Решение № 2070 от 24.2.2023 г. на ВАС, VIII о.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК във връзка с чл.160, ал. 7 ДОПК. Образувано е по касационна жалба подадена от директора на дирекция ОДОП гр. Пловдив срещу решение 371 от 02.03.2022 г. постановено по адм.д.2491 по описа на Административен съд гр. Пловдив за 2021 г. С атакуваното решение, частично е отменен ревизионен акт Р-16001620007588-091-001 от 16.06.2021 г. издаден от органи по приходите при ТД на НАП гр. София относно установени допълнително задължения по ЗДДС за м.05.2016 г. и за м.06.2016 г. Според касатора, решението в оспорената част е неправилно и необосновано поради нарушение на материалния закон. Неправилно съдът е приел, че между доставчика и получателя има установени облигационни отношения и че към момента на продажбата на земеделската продукция предметът на доставките е бил точно определен. Към този момент е възникнало и данъчното събитие по смисъла на чл.96, ал.1 във връзка с ал.2 , т.1 и чл.25, ал.7 ЗДДС. Основаният спор по делото се формира във връзка с фактура 6 от 02.07.2015 г. на стойност 10 566 лв. и фактура 8/07.07.2015 г. на стойност 12 258 лв. , които според съда са обвързани със сключените договори за доставка на череши от 28.04.2015 г. и 26.05.2015 г. Неправилно съдът е приел, че в мотивите на съдебния акт, че при определяне на задълженията данъчните органи е следвало да приспаднат заплатения аванс. Това би могло да има значение, ако земеделският производител бе издал фактури за авансовите плащания и ги беше приел като облагаем оборот. В хода на ревизията са представени доказателства, че сумите по договорите участват в облагаемия оборот по ЗДДС, поради което и законосъобразно в ревизионното производство са отчетени само стойностите по издадените от ревизираното лице фактури. Като датите на тези фактури са приети за дати на възникване на данъчно събитие. В счетоводството на ревизираното лице не са направени приспадания на платените аванси. Съгласно аргументите на съда, ако се приеме, че данъчното събитие възниква към момента на сключване на договорите, то ревизираното лице е подлежало на регистрация в по-ранен етап, което е в негов ущърб. Въз основа на горното, се иска решението в обжалваната част да бъде отменено, като се постанови ново по същество на спора, с което жалбата на Н. срещу ревизионния акт да бъде отхвърлена и в тази част. В останалата част решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът Н. Карамански, надлежно уведомен за касационната жалба не изразява становище относно нейната основателност. Върховна административна прокуратура, чрез участвалия по делото прокурор намира, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е неоснователна. Спорът по делото е относно началния момент, в който за ревизираното лице е възникнало задължение да се регистрира по реда на чл.96, ал.1 предл. първо от ЗДДС. Обоснован е изводът на съда, че органите по приходите незаконосъобразно са включили в облагаеми оборот приходи от авансови плащания, които по късно са били частично възстановени на платеца. Съдът правилно е приложил материалния закон и решенето не страда от касационни пороци, поради което следва да бъде оставено в сила. Върховен административен съд, състав на осмо отделение преценявайки допустимостта на жалбата, правилността на решението във връзка с наведените доводи за наличие на касационни основния и след служебна проверка по чл.218, ал.2 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и срещу съдебен акт, който подлежи на инстанционен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред Административен съд гр. Пловдив е бил ревизионен акт /РА/ Р-16001620007588-091-001 от 16.06.2021 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП гр. Пловдив, потвърден с решение 456/24.08.2021 г. на директора на дирекция ОДОП Пловдив, с който на Н. Карамански са установени задължения по ЗДДС в общ размер на 5 410.83 лв. главница и лихви в размер на 1 910.94 лв., както следва за м.05.2016 г. 1333.33 лв. главница и лихви в размер на 677.10 лв.; за м.06.2016 г. 2 180 лв. главница и лихви в размер на 1088.88 лв., както и за м.08.2020 г. в размер на 1897.50 лв. главница и лихви в размер на 144.96 лв. Според мотивите на първоинстанционния съд процесното ревизионно производство е възложено от материално компетентен орган, при спазване на предвидените за това процедурни правила. Ревизионния акт е постановен в изискваната от закона форма и от компетентните за това, в съответствие с нормата на чл.119, ал.2 във връзка с чл.112, ал.2, т.1 ДОПК , органи на приходната администрация. Спорът между страните е формиран относно това дали и кога земеделският производител е достигнал оборот за регистрация по ЗДДС и съответно подлежи ли на облагане. Н. Карамански е регистриран по ЗДДС във връзка с подадено от него заявление считано от 30.09.2020 г., с акт за регистрация 160422002884724 от 21.09.2020 г. Основната му дейност е свързана с отглеждане на трайни насаждения череши, сливи, малини и добив от тях. Органите по приходите са констатирали различия между издадените фактури от страна на земеделския производител и тези представени и отразени в отчетните регистри на неговите клиенти. За част от ревизираните периоди земеделският производител достига оборот за регистрация по ЗДДС. Ревизираното лице е било длъжно, но не е подало заявление за регистрация най-късно до 14.04.2016 г. От органите по приходите е направен извод, че на основание чл.102, ал.3, т.2 ЗДДС, земеделския производител дължи данък за извършените от него облагаеми доставки /приходи от продажба на земеделска продукция/ за периода 29.04.2016 т. до 30.06.2016 г. Съдът е приел, че при достигане на оборот по чл.96, ал.1 от ЗДДС лицето е длъжно да подаде заявление за регистрация в 7 дневен срок. Следователно, за да бъде законосъобразно облагането трябва да бъде установено, че е възникнало задължение за регистрация. Органите по приходите са извършили подробен анализ и са установили, че облагаемия оборот по ЗДДС респективно моментът на възникване на задължението за регистрация. Ревизираното лице е подало заявление за регистрация на 07.09.2020 г. и поддържа, че незаконосъобразно са му били включени в облагаемия оборот приходи от авансови плащания, които по късно са били частично възстановени на платеца. По отношение на установеното за м.08.2020 г. според съда органите по приходите правилно са посочили, че е налице задължение за регистрация, подари достигнат оборот и същият е обложен по чл.102, ал.4 ЗДДС. Жалбата срещу тази част от ревизионния акт е отхвърлена. Срещу отхвърлителната част на първоинстанционното решение е подадена касационна жалба от Н. Карамански. При администрирането й е установено, че същата е нередовна, тъй като не е комплектована според изискването на чл.213, т.2 и т.3 АПК. На касатора е указано да отстрани констатираните нередовности и последствията в случай, че това не бъде сторено. В указания срок указанията на съда не са изпълнени и с определение 10089/09.11.2022 г. е прекратено касационното производство в тази част. Обжалваното съдебно решение е влязло в сила в тази част и не подлежи на касационна проверка. Производството по обжалване на постановеното съдебно решение от АС гр. Пловдив е във връзка с подадената касационна жалба от директора на дирекция ОДОП Пловдив, относно частта на решението, с която е отменен ревизионния акт. Решението е валидно допустимо и правилно постановено. При извършената проверка на съдебния акт не се установи наличие на сочените в касационната жалба нарушения на процесуалните правила и на материалния закон, които да съставляват касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Първоинстанционният съд не е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила при преценка на доказателствата. Установените в решението факти, се подкрепят от събраните по делото писмени доказателства, заключението на приетата по делото съдебно - счетоводна експертиза. Правилно съдът е приел, че спорът между страните е относно обстоятелството към кой момент следва да се приеме, че е възникнало данъчно събитие и в тази връзка да се определи облагаемия оборот на земеделския производител във връзка с възникване задължението му за регистрация по чл.96, ал.1 ЗДДС. От заключението на приетата по делото експертиза, първоинстанционният съд е направил извод, че са налице авансови плащания във връзка със сключените договори между Н. като земеделски производител и Чери Интернешънъл ЕООД. Плащанията са направени през м.04.2015 г. и м.05.2015 г. следователно и това са месеците през които следва да се определи дали ревизираното лице е достигнало облагам оборот. При извършване на тази преценка следва да бъде съобразена нормата на чл. 25, ал. 7 от ЗДДС според която, ако преди да е възникнало данъчно събитие по ал. 2, 3 и 4, се извърши цялостно или частично авансово плащане по доставка, данъкът става изискуем при получаване на плащането (за размера на плащането). Плащане е установено, възникнало е данъчно събитие и съобразявайки оборота на ЗП във връзка с тези плащания, се установява, че той не надхвърля 50 000 лв. Разпоредбата на която се е позовал първоинстанционният съд предвижда изключение от правилото, че данъчното събитие настъпва при реалното осъществяване на доставката. В чл.25, ал.7 ЗДДС се предвижда, че и плащането може да бъде приравнено на доставка при конкретно предвидени хипотези. Приравняването е валидно само в случай, че са налице достатъчно доказателства, които да сочат, че след това плащане е налице и реална доставка. По този въпрос не се спори по делото, стоката по договорите във връзка, с които е извършено плащането е доставена. При издаване на ревизионния акт, както се сочи в касационната жалба, са работили само върху издадените фактури от земеделския производител, като са приели, че за м.05 и м.06.2016 г. /за 12 - месечен период/ е възникнало задължение за регистрация и съответно са определени задължения по ЗДДС. Не е отчетено направеното авансово плащане, от което са приспадани суми при издаването на фактурите и това е отразено в тях. В случая, по делото е безспорно установено, че всички индивидуализиращи параметри на бъдещите доставки са конкретизирани към момента на плащанията. В последствие са извършени и доставките, поради което правилно първоинстанционният съд е приел, че незаконосъобразно с процесния ревизионен акт са определени задължения по ЗДДС. Гореизложеното налага извода, че отменяйки оспорения ревизионен акт, Административен съд гр. Пловдив е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Искане за присъждане на разноски в полза на ответника по касационната жалба не е направено, поради което и не се дължи произнасяне в този смисъл. Мотивиран така, Върховен административен съд, състав на Осмо отделение,