на материалните законови предпоставки и съответно органът законосъобразно и обосновано е наредил изземване на имота частна държавна собственост на осн. чл. 80а от ЗДС. Първоинстанционният съд постановява, че не са налице отменителни основания по чл. 146 вр. чл. 168 от АПК. Решението е правилно. Оплакванията в касационната жалба са идентични с отправените пред първоинстанционния съд. Настоящата касационна съдебна инстанция намира, че същите са изследвани и обсъдени мотивирано, при правилно разпределяне на доказателствената тежест относно установяването на съществуването на фактическите основания за издаването на оспорения административен акт, за установяването на съществуването на фактите, на които жалбоподателят основава твърденията си, както и за изпълнението на нормативните изисквания при издаването му. Не са налице касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК по отношение на решение 4208 от 23.06.2022 г. по адм. дело 9354 от 2021 г. на Административен съд София - град. Съдът се е произнесъл по твърденията на жалбоподателя, спазвайки съдопроизводствените правила, правилно е приложил материалния закон и решението му е обосновано. В първоинстанционното решение изрично е посочено, че липсват данни заповед ЗС-251/06.08.2021 г. на министъра на отбраната да е съобщавана на оспорващия Н. Костадинов, но е приел, че заведената на 30.08.2021 г. жалба в Министерството на отбраната е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК. От приложените от МО доказателства обаче е видно от молба от Д. Велчева (заинтересована страна по делото и семейство със жалбоподателя Костадинов) до министъра на отбраната от 18.08.2021 г. към 21-38-157 (л. 54 гръб от делото), че е запозната с издадената заповед ЗС-251/06.08.2021 г. на министъра на отбраната, като моли да останат със съпруга й и децата в имота по наем, което да бъде законно регламентирано. При тези обстоятелства у съда не остава категорично убеждение, че първоинстанционната жалба е подадена в законоустановения срок за оспорване, но при липса на доказателства за връчването на оспорения акт, като същото изрично е отбелязано от съда и без надлежно възражение от ответника в тази посока, настоящият съдебен състав в съответствие с изискването на чл. 218, ал. 2 от АПК счита, че първоинстанционният съд е постановил допустим съдебен акт. Преди да бъдат обсъдени касационните оплаквания е необходимо да са отбележи изрично, че по делото не е налице спор за държането на имота без правно основание от страна на касатора. Този извод се извежда и от многократно отправените молби до министъра на отбраната за законово регламентиране на обитаването на имота. Това е основният относим факт по отношение на приложената правна норма чл. 80а от ЗДС от страна на компетентния орган, както правилно е преценил първоинстанционният съд. Съгласно чл. 80а от ЗДС имот - държавна собственост, предоставен за ползване и управление на министерството на отбраната, Българската армия и структурите на подчинение на министъра на отбраната, който се владее или държи без основание или на отпаднало основание от друго физическо или юридическо лице, или който се ползва не по предназначение, се изземва въз основа на заповед на министъра на отбраната. По отношение на касационните оплаквания и сочени пороци на съдебния акт съдът намира, че твърденията относно акт за държавна собственост 1870/23.03.1982 г. (АДС) като издаден на отпаднало правно основание са несъстоятелни и неотносими към основанието за издаване на оспорения административен акт, както и спрямо оспорения съдебен акт. Същите представляват недоказани и неоснователни твърдения, които се опровергават с правилното тълкуване и прилагане на Закона за собствеността от 1951 г. и Закона за собствеността на гражданите от 1973 г. Наред с това следва да се отбележи, че тези оплаквания няма да бъдат разгледани и като искане за осъществяване на инцидентен косвен съдебен контрол за законосъобразност по отношение на АДС. Върховният административен съд многократно се е произнасял в свои актове, че посоченият институт намира приложение само в гражданския процес, който има за предмет спорове относно граждански правоотношения, по отношение на които един административен акт е възможно да представлява факт с правно значение. Настоящият съдебен състав споделя убеждението, че възможността за съдебен контрол относно действителността на административните актове е надлежно уредена от административно процесуалните правила, като по отношение на тяхната валидност е предвидено изрично оспорване без ограничение във времето чл. 149, ал. 5 АПК. Допускането на инцидентен косвен съдебен контрол за законосъобразност би представлявало инцидентно съединяване на жалби срещу различни административни актове, при участието в процеса само на административния орган, издал един от тях. При тези съображения съдът приема за важно да отбележи, че докато в отделен процес един административен акт не бъде обявен за нищожен или отменен като незаконосъобразен неговият стабилитет следва да бъде зачитан (така в решения по адм. д. 842/2020 г. на ВАС, д. 4350/2020 г. на ВАС, д. 6463/2018 г. на ВАС и др.), а твърденията в касационната жалба в този смисъл са несъстоятелни и неоснователни. Неоснователни са и следващите оплаквания по отношение на изследването от първоинстанционния съд на доказателствата за настаняване в процесния имот и констатираното от Регионална служба Военна полиция - София при проверките на място неправомерно ползване на имота от Костадинов. С разпореждане от 07.02.2022 г. първоинстанционният съд изрично е указал на страните разпределението на доказателствената тежест, като жалбоподателят е следвало да установи съществуването на фактите, на които основава исканията и възраженията си досежно оспорения административен акт. В тази връзка не са представени заверени копия на документи за собственост, които да доказват твърдяното отчуждаване на [улица], нито сочените като приложени с първоначалната жалба удостоверение за наследници на С. Златева, нито акт за раждане на Д. Велчеве. Същите не са представени в последствие по делото въпреки указанията на съда. Уважено е обаче искането за спиране на процесната заповед на министъра на отбраната, което е оставен в сила с определение 559/24.01.2022 г. по адм. д. 94/2022 г. на ВАС. Съответно от така приложената по делото административна преписка, изричното изявление на ответника, че е проведена архивна справка и не се установява отчуждаване на този имот и изграждане на ведомствени жилища, както и предвид договорите от 1965 г. и 1989 г. за наем на държавен жилищен имот, собственост на МНО, с военнослужещ съответно Д. Златев и С. Златева, се прави обоснован извод, че първоинстанционният съд правилно е приел за законосъобразно издадената заповед ЗС-251/06.08.2021 г. на министъра на отбраната на осн. чл. 80а от ЗДС. Този извод е в съответствие с доказателствата по делото при издаването на оспорения административен акт, а именно обективираните в констативен протокол рег. No СФ-9265/22.12.2020 г. резултати от извършена проверка от служители на Военна полиция на място, при която са установени лицата Костадинов и Велчева да пребивават на адреса, и което опровергава твърденията в касационната жалба. Първоинстанционният съд правилно е съобразил по делото и че процесният имот - жилищна сграда в гр. София, ул [улица], е частна държавна собственост, предоставен за ползване с договор за отдаване под наем на държавен жилищен имот собственост на МНО на Д. Златев, със срок на наемното правоотношение до момента, когато наемателят изгуби качеството военнослужещ, и впоследствие с договор за отдаване под наем на държавен жилищен имот собственост на МНО от 30.03.1989 г., в процесния имот е настанена С. Златева. За обосноваването на извода на съда в решението е обсъдена и заповед ЗС-548/14.09.2012 г. на министъра на отбраната, съгласно която имотите жилищни сгради, находящи се на [улица], са изключени от жилищния фонд на МО като негодни за ползване и обитаване, но остават под управлението на МО като имоти частна държавна собственост. При липсата на конкретни доказателства в този смисъл с касационната жалба и обосновани правни твърдения за порок на съдебния акт, последният се явява правилен и като такъв следва да бъде оставен в сила. Правилно е приел АССГ, че оспорената заповед е издадена при спазване на административнопроизводствените правила, като са изяснени всички относими факти и обстоятелства. Заповедта е издадена след като на 30.03.2021 г., жалбоподателят е надлежно уведомен с писмо рег. No 21-38-157/17.03.2021 г. на министъра на отбраната за началото на административното производство по издаване на заповед по чл. 80а от ЗДС, предоставен е срок да освободи доброволно имота и в продължителен период от време, вкл. през административното производство, е съблюдавано правото му на защита. Първоинстанционният съд е постановил правилен и законосъобразен съдебен акт, който не страда от визираните пороци, поради което решението като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора в полза на ответника министъра на отбраната следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер 100 лева, платимо на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, приложими на основание чл. 144 от АПК. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на четвърто отделение,