Решение № 8708 от 10.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13833/2018 г.

Решение № 8708 от 10.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13833/2018 г., II о., докладчик председателят Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на кмета на община Враца, чрез своя процесуален представител, срещу решение № 323/19.09.2018 г. по адм. д. № 403/2018 г. на Административен съд - Враца. Счита обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и претендира от съда отмяната му. Ответникът по касационната жалба - Л. Димитров, чрез процесуалния си представител, ангажира становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведеното основание за отмяна, настоящата инстанция взе предвид: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Л. Димитров срещу заповед № 243/18.02.2015 г., издадена от кмета на община Враца, с която на основание чл. 65 ЗОС е наредено принудително изземване от жалбоподателя на недвижим имот – частна общинска собственост, състоящ се от една стая и кухня, находящ се в [населено място], [адрес], който се държи от него без правно основание. С обжалваното решение съдът е отменил оспорения акт. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил следните доводи: Заповедта за прекратяване на наемното правоотношение е приета за връчена чрез подписите на двама свидетели при отказ за получаване, залепване на входната врата на жилището, на сайта и на таблото за обявления на общината. Съдът е приел, че връчването е несъвместимо с реда за съобщаване по актуалната редакция към този момент на чл. 61 АПК, тъй като административния орган е извършил съобщаването по реда на ал. 3 от разпоредбата, която е относима за хипотези, в които адресът на лицето не е известен или то не е намерено на посочения от него адрес. Изложени са мотиви за нарушение на разпоредбата на чл. 26, ал. 1 АПК, тъй като жалбоподателят не е надлежно уведомен за започването на административното производство по издаване на процесната заповед. Така постановеното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон. С разпоредбата на чл. 65, ал. 1 от ЗОС законодателят е предвидил бърза административна процедура за защита на общинската недвижима собственост, която се осъществява, чрез изземването й от лица, които я владеят или държат без правно основание. За упражняването на законово уреденото правомощие от кмета на общината /или района/ е необходимо наличието на три законови предпоставки: недвижим имот, който е общинска собственост; осъществяване на владение или държане от друг правен субект и това фактическо действие да е без правно основание. Оспорената заповед на кмета на община Враца е издадена за държан без основание общински жилищен имот, съгласно акт за частна общинска собственост № 3133/10.11.2017 г. Ответникът Л. Димитров е бивш наемател на процесното общинско жилище на община Враца, настанен в със заповед № 480/26.04.2012 г. и сключен договор за наем от 10.05.2012 г. Спорно е доколко възникналите наемни правоотношения за това жилище са прекратени със заповед № 922/04.06.2014 г. на кмета на община Враца, издадена на основание чл. 46, ал. 2, във вр. с ал. 1, т. 1 ЗОС, даващо основание за изземването му по чл. 65, ал. 1 ЗОС. Първоинстанционният съд е изложил неправилни правни изводи по въпроса дали е надлежно съобщена на жалбоподателя заповедта за прекратяване на наемните правоотношения и дали същата е влязла в сила. Съдът е извел незаконосъобразни изводи, че заповед № 922/4.06.2014 г. на кмета на община Враца е нередовно връчена при нарушение на условията на чл. 61, ал. 3 АПК. Връчването, противно на приетото от съда, е станало при условията на отказ на ответника да получи заповедта, както и при отказ да се получи последвало уведомление изх. № 94000-14664/2.09.2014 г. на кмета на община Враца, с което се уведомява за съдържанието на издадената заповед за прекратяване на наемните правоотношения, жалбоподателят е поканен да освободи жилището в 14-дневен срок, като при неизпълнение му се указва, че ще бъде издадена заповед за изземване по чл. 65 ЗОС. Отказите за получаване на заповедта /л. 47 – гръб/ и уведомлението /л. 45 - гръб/ са удостоверени с дати, подписи и имена на двама общински служители, в качеството им на връчители. Посочените документи не са оспорени от ответника по реда и в срока по чл. 193, ал. 1 ГПК, субсидиарно приложим на основание чл. 144 АПК. При наличие на редовно съобщаване заповед № 922/4.06.2014 г. на кмета на община Враца, за прекратяване на наемните правоотношение с ответника е влязла в сила, поради което след този момент държането на процесното общинско жилище от него се явява без правно основание, поради което са налице материалноправните предпоставки на чл. 65, ал. 1 ЗОС за издаване на заповедта и изземване на имота. В случая отказът да се съобщи заповедта за прекратяване на наемното правоотношение може да се приравни на неизвестен адрес или на неоткриване на адресата на посочения адрес. В този случай, съгласно чл. 61, ал. 3 съобщението се поставя на таблото за обявления, в интернет страницата на органа или се оповестява по друг начин. В случая заповедта е оповестена по друг начин-чрез залепянето й на входната врата на жилището, както и е качена на таблото на община Враца, а също така е съобщена чрез сайта на общината. С това са спазени изискванията на чл. 61, ал. 3 АПК за съобщаването на заповедта за прекратяване на наемното правоотношение, която е влязла в законна сила. Решението е неправилно и в частта, с която е прието, че заповедта е издадена в нарушение на чл. 26, ал. 1 АПК. С полученото на 3.09.2014 г. уведомление за издадената заповед № 922/4.06.2014 г. на кмета на община Враца, Л. Димитров е уведомен, че ако не освободи в срок процесното общинско жилище, което държи без основание, ще се пристъпи към изземването му, като изрично е посочено, че това писмо има характер на такова по чл. 26 АПК. С това жалбоподателят е бил надлежно уведомен за започването на административното производство. Като е приел, че заповедта е материално незаконосъобразна, по същество решаващият съд е постановил решение в противоречие с материалния закон, за което касационната инстанция следи и служебно. Спрямо обжалваната заповед не са налице основания за отмяна, поради което постановеното в смисъл на отмяната й съдебно решение като материалнонезаконосъобразно следва да бъде отменено и вместо него да се постанови друго в смисъл на отхвърляне на първоинстанционната жалба. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,