Решение № 14519 от 29.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7068/2019 г.

Решение № 14519 от 29.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7068/2019 г., II о., докладчик съдията Диана Петкова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба от Кмета на Община Поморие против Решение № 463/13.03.2019 г. постановено по адм. д. № 1391/2018 г. по описа на Административен съд Б., с което е отменена Заповед № РД-16-388/11.05.2018 г. издадена от касационния жалбоподател. В касационната жалба се развиват оплаквания за неправилност на съдебното решение поради постановяването му при съществени нарушения на съдопроизводствените норми, в противоречие с материалния закон и необоснованост-касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че съдът в противоречие със събраните доказателства и в нарушение на законовите разпоредби е приел че неправилно е определен обекта на заповедта, че сградите не са индивидуализирани, че липсва фактическа обстановка, че административния орган не е съобразил, че част от постройките представляват"преместваеми обекти". Претендира се отмяна на обжалваното решение, след което да са постанови ново с което жалбата на "Арси-Христофоров и Бойчев"ООД, представлявано от А. Х. и С. Б.-управители като неоснователна да бъде от хвърлена. Претендират се съдебни разноски за пред двете инстанции. В с. з. касационният жалбоподател редовно и своевременно призован не изпраща представител. Ответната страна представя писмен отговор в който развива подробни съображения относно неоснователността на касационната жалба. Иска решението на Административен съд Б. да бъде оставено в сила. Претендира съдебни разноски. Представителят на ВАП дава мотивирано становище за правилност на обжалваното съдебно решение. Сочи, че по отношение на съдебния акт не са налице основанията на чл. 209, ал. 3 АПК, поради което същия следва да бъде оставен в сила. Върховният административен съд, в настоящия си състав приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК и в законовия срок по чл. 211, ал. 1 АПК, срещу съдебен акт подлежащ на касационен контрол. Разгледана по същество същата е основателна. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от "Арси-Христофоров и Бойчев"ООД, със седалище и адрес на управление гр. П., подадена чрез представляващите го управители А. Х. и С. Б. срещу Заповед № РД-16-388/11.05.2018 г. издадена от Кмета на Община Поморие, с която на осн. чл. 225 а ЗУТ и правомощията по чл. 223, ал. 1, т. 8 ЗУТ, за нарушение на разпоредбите на чл. 148, ал. 1 ЗУТ е разпоредено да се премахне строеж "Масивна жилищна сграда, тухлена постройка, дървени навеси, барбекю с мивка и масивна дъгообразна постройка"разположени в ПИ 57491.503.578 КККР на гр. П., представляващ урегулиран поземлен имот/УПИ/ II в кв. 18 а по плана на гр. П., ПИ с идентификатор 57491.503.577 и ПИ с идентификатор 57491.503.581 по КККР на гр. П.. С Решение № 463/13.03.2019 г., постановено по адм. д. № 1391/2018 г. по описа на Административен съд Б. оспорената заповед на Кмета на Община Поморие е отменена. За да постанови този правен резултат, административния съд е приел че са налице основанията на чл. 146, т. 2 и т. 4 АПК, поради което административния акт като незаконосъобразен следва да се отмени. Посочил е, че административния орган не е изложил мотиви относно всеки един от обектите, съобразявайки неговия характер, година на построяване и имота в който е построен. Счита че в нарушение на закона строежа е определен като един обект, независимо че същия се състои от отделни постройки, както и че не е съобразено че "част от тях" биха могли да се квалифицират като обекти по чл. 56 и чл. 57 ЗУТ, което от своя страна предполага прилагането на различен ред за тяхното премахване. Така постановено решение е неправилно поради нарушение на съществени процесуални норми и е необосновано. Настоящата инстанция не споделя извода на административния съд че оспорения пред него акт е постановен при неизяснена фактическа обстановка и при неспазване на установената форма на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Съгласно сочената разпоредба административния акт следва да съдържа фактически и правни основания за издаването му т. е. следва да бъде мотивиран. Мотивите следва да сочат какви фактически констатации е направил административния орган при издаването на акта и въз основа на какви доказателства. В случая волеизявлението на административния орган за премахване на строежа следва да бъде мотивирано с наличието на материалноправните разпоредби за издаването на заповедта, както и да посочи фактите и доказателствата въз основа на които те се извеждат. Видно от съдържанието на оспорената заповед, в същата са посочени фактическите основания за издаването й както и релевантните правни разпоредби. По отношение на всеки един от посочените в административния акт обекти/отразени като подобекти/ е извършена индивидуализация с конкретно описание на размери и материали от които е изграден, имота в който се намира, наличието или не на строителни книжа за тяхното изграждане. Извършено е и изследване за търпимост по отношение на всеки един от тях. В заповедта си административния орган е приел че всеки един от обектите съставлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, но е реализиран без строителни книжа и без учредено право на строеж в чужд имот, с което е нарушена разпоредбата на чл. 148, ал. 1 ЗУТ, а именно че строежи могат да се извършват само ако са разрешени по този закон. Вярно е че заповедта е издадена на осн. чл. 225 а ЗУТ, без да е посочено точно коя от хипотезите на чл. 225, ал. 2, т. 1-6 ЗУТ е приложима, но от изложените факти в административния акт и позоваването на разпоредбата на чл. 148, ал. 1 ЗУТ може да се направи заключение че премахването на строежа е разпоредено на осн. чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. При това положение не би могло да се приеме че липсват правни основания за издаването на оспорената заповед. Пред вид на изложеното настоящата инстанция приема че оспорената заповед не страда от цитирания порок във формата. Доколко посочените в акта фактически и правни основания обхващат всички елементи от фактическия състав на разпореденото премахване на незаконен строеж е въпрос на материална законосъобразност на акта. Първоинстанционния съд е изложил някакви доводи в тази насока, но същите са толкова неясни, без каквато и да е конкретизация, че касационната инстанция приема че такива липсват. Нещо повече от мотивите на проверяваното решение не личи съдът да е изпълнил задължението си по чл. 168, ал. 1 АПК да провери законосъобразността на административния акт на всички основания посочени в чл. 146 АПК. От определящо значение за преценката на материалната законосъобразност на проверявания акт на административния орган е установяване на правнозначимите факти. Решаващият съдебен състав на практика не е изяснели обуславящи изхода на спора въпроси. Доколкото има коментар на доводите на страните, то те са обсъдени частично. Съдът не е изложил каквито и да са съображения какви са строежите и техния характер. Не става ясно за кои обекти на оспорената заповед са приложими разпоредбите на чл. 156 и чл. 157 ЗУТ и защо съдът приема че те имат характер на преместваеми обекти по смисъла на § 5, т. 80 от ДР на ЗУТ. В нарушение на императивните норми на § 16 и § 127 от ПЗР на ЗУТ съдът не е изложил никакви съображения относно търпимостта на строежите. Не е изследван въпроса относно категорията на строежите, което е от значение за компетентността на издателя на оспорения административен акт. В този контекст се налага извода за нарушаване на процесуалното правило по чл. 172 а ал. 2 АПК. Мотивите на съдебния акт задължително следва да съдържат не само какво приема съдът за установено от фактическа страна, но е да посочи след обсъждане и от преценка на кои доказателства стига до тези фактически установявания. Когато има разноречиви доказателства, съдът следва изрично да посочи кои приема и кои отхвърля, както и да обясни защо приема едните респ. отхвърля другите. От мотивите на съдебния акт трябва да личи преценката на съда за приложението на закона към установените факти. В случая формулираните мотиви на съдебното решение, доколкото ги има не изясняват по предвидения процесуален ред всички правнорелевантни факти. Допуснатите нарушения съставляват касационни основания по чл. 209, т. 3 пр. 2 и 3 от АПК за отмяна на обжалваното съдебно решение по реда на чл. 221, ал. 2 пр. 2 АПК, като делото следва да се върне на първоинстанционния административен съд от друг състав. При новото разглеждане съдът следва да извърши цялостна преценка на всички относими и допустими доказателства, включително и заключенията по основната и допълнителните експертизи и да обоснове правните си изводи относно релевантните за спора факти и обстоятелства за характера и търпимостта на строежите, като събере и допълнителни такива относно категорията на обектите предмет на оспорената заповед респ. компетентността на органа издал същата. На осн. чл. 226, ал. 3 АПК Административен съд-Б. следва да се произнесе и по разноските за водене на делото в касационната инстанция. Водим от горното и на осн. чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, Второ отделение